Решение № 2792 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 394/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Джи Пи Кей Инвест" ЕООД, чрез адв. Иванов, срещу Решение № 8966/21.10.2025 г., постановено по адм. д. № 30/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001623007075-091-001 от 03.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 499/10.12.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на касатора са установени задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 3 216.40 лв. и лихви 555.60 лв. и допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.02. – 28.02.2023 г. в размер на 85 910.74 лв. и лихви в размер на 17 783.39 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се пропуск на АС-Пловдив да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Оспорват се изводите на съда за отказан данъчен кредит по РА на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС. Касационният жалбоподател сочи, че фактура № 1000001356/07.02.2023 г., изд. от „3 М Груп 3“ АД с ДДС 85910.74 лв. е представена като доказателство заедно с жалбата, ведно с акт обр. 19 пред първостепенния съд и същата не е взета предвид от първоинстанционния съд. Позовава се на заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), в което е посочено, че счетоводството на дружеството е водено редовно. Допълва, че счетоводните документи са приобщени в хода на ревизията. Акцентира върху справките - декларации за м.02.2023 г. Поддържа необоснованост от страна на приходните органи за образуване и провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на процесния РА. Претендира разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Янев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е бил РА № Р-16001623007075-091-001 от 03.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 499/10.12.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Джи Пи Кей Инвест" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 3 216.40 лв. и лихви 555.60 лв. и допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.02. – 28.02.2023 г. в размер на 85 910.74 лв. и лихви в размер на 17 783.39 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради твърдяно наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 ДОПК. Въз основа на извършения анализ на относимите към ревизираното дружество обстоятелства е формиран данъчен резултат за 2022 г., като разлика между установените от ревизията приходи (признати са декларираните приходи от СМР по данни, предоставени от счетоводната кантора за сключен договор и издадена фактура № 0000000003/23.03.2022 г. с получател „Фууд Енд Фън Микс център“ ЕООД) и установените разходи. Приети са данните за извършените разходи за счетоводни услуги само за ревизирания отчетен период, а другите декларирани разходи не са признати за данъчни цели поради непредставена счетоводна отчетност и документи към 31.12.2022 г. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 85 910.74 лв. за периода м. 02.2023 г. на основание чл.71 т.1 във връзка с чл.114 и чл.115 ЗДДС, поради непредставяне на оригинални първични документи. В хода на съдебното производство е приета съдебно - счетоводна експертиза. Според вещото лице, счетоводството на дружеството е водено редовно. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, първоинстанционният съд е приел за доказани от страна на приходните органи обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК. АС - Пловдив е акцентирал върху многократните от страна на приходните органи посещения на адреса за кореспонденция на касатора, без открит негов представител, поради което е приел, че заповедта за възлагане на ревизия, вкл. заповедта за нейното изменение, исканията за представяне на документи и писмени обяснения са били връчени редовно по реда на чл. 32 ДОПК. Според първостепенния съд отсъствието на представени от дружеството първични счетоводни документи е обосновало извод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.4 и т. 6 ДОПК. Съдът е отказал да цени представените от „Финарт“ ЕООД, обслужващо счетоводството на ревизираното дружество, частични документи до м.08.2022 г. и е заключил, че са съставени за целта на съдебното оспорване. Първоинстанционният съд е възприел тезата на приходните органи за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 ЗДДС и неспазване на реда на чл.58, ал.2 ППЗДДС. По отношение на установените с РА задължения по ЗКПО, от страна на първоинстанционния съд са изложени съображения за установено несъответствие на отчетените разходи по счетоводни сметки от представената частична оборотна ведомост и декларираните такива с ГДД. Първостепенният съд е съобразил липсата на представени доказателства от ревизираното дружество и е формирал извод за отсъствие на документална обоснованост по смисъла на чл.10, ал. 1 ЗКПО. Решението е неправилно по следните съображения: В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, включително и поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и да е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и извършване на ревизии по реда на чл. 122 ДОПК – връчването на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и предоставяне на възможност за сочене на доказателства и представяне на възражения, а в процесния случай органите по приходите не са предприели такива действия. От друга страна, се твърди, че всички констатации на приходната администрация се основават на допусната техническа грешка при изписване на електронния адрес за кореспонденция на дружеството, което опорочава връчването на съответните документи в хода на ревизията. Отделно от горното, според касатора липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, включително липсват фактически установявания за отделните части на спора относно ЗДДС и относно ЗКПО. Така наведените в касационната жалба твърдения се явяват основателни, което обуславя отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на административния съд. На първо място, АС – Пловдив не е разгледал задълбочено всички доказателства по ревизионната преписка, касаещи обсъждане на твърдението за наличието или не на редовно връчване на първата заповед за възлагане на ревизия на адресата й „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД, за което обстоятелство и съдът следи служебно. Съгласно констатациите в РД заповед за възлагане на ревизия № Р- 16001623007075-020-001 от 30.11.2023 г. е връчена на дружеството на 08.01.2024 г. по реда на чл. 32 ДОПК и е определен срок за приключване до 3 месеца, считано от датата на връчване / констатациите на стр. 3 и 4 от РД/. В жалбата до съда ревизираният субект твърди, че във връзка с връчването на ЗВР не е спазена процедурата по чл. 32 ДОПК, тъй като нямало извършени две посещения на адреса за кореспонденция, удостоверени по съответния ред. Приобщени са два протокола за посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, чието съдържание не е обсъдено от първостепенния съд. Поддържа се, че протокол № 1980498 от 20.12.2023 г., приложен на л. 21 по делото, не съдържа информация относно идентифициращите белези на дружеството, адрес за кореспонденция на същото, времето на извършване на съответните действия и съответния адрес. В тази връзка в обжалваното съдебно решение липсват мотиви дали протоколите отговарят на изискуемото съдържание по чл. 50, ал. 1 ДОПК, за да се обоснове извод за спазване изискването на чл. 32, ал. 1 ДОПК. От друга страна, по ревизионната преписка се съдържа информация за изпращане на ревизираното дружество на документи на електронен адрес, без да е налице извършен анализ от АС – Пловдив относно времето на изпращането им на ревизирания субект, съответно дали е налице редовно връчване при условията на чл.28, ал. 2 и чл. 30, ал. 6 ДОПК, включително и досежно твърдението за посочен грешен имейл адрес /•••@•••/. В тази връзка съдът дължи установяване на кой електронен адрес са изпращани съответните документи, респ. има ли връчване по надлежния ред на първата ЗВР, доколкото ако липсва такова редовно връчване, ще е налице опорочаване на цялото ревизионно производство и на крайния му акт. Не е изследван и въпросът има ли редовно връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред с оглед предоставяне на възможност на РЛ за представяне на доказателства и за вземане на становище в законоустановения 14-дневен срок. На следващо място, в съдебното решение липсват констатации относно приетото от приходните органи основание за установяване на задълженията по съответните материални закони – ЗДДС и ЗКПО и обсъждане на твърденията на адресата на РА, изложени подробно в първоинстанционната жалба. Във връзка с отказания данъчен кредит на основание чл.71, т. 1 ЗДДС за м. 02.2023 г. по фактури, включени в дневника за покупки в размер на 85 910,74 лева, съдът е посочил, че след като ревизираното дружество не притежава оригиналните фактури, то не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС, както и е приел, че ДЗЛ не е спазило и реда, установен в чл. 58, ал. 2 ППЗДДС при евентуално изгубване, унищожаване или кражба на оригинал на документ. В решението обаче липсва конкретика за кои фактури се касае, от кого са издадени, няма обсъждане на твърдението на РЛ ,че отказаният данъчен кредит за процесния период е само по фактура № 1000001356 от 07.02.2023 г., издадена от „ЗМ груп 3“ АД с предмет съгласно акт обр. 19 - № 1, с ДО 429 553,72 лева и ДДС в размер на 85 910,74 лева и съответно, по делото е представен и оригинал на процесната фактура. Това означава, че от страна на първостепенния съд липсва произнасяне по спорния предмет в частта на установените задължения по ЗДДС за процесния д.п. м.02.2023 г., а само бланкетно възпроизвеждане на констатациите на приходните органи за липса на оригинални счетоводни документи – фактури, обуславящи основанието за отказ за правото на приспадане на данъчен кредит по чл.71, т. 1 ЗДДС. Същото следва да бъде изложено и за обжалвания съдебен акт в частта на отхвърляне на жалбата на „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД срещу РА относно задълженията за корпоративен данък за 2022 г. Съдът не е изложил конкретни факти досежно извършеното с РА увеличение на финансовия резултат за 2022 г. – какво е декларирано от лицето с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за процесната година, какъв е размерът на приходите, респ. на разходите и съответно, какво е признато от данъчната администрация и какво не е признато според отразеното в РД на стр. 6 – стр. 12, какви са конкретните суми, по кои фактури не са признати разходи, как е формирана данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК и как е получен размерът на определения корпоративен данък. В тази връзка липсва обсъждане на констатациите на в.л. по ССчЕ досежно спорния предмет на РА относно ЗКПО, както и на твърдението на РЛ относно наличието на оригинални счетоводни документи / фактури/, издадени от „Булстрой Дизайн“ ЕООД за м. 03.2022 г. и признатия с отмяната на РА с решение № 499 от 10.12.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив данъчен кредит за процесния период и дали това би се отразило и на ФР за д.п. 2022 г. Така допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд са съществени и препятстват извършването от страна на касационната инстанция на проверка на съдебния акт на другите твърдени основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и нарушение на материалния закон. Горното обуславя извод за неправилност на обжалваното решение и отмяна на същото с връщане делото на друг състав на АС – Пловдив. При новото разглеждане на делото новият състав дължи произнасяне по всички твърдения на оспорващия, обстоен анализ на доказателствата по делото в насока допуснати ли са съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, налице ли е редовно връчване на първата ЗВР на ревизирания субект по реда на чл. 32 ДОПК и редовно връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК за започване на ревизията по особения ред. Съдът дължи фактически установявания по спорния предмет на РА както в частта по ЗДДС, така и по ЗКПО и формиране на извод за законосъобразност или не на РА във всяка от спорните части на РА след задълбочена преценка на събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства и заключението по ССчЕ. С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските, като на основание чл. 226, ал. 3 АПК новият съдебен състав се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение