Определение № 3422 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 3842 от 11.03.2025 г., подадена от Х. М. Д. чрез пълномощника му адвокат Д. Д. от АК – Б. срещу Разпореждане № 937 от 13.11.2024 г. по в.гр.д.№ 632/2022 г. на ОС – Благоевград, с което е върната подадената касационна жалба срещу въззивното решение по делото. Постъпил е отговор от ответницата по частната жалба – А. М. М., която възразява, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Х. М. Д. е ищец в производството по гр.д.№ 366/2020 г. по описа на РС - Гоце Делчев, за проверка на постановеното в което първоинстанционно решение е образувано в.гр.д.№ 632/2022 г. по описа на ОС – гр. Благоевград. Още с исковата молба е представено пълномощно (л. 67 от гр.д.№ 366/2020 г.), съгласно което Д. е овластил адвокат Д. Д. от АК – Б. да го представлява до окончателното приключване на производството по делото. Заедно с това адвокат Д. Д. е посочена и като съдебен адресат на страната в титулната част на исковата молба, а също и в титулната част на въззивната жалба. Не се твърди и няма данни по делото за оттегляне на пълномощията й. Х. М. Д. е подал касационна жалба с вх.№ 7667 от 09.06.2023 г. против въззивното Решение № 170 от 03.04.2023 г. по в.гр.д.№ 632/2022 г. на ОС – гр. Благоевград. В титулната част на жалбата е посочил свой адрес – „с. Г., [община]“. С Разпореждане № 496 от 21.06.2023 г. въззивният съд е констатирал нередовности и е дал указания на касатора не представи: приподписана от адвокат касационната жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на касационно производство по чл. 280, ал. 1 ГПК, с преписи за насрещната страна; пълномощно, удостоверяващо представителната власт за приподписването на жалбата и изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК; документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Съобщението за указанията е изпратено на посочения в касационната жалба адрес - [населено място]. Върнато е с отбелязване, извършено от кмета А. Х., че лицето не пребивава на посочения адрес. Последвало е: извършването на служебни справки в НБД за постоянен и настоящ адрес на Х. М. Д. (на 14.07.2023 г. и на 16.08.2023 г.); повторно изпращане на съобщение (на 21.07.2023 г.) за указанията на адреса [населено място] (удостоверен като постоянен и настоящ адрес на Х. М. Д.), след нередовността на което е разпоредено залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК (извършено на 17.08.2023 г. и върнато в съда на 07.09.2023 г.); справка от 11.09.2023 г. за действащи трудови договори (такива не са установени), след което е разпоредено поставянето (на 21.09.2023 г.) на обявление на таблото на ОС – Благоевград с дадените указания и с препис от Разпореждане № 496 от 21.06.2023 г. Обявлението е свалено на 01.10.2023 г. С обжалваното Разпореждане № 937 от 13.11.2024 г. на ОС – Благоевград е прието, че, след извършеното връчване посредством обявлението от 21.09.2023 г. до 01.10.2023 г., указанията, дадени с Разпореждане № 496 от 21.06.2023 г., са останали неизпълнени с произтичащото от това основание подадената от Х. М. Д. касационна жалба да бъде върната в приложното поле на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното Разпореждане № 937 от 13.11.2024 г. е неправилно и като такова следва да бъде отменено по следните съображения: Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК „Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника“. В практиката на ВКС по приложението на цитираната разпоредба (Решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр.д.№ 2938/2014 г., IV г.о., Определение № 350 от 24.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 362/2009 г., І г.о., Определение № 277 от 14.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 134/2011 г., I г.о. и др.) се приема, че при наличие на съдебен адресат и/или упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката на него, а не на адреса на страната. В тази хипотеза връчването, извършено в отклонение от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, би могло да се приеме за редовно само ако страната е получила призовката или съобщението лично. Целта на връчването на представител е да се гарантира правото на защита (на активно участие) на страната в процеса. В настоящия случай, при отсъствието на какъвто и да е опит да се извърши връчване чрез съдебния адресат, който е и упълномощен представител на страната, съчетано с отсъствието на лично връчване на съобщението за указанията, дадени с Разпореждане № 496 от 21.06.2023 г., ОС – Благоевград незаконосъобразно е приел, че за жалбоподателя е започнал да тече срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба. Това от своя страна означава, че въззивният съд не е имал основание да връща касационната жалба и атакуваното Разпореждане е незаконосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение