Решение № 3685 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 321/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "Саламандър- АСО" ООД, представлявано от Л. Д. П., чрез упълномощения процесуален представител адв. А. Асенова, срещу решение № 1178 от 11.12.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК- 853/2025 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение на КЗК с произтичащите от това законови последици. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции и прави възражение за претендираните разноски от ответното дружество. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А. Асенова, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Ответникът –Директорът на Областно пътно управление – Хасково /ОПУ-Хасково/, чрез пълномощника юрк. Г. Китов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на КЗК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Ответникът – "Мега Секюрити Груп" ЕООД, чрез пълномощника адвокат С. Чюбатарова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да съобрази доводите, изложени в становището, депозирано пред КЗК. Претендира разноски, съобразно приложени списък. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на жалба, подадена от "Саламандър- АСО" ООД, срещу Решение № D 48559134/24.09.2025 г. на директора на ОПУ-Хасково за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Осъществяване на охрана със сигнално-охранителна техника /СОТ/ и на жива денонощна, невъоръжена охрана на имоти-държавна собственост, стопанисвани от АПИ - ОПУ - Хасково”, открита с Решение № F 651792/03.04.2025 г. на възложителя. С оспореното от "Саламандър- АСО" ООД решение на възложителя дружеството е класирано на второ място при определянето на изпълнителя на обществената поръчка, а "Мега Секюрити Груп" ЕООД е определено за изпълнител. За да остави без уважение жалбата на "Саламандър- АСО" ООД срещу горепосоченото решение на възложителя, КЗК е счела всичики наведени доводи на жалбоподателя за неоснователни, а осъщественото класиране- за законосъобразно. Решението е правилно. Между страните не е налице спор по фактите. Основният спор е правен и се свежда до това дали на основание чл. 72, ал. 1 от ЗОП възложителят е следвало да изиска обосновка от "Мега Секюрити Груп" ЕООД за предложената от него цена за осъществяване на охрана със СОТ, каквато е тезата на касатора,или не са били налице основания за това както е приел възложителят, а впоследствие и КЗК. От данните по делото се установява, че петима участници по процесната възлагателна процедура са допуснати до оценяване на ценовите предложения, като стойността, която "Мега Секюрити Груп" ЕООД е предложил спрямо средната стойност на предложената от останалите участници цена по утвърденият критерий „най-ниска цена“, който се изразява в цената за изпълнение на договора, не води до отклонение от 20%, т.е. не е налице предложена от посочения участник по- благоприятна цена от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка. Липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗОП е констатирана от назначената оценителна комисия, видно от Протокол № 4 от 23.09.25г. от нейната работа и съставения доклад № 2, и законосъобразно е потвърдена от КЗК. Следва да бъде споделена тезата на Комисията, че макар действително в образеца на ценово предложение да е въведено изискване Ценовата оферта да включва: цена за охрана на обектите за месец и обща цена за срока на договора, като от участниците е изискано да посочат месечна цена за охрана на съответен обект, то същата не е определена от възложителя като елемент от методиката за оценка, т.е. тази стойност не е самостоятелен показател за оценка, включен в установения критерий за възлагане – „най-ниска цена“. Показател за оценка е само общата цена, предложена от всеки един участник за изпълнение на договора за 24 месеца- обстоятелство, което обоснованое съобразено и от КЗК при постановяване на обжалвания акт. В допълнение към изложените мотиви от КЗК следва да се посочи, че, предвид указанията в документацията за подготовка на ценовите предложения, както и с оглед факта, че нито обявлението за процесната поръчка, нито документацията за участие, поставят изисквания, свързани с начина на ценообразуване или условие към участниците в тази насока, то следва да се приеме, че калкулирането на цената е обвързано със самостоятелната ценова политика на всяко дружество, участник в процедурата, както и с неговите индивидуални финансови възможности.Правилото, установено в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗОП, е, че само в случаите, когато предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, което подлежи на оценяване, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, възложителят изисква подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Видно от съдържанието на протокола от работата на комисията на възложителя, при разглеждане и проверка на ценовите предложение, е спазено изискването на чл. 72 от ЗОП. Както беше посочено по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт, до оценяване на ценовите предложения са допуснати касатора и още четири дружества, като класираният на първо място участник "Мега Секюрити Груп" ЕООД е предложило цена за изпълнение на поръчката в размер на 343 015.20 лева без ДДС, а касаторът- 343 212.00 лева без ДДС. Действително, както се приема и в решение от 15.09.2022г на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-669/2020г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз от Върховения административен съд досежно тълкуването на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, само обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл. 72 ЗОП /какъвто е разглежданият случай/, по принцип не освобождава възложителя от задължението да идентифицира офертите, които изглеждат подозрителни, с оглед съвкупността от характеристиките на предмета на поръчката, както и да предприеме съответни действия по отношение събиране на допълнителни доказателства и/или информация, с цел обезпечаване законосъобразното провеждане на процедурата. Когато, обаче, възложителят няма съмнение за подадени подозрителни оферти, какъвто е разглежданият случай, той не е длъжен да извършва допълнителни проверки, както и да излага мотиви по отношение на единични цени, които влизат в ценообразуването на общата, крайна цена, но не подлежат на оценяване от комисията. В горепосоченото решение на СЕС е прието, че „членове 38 и 49 от Директива 2009/81 трябва да се тълкуват в смисъл, че при съмнение, че дадена оферта е с необичайно ниска стойност, възлагащите органи са длъжни да проверят дали това действително е така, като вземат предвид всички релевантни елементи, свързани с обществената поръчка и с документите за нея, без в това отношение да имат значение невъзможността за прилагане на предвидените за целта в националното законодателство критерии и броят на подадените оферти“ /т.24, 35 и 37/. Задълженията, произтичащи от тези членове, обаче, възникват за възлагащия орган само при условие, че надеждността на дадена оферта е съмнителна a priori /т.36/. В реда на изложените съображения следва да се подчертае, че оспореният акт на възложителя е издаден, след като, по жалби на "Саламандър- АСО" ООД и "Мега Секюрити Груп" ЕООД, с решение № 790/21.08.2025г. по преписка № КЗК- 532/533/2025г., е отменено предходно решение на възложителя за класиране на участниците в процесната възлагателна процедура и преписката е върната на възложителя за извършване на нова преценка на ценовите предложения на „Секюрити Бургас СОТ“ ООД и „Мега Секюрити Груп“ ЕООД, в съответствие с дадените задължителни указания, а именно за нова преценка за спазване на трудовото законодателство в ценовите им предложения. Прави впечатление, че при предходното класиране настоящият касатор е класиран на трето място, като същият е оспорил и посочената цена от „Мега Секюрити Груп“ ЕООД с доводи, че същата е в противоречие както с поставените условия от възложителя, така и със законовите изисквания.КЗК е счела оплакванията за основателни, приемайки, че не е извършена дължимата преценка дали ценовото предложение на дружеството отговаря на изискванията на възложителя. Във връзка с тези указания, в Протокол № 4, помощният орган на възложителя е проверил съответствието на предложените от „Мега Секюрити Груп“ ЕООД допълнителни възнаграждения относно нощният труд и положеният такъв по време на официални празници по представения финансов разчет и обосновано е констатирал, че същите са съобразени с изискванията на трудовото законодателство. По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на КЗК е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което не се оправдават твърденията за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат. Ответникът- възложител и ответното дружество имат право на присъждане на разноски по делото. Възложителят е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се явява дължимо на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и следва да бъде присъдено в размер на 122,71 евро, съобразен с процесуалната активност на процесуалния представител, както и с фактическата и правна сложност на делото. На ответника "Мега Секюрити Груп" ЕООД следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, съобразно представения списък за разноските и приложения договор за правна защита и съдействие от 26.01.2026г. Направеното възражение за неговата прекомерност от пълномощника на касатора е бланкетно, от една страна, а от друга- неоснователно, при съобразяване на претендирания размер с фактическата и правна сложност на делото, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,