Определение № 1425 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5377/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], чрез главен юрисконсулт С. С. М., срещу въззивно решение № 1449/21.07.2015 г., постановено от варненския окръжен съд по гр.д. № 1180/2015 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна К. С. В., чрез адв. Г. Т. от АС Варна, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: К. С. В. е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ против [община]. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, уважил всички претенции, като възложил на работодателя тежестта за съдебноделоводните разноски и държавните такси. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка, прекратена едностранно от работодателя на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ. Съдът, като обсъдил събраните по делото доказателства, заключения на единична и тричленна съдебна експертиза, доводите и възраженията на страните, достигнал до заключение, че не е осъществено основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение от работодателя. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса - следва ли да бъде възстановен на работа работник или служител, който упражнява труд, изискващ специални знания и правоспособност, ако с влязла в сила присъда, по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да упражнява точно тази професия или дейност, заради която с работника или служителя е сключен първоначалния трудов договор. Въпросът e неотносим към постановеното от въззивната инстанция, защото тя е приела, че ищецът К. В. е назначен и упражнява трудови функции, които не изискват пълна проектантска правоспособност, а с влязлата в сила присъда е лишен от правото да упражнява именно такава, за срок от три години. Несъгласието с извода на окръжния съд, че длъжността „експерт „Строителство и контрол на доставките“ в звено за изпълнение на проект „Интегриран градски транспорт на Варна“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ не е свързана и не изисква притежаване на пълна проектантска правоспособност, няма отношение към поставения правен въпрос и само по себе си не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Съдът, при анализ на доказателствата и с помощта на съдебни експерти, е достигнал до заключение, че за длъжността не е заложено в длъжностната характеристика изискване за притежаване на пълна проектантска правоспособност, както и, че това не се следва с оглед задълженията на служителя и трудовите му функции. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от договор за правна защита и съдействие № 268942/18.09.2015 г. Мотивиран от горното, съдът