Определение № 183 от 13.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 84/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 2062 от 10.11.2011 г. по ч.гр.дело №3823/2011 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба - „К. Г – З от Б– [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено в резултат на проведено производство по чл.275,ал.2,вр.262ГПК,касаторът, след като е интерпретирал приетото от въззивния съд е развил доводи за неправилност на приетото от него, които е квалифицирал по този начин. Направен е извод, че въззивният съд се е произнесъл по „процесуалноправен въпрос, свързан с приложимостта на нормата на чл.248 ГПК или чл.253 ГПК”.Отново е посочено, че въззивния съд „неправилно не е приложил основните начала на ГПК …”, освен това не се съобразил и с доводите на страната. Заявено е още, че касационно обжалване следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- възпроизведен непълно текстово. В заключение е поискано ВКС да се произнесе по въпроса – „ Следва ли страната да обжалва постановеното определение, с което съдът се е произнесъл по направено от нея искане за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК, приложим към постановените съдебни решения или може да поиска изменение на определението, с което е отказано присъждане на разноски по реда на чл.253 ГПК”. Страната накратко е изложила разбирането си по този въпрос като отново е изложила доводи за неправилност на приетото от въззивния съд. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че поставения от страната въпрос има някаква относимост към разглеждания случай, въпреки че не е релевантен като необвързан от решаващия извод на въззивния съд, то налице би било единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено и възпроизведено текстово непълно от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на хипотетични въпроси, нито доводите за неправилност на атакувания съдебен акт, които по принцип нямат относимост към производството по чл.288 ГПК. Изложените доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, в контекста на становището на страната по спора са неотносими към лимитивно и изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение