Определение № 247 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 305/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 29.10.2020г. по гр.д.№2336/2020г. на ОС Варна, с което е уважен иск с предявен на основание чл.124 ГПК. Жалбоподателят – „Електроразпределение Север” АД, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- П. Д. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено в отношенията между страните, че П. Д. не дължи на „Електроразпределение Север” АД, сумата от 5859,67 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], с кл. /№] и аб. № [/№/] за периода от 19.01.2017г. до 03.12.2019г., за която сума е издадена фактура № [№] от 17.02.2020г. Установено е, че страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да 2 пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. Констатирано е, че при техническа проверка на измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е установено несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Прието е за установено от заключението на метрологичната експертиза, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея, като е съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в хипотеза на чл. 55 ПИКЕЕ. Съдът, като е взел предвид Протокол за монтаж № 1067456 от 18.01.2017г., съставен от служите на дружеството-ответник по иска, е установил, че в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 7824431, при посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа. Установено е от прието по делото писмо от трето по делото лице „Еллаб България“ ООД и извлечение от прочита на всички регистри на електромер /№/, че регистър 1.8.3 не е бил отчетен, а на 03.12.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен Констативен протокол № 1106036, в присъствие на един свидетел, като електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Констатирано е, че е съставен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 147/05.02.2020г., от заключението на която се установява, че по време на изследването електромеът не натрупва количества във визуализираните на дисплея тарифи; вграденият часовник посочва грешно реално време; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и има наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. От приета поделото ескпертиза е установено, че електромерът, отчитащ потреблението в обекта е с повторна употреба, метрологичната му годност е шест години, а последната проверка е от 2008г. ,като към датата на повторния монтаж, електромерът е бил без отчетена трета тарифа и тя може да се приеме за нулева, само когато и сумарния регистър на този електромер е нулев, като при контролната проверка в случая не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване, както и че достъпът до невизуализираната тарифа се осъществява чрез използване на специализирана техника и парола за достъп до т. нар. „второ ниво“, с която разполагат производителя и купувача на СТИ, в случая „Електроразпределение Север“ АД. При тези данни съдът, при преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка е взел предвид факта, че по силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. Установено е, че с изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/2012г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 4 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД. Прието е, че извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 03.12.2019г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, поради което към момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Взета е предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ, спорад която в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49, т.е. съгласно действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 ЗЕ. Съдът е приел, че законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. Установено е от друга страна от заключението на СТЕ, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че средството за търговско измерване, отчитащо потреблението в обекта на ищеца към момента на периодичната проверка през 2016г. било негодно поради изтекла още към 2014г. метрологична годност, а към датата на повторния монтаж през 2017г., електромерът е бил без отчетена трета тарифа и тя може да се приеме за нулева, само когато и сумарния регистър на този електромер е нулев, както и че от приетото по делото извлечение от прочита на всички регистри, представено от „Еллаб България“ ООД е установено, че към момента на метрологичната проверка от 01.12.2016г. прочитът на сумарния регистър не е бил нулев. При тези данни съдът е счел, че по делото не е установено, че към момента на повторния монтаж тарифа Т3 на СТИ е била с нулеви показания, за да се приеме спазено изискването на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, че исковата сума е начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър. Прието е също така, че законосъобразността на преизчислението за периода след монтажа на СТИ предполага спазване на правилата, уреждащи реда и начина за обслужване и периодична проверка на измервателните система предвидени в раздел VIII на ПИКЕЕ, каквито доказателства в тази връзка не са ангажирани по делото от страна на оператора. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, за недоказани елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление, поради което извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва потребителя, поради което начислената чрез преизчисление сума не се дължи и е уважил предявеният от последния отрицателен установителен иск. В изложение почл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представителподдържа, че в решението е даденотговор направнивъпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи мотиви защо възприема или не заключението на приета по делото експертиза, с оглед и на обосноваността й и за задължението на съда да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно оббжалване, както и че решението е очевидно неправино, тъй като съда неправилно е неправилно е приел, че липсва доказване на нулеви показания при монтиране на СТЕ. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбопоателя въпроси и на сочените от него основания. Съдът е дал разрешение на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Константна е практиката на ВКС, че излагането на мотиви към съдебното решение е задължение на съда пряко произтичащо от разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК и мотивите на въззивната инстанция следва да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден самостоятелен отговор. Правомощията на въззивната инстанция са ясно очертани в разпоредбите на чл.269-271 ГПК, а съгласно разясненията в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, дейността й е аналогична на тази на първата и без да представлява нейно повторение, я продължава. Поради това въззивният съд дължи даване на собствено разрешение по спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на собствени фактически и правни изводи, които следва да изрази в мотивите си. Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което и дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността и на фактическите твърдения на страните чрез преценка на доказателствата по делото. Предвид изложените в обжалваното решение мотиви то е постановено в съответствие с тази практика. В съответствие с практиката, застъпена и в решение от 16.02.2021 по гр.д.№1898/2020г., ВКС, четвърго г.о., решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/ 2016 г., първо г.о., решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/ 2018 г., трето г.о., решение № 124/ 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г. трето г.о.и решение № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/ 2020 г., ,четвърто г.о на ВКС въззивният съд е приел, че при действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата, което в случая не е направено. Не е налице и твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на решението, тъй като въззивният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 650лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът