Определение № 60598 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Л. С. и С. Л. С., подадена чрез адв. Г. Ч., против въззивно решение № 10068/20.01.2021 г., постановено по гр. д. № 5488/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение 6411/10.09.2019 г. по гр. д. № 13647/2016 г. на Софийски градски съд и е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор от 12.04.2011 г. между Ю. Л. С. и С. Л. С., наследници на Л. С. С. като продавач и В. З. Г. като купувач за продажба на следния недвижим имот: апартамент, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, килер, клозет с изложение към изток, север и запад при съседи вътре в сградата Н. С. Гр. Х., стълбище, [улица]и дворно място, заедно с избено помещение при съседи общ коридор, Н. С. Г. Х. и Л. (М.) Г. - М. и таванско помещение при съседи: общ коридор, Г. П. Б. Р., Я. Р. П. и Я. Хр. Д., Г. Хр. Г. и общ комин с РЗП от 88 кв.м. заедно с прилежащите 220/2500 ид. ч. от общите части на сградата, находящ се на [улица], партерен етаж, представляващ съгласно КК и КР на район „К. с.“, одобрена със заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ****с адрес на имота [населено място], район К. с. [улица], ет. 2, предназначение на обекта: жилище, апартамент при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж ***, под обекта 68134.203.123.1.11, над обекта ***. С решението касаторите са осъдени да заплатят такса за прехвърляне и данък за придобиване на имота и сторените по делото от В. З. Г. разноски. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК. Твърдят, че решението е очевидно неправилно, тъй е постановено при явна непълнота на доказателствата и неизясняване на съществени обстоятелства, като по делото не е била разпитана преживялата съпруга на Л. С. С. – Л. К. К., а също и Л. Х. М., която е закупила помещение от праводателя им в същата сграда. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба В. З. Г., чрез адв. Г. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от наличието на валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В него се съдържат всички съществени елементи на окончателния договор, който страните са се съгласили да сключат. Съгласно представения с исковата молба предварителен договор за продажба на недвижим имот с дата 12.04.2011 г. Л. С. С. е продавач, а В. З. Г. е купувач на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], в партера на сградата, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, килер, клозет с изложение към изток, север и запад при съседи вътре в сградата Н. С. Гр. Х., стълбище, [улица]и дворно място, с обща плоскост на това помещение съгласно строителния план от 88 кв. м. заедно с избено помещение при съседи общ коридор, Н. С. Г. Х. и Л. (М.) Г. - М. и таванско помещение при съседи: общ коридор, Г. П. Б. Р., Я. Р. П. и Я. Хр. Д., Г. Хр. Г. и общ и заедно с прилежащите 220/2500 ид. ч. от общите части на зданието в етажната собственост за сумата от 50 000 евро /чл. 1/. Съгласно чл. 2 продажната цена в размер на 50 000 евро е изцяло заплатена на продавача, като предварителният договор служи за разписка, а съгласно чл. 4 срокът за сключване на окончателен договор е 20.12.2012 г. Според чл. 5 продавачът ще предаде владението на имота „днес веднага след подписването на договора“. Продавачът по предварителния договор се легитимира като собственик на имота на основание описаните в нотариален акт № 40 от 17.12.1936 г. по н. д. 2724/1936 г., том 50, регистър 10198 на първи нотариус при Софийския областен съд А. Д. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по ЗЕС, записка за вписване на нотариален акт за право на собственост, придобито по ЗЕС № 242, том 41 от 17.12.1936 г., удостоверение за наследници на С. Н. С. от 16.01.1987 г. и на С. Х. С. от 24.02.1987 г. Продавачът е починал на 11.12.2012 г., а наследници са неговите синове Ю. Л. С. и С. Л. С.. В производството по чл. 193 ГПК е установено, че положените по предварителния договор подпис и имена са изписани от Л. С. С.. Въззивният съд е посочил, че по въпроса за собствеността на имота към деня на предварителния договор и към настоящия момент страните не спорят. Недвижимият имот, предмет на договора е индивидуализиран, продажната цена е платена изцяло, а срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл. Ответниците са собственици на имота, техният наследодател и те не са изпълнили в уговорения срок задължението си да прехвърлят собствеността, това задължение е имуществено и е преминало в патримониума на синовете на продавача, а купувачът е платил цялата договорена цена от 50 000 евро. Налице са предвидените в закона основания за обявяване на договора за окончателен по съдебен ред. Въззивният се е изложил, че възражението на ответниците, че цената по предварителния договор не е платена, тъй като е следвало да бъде преведена по банков път е неоснователно. Съдът се е аргументирал, че действително към деня на сделката е действал законът за ограничаване на плащанията в брой, но несъобразяването с неговите норми не води до недействителност на плащането. В текста на договора изрично е записано, че цената от 50 000 евро е платена и че договорът служи за разписка. Неоснователни са възраженията, че след като владението на имота не е предадено, договорът не е породил действието си. Неизпълнението на продавача не означава неизпълнение и на купувача. Отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхното единство и по начин по-скоро да произведат действие, а да не са нищожни. За сравнение в чл. 5, в който е уговорено предаването на владението е записано „продавачът ще предаде владението на имота днес веднага след подписване на настоящия договор“, а в чл. 2 – „купувачът заплаща изцяло продажната цена в размер на 50 000 (петдесет хиляди) евра на продавача в деня на подписване на настоящия предварителен договор за продажба, като настоящия договор служи за разписка“. В този член страните не са използвали бъдеще време, за разлика от клаузата за предаване на владението. По възраженията на ответниците, че определената цена не е окончателна, защото ако това е така в действителност, не би се налагало да бъде сключван окончателен договор, както и че не може да се твърди едновременно, че заплатената цената е по предварителен договор, а в същото време да се претендира сключването на окончателен въззивният съд е изложил, че не е установено между страните да е имало други уговорки, различни от обективираните в предварителния договор. Установено е от свидетелските показания на свидетеля М. Н., че ищецът се занимава с покупка на имоти, нуждаещи се от ремонт, ремонтирането и продажбата им впоследствие, както и, че въпреки настояванията на свидетеля не си е открил банкова сметка. Наред с това, независимо какви са били причините на страните да не сключат окончателен договор, волята им е изразена ясно и недвусмислено в предварителния договор. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторите отъждествяват очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая твърдението на касаторите, че решението е очевидно неправилно тъй като решението е постановено при явна непълнота на доказателствата и неизясняване на съществени обстоятелства, както беше изрично посочено не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Разноски не следва да се присъждат, доколкото ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за извършването им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.