Определение № 696 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Б. и Т. Й. Б. срещу решение №.557/24.04.18 по г.д.№.332/18 на ОС Пловдив-с което е потвърдено реш.№.4008/17.11.17 по г.д.№.10917/17 на РС Пловдив за признаване за недействителен по отношение на ЕТ „Люпилня Мартиво-Р. К.“ на договор за дарение на недвижим имот, изповядан във формата на нотариален акт №.90/24.02.17, т.І, рег.№.11071, д.№.88/17 на нотариус Т.Д., РС Пловдив /с който И. Б. е дарил на майка си Т. Б. 1/4ид.ч. от описания в акта имот/, ведно със съответно присъждане на разноски. Ответната страна Р. К. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Люпилня Мартиво-Р. К.“ оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение съдът е приел, че ищецът има качество на кредитор, а ответникът Б.–на длъжник, тъй като последният е поръчител на трето лице /„Б. 93“ЕООД/, спрямо което ищецът има вземане /предвид споразумение от 28.12.16 и разпоредбите на 138 ЗЗД и чл.141 ЗЗД/. Със сключването на процесния договор за дарение-който е безвъзмездна сделка, длъжникът е увредил кредитора /намалил е имуществото си, което, съгласно чл.133 ЗЗД, служи за обезпечение на кредиторите му/. Доколкото надареното лице е негов възходящ /майка/, е налице законова презумпция за знание за увреждането, която не е оборена, а отделно от това безвъзмездността обуславя ирелевантност на представите на дарения относно увреждането – тъй като законът дава приоритет на защитата на правата на кредиторите пред тези на лицето, получило материалното благо. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че искът е недопустим тъй като преди вписването на исковата молба имотът вече е бил прехвърлен на трето лице. Позовал се е на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД, съгласно който недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Посочил е, че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие, дори и те да са вече в патримониума на правоприемника на лицето, с което длъжникът е договарял – освен ако третото лице е придобило правата възмездно преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността и то е добросъвестно. При наличие на останалите предпоставки за упражняване на иска по чл.135 ЗЗД, следва да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от предявяването му независимо от това дали имотът е в патримониума на длъжника или е прехвърлен с последваща сделка на майка му, после на трето лице и накрая на съпругата на третото лице преди вписване на исковата молба. Това прехвърляне не изключва наличието на правен интерес от обявяване на сделката между поръчителя Б. и майка му за недействителна и не е основание за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД-а дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника, не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното. В изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо иска по чл.135 ЗЗД, кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите лица се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване на действията на съдебния изпълнител /чл.435 ал.5 изр.2 ГПК/; при пропускане на сроковете, третото лице може да предяви владелчески иск /чл.435 ал.5 изр.2 ГПК, реш.№.129/20.07.17 по търг. Д.№.2418/16,І ТО/. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /без да формулира конкретен правен въпрос/ и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК /поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и недопустимо, тъй като имотът не се намира в патримониума на ответниците и исковата молба е вписана след вписване на три прехвърляния в имотния регистър-което лишава ищците от правен интерес от обявяване на сделката за недействителна и е основание за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска/. Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК - при разглеждане на касационната жалба, с акта по съществото на спора – решението /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК на ВКС/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска. Доколкото се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно и недопустимо, визираните в чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК хипотези не са налице. Съгласно чл.135 ал.1 пр.3 ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на ИМ по чл.135 ЗЗД – респективно, по арг. за противното, засяга правата на тези трети лица, които са придобили безвъзмездно или са недобросъвестни, макар и придобили възмездно – каквато е разглежданата хипотеза. Същевременно съгласно т.3 ТР 2/17 ОСГТК на ВКС защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат – като исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно. Предвид изложеното атакуваният акт е допустим. От друга страна същият не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,