Определение № 4386 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3367/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], чрез директора, приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от юрк. С., против определение № 1018/28.07.2026 г. по ч. гр. д. № 710/2026 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено определение № 3114/16.07.2026 г. по гр. д. № 2855/2026 г. на Районен съд – Плевен за оставяне без разглеждане, по реда на чл. 130 ГПК, като недопустима, подадената от дирекцията молба с правно основание чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс (СК), за вписване на детето *** в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал. 1 СК, водена от Министерство на труда и социалната политика, както и в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение с искане да бъде отменено.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното определение въззивният съд е установил, че производството пред първата инстанция е образувано на основание депозирана молба от Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен (ДСП – Плевен) с правно основание чл. 84, ал. 3 СК, вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК за постановяване решение за вписване на детето * в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен (РДСП – Плевен), при съобразяване на § 33, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на СК. Споделил е изцяло решаващите изводи на първостепенния съд за недопустимост на подадената молба. За да обоснове този извод окръжният съд е приел, че изменената разпоредба на чл. 84, ал. 3 СК (ДВ бр.106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) предвижда, че „дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл. 93, ал. 2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето подава молба до съда в едномесечен срок от разглеждането на искането на родителя, към която прилага мотивирана оценка на причините за неуспешната реинтеграция или за промяна на мярката. Молбата се разглежда по реда на бързото производство по глава 25 ГПК.“ Решаващият състав е посочил още, че цитираната разпоредба е нова и нейното действие двукратно е отлагано с правилото на § 36 от ПЗР към ЗИД на СК. Взел е предвид, че с първоначалната редакция на § 36 (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) изрично е предвидено, че „всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2024 г. се разглеждат и довършват по досегашния ред. Впоследствие, нормата на § 36 от ПЗР към 3ИД на СК е изменена (ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.01.2025 г.), като сегашната редакция гласи: „Всички процедури по глава 8, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред“. В конкретния случай въззивната инстанция е намерила, че процедурата е започнала преди 31.12.2026 г. и приложима е разпоредбата на чл. 84 СК в редакцията й с ДВ бр. 101 от 27.12.2019 г. Възприела е като правилно становището на районния съд, че досегашният ред е предвиден в старата редакция на чл. 84 СК към ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г. и представлява административна процедура, за която не се налага съдебна намеса, а вписването на дете в регистъра на деца за пълно осиновяване се осъществява по административен ред – със заповед на директора на съответната РДСП, в случая РДСП – Плевен. В същия смисъл се е позовала и на разпоредбата на § 33 от ПЗР към ЗИДСК, в която също е удължен срокът за създаване на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване до 31.12.2026 г., както и на обстоятелството, че предвидената Национална електронна информационна система за пълно осиновяване все още не е въведена и не съществува. По отношение на доводите на страната за приложението на разпоредби от Наредба № РД-06-46 от 4.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, второстепенният съд е приел, че същите се намират в подзаконов нормативен акт и цитираната наредба не може да противоречи на горепосочения § 36 от ПЗР на СК, като на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, в случай на такова противоречие, правораздавателните органи следва да приложат по-високия по степен акт, а именно Семейния кодекс. За неоснователни е възприел и твърденията за противоречие на обжалваното определение с чл. 3, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, доколкото на практика вписването продължава да се извършва по досегашния административен ред, без това да създава пречка за допускане пълното осиновяване на съответното дете. При тези мотиви решаващият състав е обобщил, че след като процедурата пред административния орган ДСП – Плевен за вписването на малолетното дете * в регистъра на деца за пълно осиновяване е започнала преди 31.12.2026 г. и липсва създадена Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, в която на основание чл. 84, ал. 3 СК съдът да разпореди вписването, то подадената от ДСП – Плевен молба е недопустима за разглеждане. Формирал е решаващ извод, че съгласно изричната разпоредба на § 36 от ПЗР на ЗИДСК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г.), в този случай е приложима разпоредбата на чл. 84 СК в редакцията й, обн. ДВ, бр. 101/2019 г., която регламентира административен ред за разглеждането и извършването на вписването на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване към РДСП – Плевен (в който смисъл се е позовал и на конкретна съдебна практика на ВКС).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация и поставя следните въпроси:

1. „Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 СК, съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, ако същата процедура е започнала преди 31.12.2026 г.?“;

2. „Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г, да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденото, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“.

Настоящият състав на ВКС, III г.о. констатира, че по въпроса: „Кой е приложимият ред за вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК (в сила от 22.12.2023 г.), ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., респ. преди създаването и въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“ (уточнен и прередактиран от ОСГК на ВКС в закрито заседание от 28.05.2026 г.) е образувано тълкувателно дело № 3/2026 г. по описа на ОСГК на ВКС за приемане на тълкувателно решение.

Тъй като правните разрешения, които ще бъдат дадени с тълкувателното решение по горното дело са обуславящи за изхода на спора, настоящото производство следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателното дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,