Определение № 56 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 1473 от 2.12.2022г. по в.гр.д. № 3026 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264187 от 24.06.2021г. по гр.д. №1147/2020г. на СГС като е отхвърлен иска му против Ц. И. П. с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарение, направено на 12.09.2011г. с н.а. № .........., т................ рег.№ ............. н.д. ..................г. за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, апартамент № 52, находящ се в [населено място],[жк], жилищна сграда [жилищен адрес] със застроена площ от 87.76кв.м.и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ц. И. П.,чрез процесуалният представител адвокат С., с който изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост. Отделно счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага доводите си. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.227, ал.1, б. „в“ГПК, който е останал недоказан и неоснователен поради следното: Страните са съпрузи, като ищецът е дарил процесния имот на ответницата през 2011г. За да се трансформира моралното задължение на надарения да дава издръжка на дарителя в правно, е необходимо комулативното наличие на следните условия: 1.дарителят да е изпаднал в трайна и постоянна нужда от издръжка, 2.той да е отправил покана към надарения да му дава парична издръжка и 3.заявен отказ от надарения за това. Надареният не дължи издръжка, когато е в обективна невъзможност да дава такава. В случая, въззивният съд е приел, че не са налице изискуемите се предпоставки, независимо, че ищецът е с 72 % трайно намалена работоспособност и страда от множество заболявания /мозъчно съдова болест, мултиифарктна енцефалопатия с корова атрофия, дискоординационен синдром, начален психоограничен синдром, захарен диабет-2 тип, късен дегенеративен синдром, диабетна полиневропатия, артериална хипертония ІІІ стадии, хипертонично сърце, митрална инсуфиценция І ст., трикуспидална инсуфиценция І ст., стабилна стенокардия І ФК/. Съобразявайки заключе-нието на приетата съдебно-медицинска експертиза относно необходимите лекарствени средства и тяхната стойност и отчитайки месечният размер на средствата за „Съобщителни услуги“, „Жилище, вода, електро-енергия, горива“, „Данъци“, съобразно общодостъпните данни на НСИ за издръжка за 2021г., съдът е приел, че ищецът не разполага с достатъчно средства за задоволяване на потребностите си, защото необходимите му средства са в размер на 700лв. за 2021г. и 900лв. за 2022г., а единствените му доходи са от пенсия, а тя към м.01.2021г. е 315лв. Изводът на съда е, че - по принцип - ищецът би бил в трайна и постоянна нужда от издръжка, но не и в настоящия случай, защото през посочените години той е бил в затвора, където изтърпява наложеното му с присъда наказание „лишаване от свобода“. Затова неговата издръжка – храна, разходи за ток, вода, отопление – е била поета от държавата. Независимо, че разходите за медикаментите, необходими за лечението му са били в негова тежест, пред вид стойностите им, посочени в заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, те са в размер, че той да може да ги поеме без затруднение. Въззивният съд е приел за недоказани и останалите изискуеми се предпоставки. Ищецът не е доказал, че е отправил покана през 2019г. към ответницата за заплащане на издръжка /като е определил показанията на свидетелите в тази връзка за нелогични, непълни и противоречащи си/. Счел е, че исковата молба може да се счете за покана и ответницата е научила за нея на 23.06.2020г. Отделно съдът е приел, че ответницата няма възможност да дава издръжка, защото към горепосочената дата, тя е разполагала с доход от 750лв./трудово възнаграждение/, а се грижи за родените от брака на страните две деца /И., [дата на раждане] и С., [дата на раждане] / Големият син е студент /редовна форма на обучение в УНСС/, като годишната му такса за обучение се заплаща от майката. Имайки пред вид размерът на получаваните от ответницата доходи, липсата на установени други приходи и необходимостта да заплаща разходите във връзка с издръжката на тричленното си семейство, въззивният съд е приел, че за ответницата е невъзможно да заплаща ежемесечно по 500лв. издръжка на ищеца. В противен случай тя би поставила себе си и лицата, които има задължение да издържа по закон /децата си/ в по-неизгодно положение от това на дарителя /вж. ТР № 1 от 21.10.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГК на ВКС/. Отделно, ответницата е представила доказателства /6 бр.вносни бележки/, че след подаване на исковата молба е внасяла минимални суми за издръжка на ищеца,от където е изведен извод, че тя не е заявила отказ за даване на издръжка. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Достатъчна ли е предоставената издръжка от държавата на лишен от свобода и покрива ли критериите за трайна, постоянна нужда, съобразно нормалния жизнен статус на дарителя /вкл. доходи, здравословно състояние, социална интеграция в обществото/?, 2. Следва ли да се изследват обстоятелства при осъществяване на правни и фактически действия срещу дарителя с оглед отстраняването му от жилището и създаване на пречки при установеното му право на ползване на дарения имот? и 3. Към кой период следва да се изследват предпоставките на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД – преди или след подаване на исковата молба? 4. Позовава се и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, която обосновава с тезата си, че при мотивиране на решението си съдът е нарушил както правилата на формалната логика, така и императивна правна норма. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, защото нито един от поставените въпроси не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд,т.е. те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а пред вид наличието и на установена съдебна практика по тях, не е налице и посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /съобразно дадените указания в т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. В случая, решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявения иск са поради установена обективна невъзможност за престиране от ответната страна – надарената няма възможност да даде и осигури необходимата на дарителя издръжка без да накърни минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон. Затова първият поставен от касатора въпрос,освен че изисква извършването на конкретна преценка дали - предоставената на ищеца като лишен от свобода - издръжка от държавата е достатъчна за да покрие необходимото на трайно и постоянно нуждещо се от издръжка лице /каквато касационната инстанция не може да извършва в производството по допустимост/, още и е ирелевантен. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - поставеният материално правен или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Вторият поставен от касатора въпрос, свързан с изследване на „обстоятелства при осъществяване на правни и фактически действия срещу дарителя с оглед отстраняването му от жилището и създаване на пречки при установеното му право на ползване на дарения имот“ не отговаря на тези изисквания, първо защото той въобще не е обсъждан от въззивния съд, второ защото не е свързан с основанието на предявения иск и трето, защото също изисква обсъждане на събраните по делото доказателства, каквото във фазата по допустимост, късационната инстанция не извършва. Изложените вече мотиви важат и за третия поставен от касатора въпрос, касаещ релевантният момент за преценка на предпоставките по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Той също не е от значение за изхода на спора, доколкото от съдържанието на посочената разпоредба е ясно, че тя изисква нуждата от издръжка на дарителя да е възникнала към момента на отправяне на искането и съответно към момента на предявяване на иска пред съда. Съгласно горецитираното ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба Не е налице и последното посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност“ предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобни пороци, в случая не се установяват. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,