Определение № 50078 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3009/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 551 от 15.04.2022 г. по гр.д.№ 318/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение 266328 от 01.11.2021 г. по гр.д. 1318/2020 Софийски градски съд. С последното, Общината е осъдена да плати на Т. Й. Т. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 20000 лева за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане при настъпила на 17.12.2019 г. злополука – падане на тротоар с нарушена повърхност и необозначено препятствие, ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до плащането. В частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 26000 лв., решението е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 45 ЗЗД и чл. 31 ЗП и Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, защото тези нормативни актове не създават преки задължения за Столична община, поради което не е налице противоправно поведение, т.е. не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Общината, тя няма задължение за преки действия, произтичащи от нормативен акт. Тези нормативни актове не се прилагали за пътищата в район „Красно село“, гр. София. Оспорва се и определеният размер на обезщетението, като неотговарящ на обществения критерий за справедливост и на установените по делото конкретни обстоятелства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация без да е формулиран въпрос, но от изложеното може да се изведе следния: поражда ли конкретизирани, императивно разписани задължения за общината чл. 31 ЗП и Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община и Наредба № РД-02-20/20.12.2007 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни схеми на урбанизираната територия, неизпълнението на които да е основание за ангажиране отговорността на общината за вреди или съдържат общи и принципни устройствени положения, неизпълнението на които не поражда пряко отговорност за вреди от непозволено увреждане. Поставен е и въпроса приложими ли са за цялата територия на Столична община първите два нормативни акта или се отнасят само за републиканската пътна мрежа. Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по първия въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“, въззивната инстанция се е съобразила със съдебната практика, дефинирала критериите за определяне на обезщетенията на неимуществени вреди от непозволено увреждане и с конкретно установените по спора факти, а друг въпрос не е формулиран. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: На 17.12.2019 г. ищецът, с автомобил, шофиран от сина му, отивал на пазара в район „Красно село“, гр. София. Синът му паркирал в локалното платно на [улица]и [улица]. Ищецът слязъл от колата и паднал на тротоара, където имало дупка със стърчаща широка пластмасова тръба. Тротоарът бил с плочки тип „шестоъгълни“, но където слязъл ищецът, липсвали плочки. СТЕ установява, че западният тротоар на [улица], северно от кръстовището с [улица]е застлан с бетонни сиви шестоъгълни тротоарни плочи с размери 380/330/60 мм. Ширината на тротоара е 2.20 м. Северозападно от тротоара е налична ивица зелена площ, а след нея - отново тротоар с ширина 3.20 м. Вещото лице пояснява, че към момента на огледа, неравности са резултат от разрушаване на тротоарната настилка, като на места липсват тротоарните плочки. В конкретното място на инцидента са установени 5 броя липсващи тротоарни плочки, образуващи неравност с размери 2.20 м. х 1.10 м. с дълбочина около 0.15 м., в която има стърчаща гофрирана пластмасова тръба с височина 0.26 м. от терена и диаметър 110 мм.. Около липсващите плочи има разместени тротоарни плочи в хоризонтално и вертикално отношение, плочки, които са затрупани от изкопана пръст, както и разместени и стърчащи бордюри. Някои от плочите поддават при настъпване. На мястото на установената стърчаща пластмасова тръба е имало метален стълб със светофарна уредба и пътен знак. Съоръжението е било част от изграден проект за временна организация на движението във връзка с реконструкцията на кръстовището на [улица]и бул. Ж. и прокарване на трасето на трета линия на софийското метро, което е премахнато след изграждането и пускането в експлоатация на кръстовището. Стърчащата част от 0,26 м. от гофрираната тръба обаче не е премахната. При излизане от паркираният автомобил, в който се возел ищеца, той паднал на тротоара, на описаното по-горе место, където стърчала гофрираната тръба. След падането на тротоара, прилежащ към локалното платно на [улица], [населено място], непосредствено преди кръстовището с [улица], ищецът се държал за наранената ръка, която започнала да отича, станала синя. В УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" се установило, че е получил закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост. Проведено е болнично лечение, при което е направено безкръвно наместване на счупването и поставена гипсова шина с местна упойка. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за около 6 -7 дни, болки с умерен интензитет за около 20 дни и с изчезващо - затихващ интензитет за около 2-3 месеца. Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на лявата ръка за около три месеца. Към момента на изготвяне на СМЕ изпитва болки при влажно и студено време, при по-продължителна работа с лявата ръка. Вещото лице е констатирало остатъчни явления - счупването на лъчевата кост е зараснало в неправилно положение, което е довело до изместване на лявата ръка от оста на крайника с 15 градуса, движенията на лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 20 %, силовият захват на лявата ръка е намален. Според вещото лице, с оглед сегашното състояние, давността на полученото увреждане и възрастта на пострадалия може да се приеме, че тези явления са трайни до живот, като няма данни за други увреди на опорно - двигателния апарат на ищеца, освен счупването. Според показанията на сина на ищеца, баща му имал битови затруднения след инцидента, не може да си напазарува, а преди това той водел децата на градина. Продължавал да се оплаква от болки в ръката, китката останала изкривена, а между костиците на ръката имало вдлъбнатина. От правна страна, въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община за настъпилото непозволено увреждане на ищеца. Задължението на общината да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища, включително и в състояние на безопасност е нормативно установено в чл. 31 ЗП, а тротоара, на който е паднал ищеца е част от земното платно и от пътя, съгласно пар.1,т.2 ДР на ЗП, който е публична общинска собственост. Тъй като увреждането е настъпило от падане на ищеца на тротоара поради необезопасени неравности, т.е. в резултат на противоправно бездействие на служители на общината, съдът е прел, че е налице противоправно поведение на общината. Задължението й е изведено и от чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ППЗП и чл. 31 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според който поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя. Осъществяване на мерките за защита на съоръженията на пътя и принадлежностите му и организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на Столична община. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, при планирането на пешеходната инфраструктура, издадена от МРРБ, при упражняване на тези дейности се спазват следните принципи 1. безопасност; 2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3. непрекъснатост; 4. удобство; 5. привлекателност (чл. 33, ал. 1), а според ал. 3 тези принципи се приоритизират в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и достъпността са с най-висок приоритет. От анализа на конкретните факти по делото и цитираната нормативна уредба, съдът е направил извод, че Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. Увреждането, претърпяно от ищеца е следствие от спъване на тротоар с нарушена повърхност и необозначено препятствие, т.е. то е резултат от бездействието на общината, поради което е налице пряка причинна връзка. Съдът е приел, че общината не е доказала обстоятелства, изключващи отговорността й - изпълнение на вменените по закон задължения за поддръжка и обезопасяване на тротоарите или вменяването на това задължение на друго лице. Изводите на съда относно отговорността на Общината за причинените неимуществени вреди – болки и страдания на ищеца в резултат от падане на необезопасен тротоар с неравности са съобразени със съдебната практика - Решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. и цитираните в него. Наличието на съдебна практика по изведеният от съда въпрос сочи на липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Цитираното решение № 6632/05.06.2015 г. по адм.д.№ 455/2014 г., че задълженията на общината са принципни устройствени, а не императивно разписани задължения разглежда друг въпрос, свързан с изпълнение от общината на административни задължения и е неотносимо към гражданската отговорност на общината за причинени вреди от бездействие. Отговорността на общината произтича от това, че е собственик на общинските пътища, а не от качеството й на административен орган. /В този смисъл т.3 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Гражданска голегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС./ В настоящия случай е установено конкретно бездействие на служители на общината да премахнат остатъците от съоръжението /стърчащата тръба с височина от 26 см. над нивото на тротоара/ обезпечаващо временна организация на движението след като нуждата от него е отпаднала, а не на принципно такова да планира и финансира изграждането на пътища и тротоари към тях. Въпросът „приложими ли са за цялата територия на Столична община първите два нормативни акта – Закона за пътищата и Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община или се отнасят само за републиканската пътна мрежа“ има ясен отговор в тези нормативни актове. По аргумент от чл.1, ал.2 ЗП, този закон се прилага за общинските пътища и за тях се отнася нормата на чл. 31 от същия закон. Приложното поле на Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община също е определено в чл. 1 от същата и общинските пътища са включени в него. И двете норми са ясни и не се нуждаят от разкриване на точния им смисъл чрез тълкуване, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Въззивният съд е възприел размера на обезщетението, определен от първата инстанция в размер на 20 000 лв., като се е съобразил със съдебната практика, включително и задължителната такава – ПП-4-68 г., според което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Същото е прието и в цитираното от касатора решение № 5/13.03.2013 г. по гр.д.№ 638/2012 г. на ІІІ гр.о. на ВКС при отговора на правният въпрос, като е посочено, че следва да се имат предвид и обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено - икономически условия на живот. В посоченото от жалбоподателя решение № 53/07.05.2019 г. по гр.д.№ 3528/2018 г. на ІІІ гр.о. е даден положителен отговор на въпроса „длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД“. На същият въпрос е даден отговор и в решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 419/2012 г. на ІV гр.о. в смисъл, че в мотивите на решението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства и да посочи конкретно тези от тях, които обуславят размера на обезщетението за неимуществените вреди. Определящи за размера на обезщетението са вида, характера и тежестта на увреждането, както и обществения критерий за справедливост, който включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В настоящия случай са съобразени от съда възрастта на ищеца към момента на инцидента – 68 години, икономическите условия към същия момент, констатациите на СМЕ, че е направено безкръвно наместване на счупването и поставена гипсова шина с местна упойка, изводите за интензитета и продължителността на болките в периода на лечението - с голям интензитет непосредствено след инцидента за около 6 -7 дни, с умерен интензитет за около 20 дни и с изчезващо - затихващ интензитет за около 2-3 месеца, това, че счупването е причинило трайно затруднение на движенията на лява ръка за около три месеца, наличието на остатъчни явления - счупването е зараснало в неправилно положение на лъчевата кост, което е довело до изместване на лявата ръка от оста на крайника с 15 градуса, намален обем с 20% на движенията на лявата гривнена става и на силовия захват на лявата ръка. Отчетена е и прогнозата на вещото лице, че с оглед сегашното състояние, давността на полученото увреждане и възрастта на пострадалия, тези явления са трайни до живот, като ищецът не е имал други увреди на опорно-двигателния апарт до момента на счупването. Отчетени са и затрудненията за ищеца да се обслужва и да се грижи за себе си в периода докато е бил с гипсирана ръка и до три месеца след това, както и това, че китката остава изкривена. Дори последната последица да е резултат от медицинска дейност, това е основание за солидарна отговорност на Общината с медицинското заведение, но не е основание за изключване отговорността на ответната община или за намаляване на обезщетението за вреди, дължимо от нея предвид установената причинно следствена връзка между падането от неравност на тротоара и счупването на лявата ръка. Видно от изложеното, мотивите на обжалваният акт съдържат конкретна преценка на установените по спора обстоятелства, относими към определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на ищеца. Следователно решението не противоречи на цитираната съдебна практика. Размерите на обезщетенията, присъдени с цитираните решения не могат да се сравняват предвид разликата в конкретните обстоятелства по всеки от случаите, различния характер на уврежданията и разликата в момента на непозволеното увреждане. Така съдът не констатира противоречие със съдебната практика и основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 ЗА и чл. 7, ал.2 т.3 НМРАВ, на пълномощника на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 2200 лв. съобразно уважената част от иска и не допускането на касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение