Определение № 50068 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2736/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответника в производството ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] и от третото лице помагач на страната на същия ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, както и по насрещна касационна жалба, подадена от ищцата в производството С. В. К., срещу въззивно решение № 91 от 27. 04. 2021 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 382 по описа на съда за 2020 г. Ответникът в производството ЗД „БУЛ ИНС“ АД и третото лице помагач на негова страна в процеса АПИ обжалват въззивното решение в съответните му части, с които след частична отмяна на първоинстанционно решение № 149 от 07. 07. 2020 г., постановено от Габровски окръжен съд по т.д. № 31 по описа на съда за 2019 г. в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД от С. В. К., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, с обжалваното въззивно решение касаторът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищцата и сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. В. К. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. сумата 27000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата, считано от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане – цялата така присъдена сума от 70500 лв. по главницата представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на смъртта на сестра и И. В. К., починала в резултат на увреждания, получени от ПТП, настъпило на 06. 12. 2016 г. В касационната жалба на жалбоподателя – ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в обжалваните му от ответника части, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излага се, че в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на негов близък, освен лице от кръга, посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение може да е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди; Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен подхода, съобразно който справедливостта изисква, за да бъде едно лице обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, да е налице силно изградена връзка между пострадалия и увредения, т.е. да е налице връзка, идентична с тази, присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители, деца, съпруг. Според касатора-ответник изложеното води до извод, че при претенция, като процесната – от лице, което е извън този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на отношения с починалия, които да са идентични с тези на лицата от най-близкия кръг роднини, както и че вследствие на тези отношения е претърпяло и продължителни болки и страдания от загубата на починалия, каквото доказване според ответника в случая не е проведено по делото. Касаторът-ответник излага, че наличието на кръвната връзка между ищцата и починалата ѝ сестра, и създалите се с оглед на същата обичайни отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ, според цитираното ТР не е достатъчно, за да се формира извод, че преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Реално такова основание ще е налице ако се установи, че тази връзка /привързаност/ е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между починалия и прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. Твърди се, че по делото не са установени факти и обстоятелства от съвместния живот на ищцата и починалата ѝ сестра, които предполагат създаване на връзка, различна от обичайната между сестри. Касаторът-ответник излага, че от показанията на разпитаните свидетели – родители на ищцата, които показания според ответника във всички случаи следва да се ценят с оглед на пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, не се установява, че връзката между починалата и ищцата е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази, характерна за прекия кръг от лица, подлежащи на обезщетяване. Твърденията на свидетелите, че сестрите са били много привързани една към друга и постоянно са се търсили, според този касатор не сочи на изключителност на връзката помежду им, доколкото такива са отношенията в 99 от 100 от случаите на отношения между сестри; Двете сестри са учели в различни градове и фактът, че са поели в сходна посока по пътя на своето образование /доколкото това може да се твърди за специалностите дентална медицина и физиотерапия/, не установява изключителност на техните отношения. Това, както и факта, че преди инцидента сестрите са се търсели постоянно, а след инцидента ищцата е провеждала рехабилитация на пострадалата си сестра, също не сочи на възникнала връзка, по-силна от обичайна за роднини с такава степен на родство. Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., извадки от което относно предпоставките, при които следва да се приеме, че са налице особено близки отношения и е изградена трайна дълбока и емоционална връзка, са цитирани в жалбата. Излага се, че установените от свидетелите по делото обстоятелства, че между сестрите е съществувало разбирателство, взаимопомощ, че двете много са се обичали и са се търсили постоянно, дори когато са живеели в различни градове, не означава, че при тях се е изградила връзка, която е с различно съдържание от обичайната връзка между две сестри, и която може да се приравни на тази между преките наследници, а изводът на въззивния съд в обратния смисъл противоречи на събраните по делото доказателства и е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. При условията на евентуалност се заявява, че неправилно въззивната инстанция е приела неоправдано нисък размер на съпричиняване от страна на починалата на вредоносния резултат – само 6 %, както и че е определила неоправдано висок размер на обезщетението за неимуществени вреди – 75000 лв., докато в подобни случаи съдилищата определят обезщетения за брат/сестра не по-високи от 25-30000 лв., а при определяне на размера следва да се съобрази и датата на настъпване на ПТП – преди повече от 7 г. Твърди се, че пострадалата е пътувала без колан и е изпаднала от автомобила при ПТП, като по този начин в много по-висока степен е допринесла за настъпването на тежките травматични увреждания, които след това са довели до нейната смърт. Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваните му от ответника части и по същество – отхвърлянето на предявения срещу него иск в цялост, със законните последици, претендират се разноски за всички съдебни инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът-ответник твърди, че съставът на въззивния съд не се е съобразил със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/25. 05. 1961 г., ППВС № 5/24. 11. 1969 г. и Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. по въпроса: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25. 05. 1961 г. и ППВС № 5/24. 11. 1969 г.“ – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наличието на заявеното основание за допускане на касационно обжалване се обосновава с анализ на постановеното и на мотивите към посочените съдебни актове на ВС и ВКС, и на съдържанието на обжалваното въззивно съдебно решение, като се твърди, че поставеният от касатора въпрос е включен в предмета на повдигнатия пред съда правен спор, обусловил е правните изводи на въззивния съд, съответно – и изхода на делото във въззивната инстанция и отговорът му, даден от въззивния съд е в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС. В касационната си жалба третото лице помагач АПИ излага, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/23. 12. 1968 г., ТР № 1/23. 12. 2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и ТР № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се неправилност на изводите на въззивния съд в насока на това, че по делото е доказана изключителна и необичайно силна връзка между двете сестри – починалата и ищцата, като се излага, че обстоятелствата, установени по делото чрез разпита на родителите на сестрите, за които като родители е нормално да приемат, че връзката между дъщерите им е изключително здрава и по-силна от обичайното, с оглед сполетялата ги трагедия – че сестрите са живели заедно, делили един дом и стая, едната е помагала на другата, сочат на силна връзка между тях, но не и на изключителност на техните отношения по смисъла на ТР № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага се, че в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/68 г. досежно критериите за определяне на обезщетението по справедливост, присъденото обезщетение е изключително завишено, в противоречие с приложимите критерии за прилагането на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се като изключително занижен с оглед конкретните, установени по делото обстоятелства, приетият от съда размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Иска се отмяната на въззивното решение в частите, с които искът е уважен и по същество – отхвърлянето му изцяло, при условията на евентуалност се моли за намаляването на обезщетението с оглед завишения му размер и събраните данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът – трето лице помагач АПИ поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/23. 12. 1968 г., ТР № 1/23. 12. 2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и ТР № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК по въпросите за правилното приложение на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и на принципа за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от същия закон. Касационната жалба на третото лице помагач на страната на ответника АПИ е оспорена от ищцата по съображения в писмен отговор. В насрещната си касационна жалба ищцата С. В. К. обжалва въззивното решение в частта му, с която предявените от нея искове са отхвърлени за разликата над уважения размер от 70500 лв. по главницата, намален поради приет, според нея несъществуващ принос на починалата от 6 %, от сумата 75000 лв., до общо предявеният такъв от 100000 лв., със съответните последици по отношение на лихвата за забава. Твърди се неправилност на решението в тази му част, поради нарушения на материалния закон по приложението на чл. 52 от ЗЗД, вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ищцата намира за установено по делото по категоричен и недвусмислен начин, че отношенията между двете сестри са били изключително близки, далеч над обичайните между сестри за сходни случаи. Това е така, тъй като родителите на двете сестри са разведени и това допълнително ги е сплотило, и създало много силна връзка между тях, като по-голямата сестра съзряла значително по-рано от обичайното и на практика с времето е била нещо като настойник на по-малката си сестра. Двамата родители след развода са живеели отделно от двете си деца, бащата пребивавал предимно в родното си село до [населено място], а майката заминала за Обединеното Кралство, където е работила продължително време преди да се случи тежкия инцидент с дъщеря ѝ. През това време двете сестри при продължителното физическо отсъствие на двамата си родители, са живеел при своите баба и дядо, като по-голямата се грижела за по-малката. След инцидента пострадалата била в продължително коматозно състояние повече от две години и четири месеца, през което време малката ѝ сестра постоянно се е грижела за нея, като със сълзи на очи прилагала знанията и уменията си на рехабилитатор. Това повлияло крайно неблагоприятно на психиката на ищцата, която била безпомощен свидетел на случващата се трагедия с нейната по-голяма сестра, с която я свързвала много дълбока емоционална връзка, каквато рядко се среща при близки роднини. Всички тези обстоятелства, обсъдени в съвкупност, според ищцата доказват една изключителна връзка между двете сестри, като силата на тази изключителна връзка е довела и до изключителни страдания за по-малката сестра и е оставила трайно и пожизнено незаличима рана в душата и, която никога няма да бъде преодоляна, поради което няма никакво основание искът да се приема за частично неоснователен или недоказан. Претендира се неправилност на извода на въззивния съд за принос на пострадалата, поради непоставен предпазен колан, като се твърди, че от заключението на САТЕ се установява, че увреждащото МПС е оборудвано с двуточков предпазен колан на мястото, на което е седяла сестрата на ищцата и по никакъв начин същият не би могъл да фиксира или задържи тялото при конкретно установения механизъм на ПТП, нито да предотврати излитането му назад след счупването на средната задна седалка, а още по-малко да намали обема и вида на травмите, тъй като се установило, че коланът изобщо не може да се задейства с оглед ротационните и центробежните сили при завъртането на автомобила, дори и да е бил триточков. Иска се отмяната на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата отхвърлителна част за сумата 29500 лв. и присъждането и на тази сума, със законната лихва считано от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване към насрещната касационна жалба на ищцата, като се пресъздават основните оплаквания в самата касационна жалба се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК /не е посочено в коя от хипотезите на трите точки от цитирания законов текст/, като се твърди, че в обжалваните от ищцата части въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г. и ППВС № 17/63 г. Излага се, че правните въпроси, които са решени в противоречие с ТР № 1/2016 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС от 21. 06. 2018 г., са несъобразени от въззивния съд при постановяването на решението в обжалваните от ищцата части, като все в смисъла, изложен като оплаквания и в касационната жалба, се излагат съображения за необичайно силната връзка между починалата и ищцата, която се характеризира като изключителна, и която е станала причина и за изключително силните болки и страдания, които изпитва ищцата. Като правен въпрос, разрешен в противоречие с ППВС № 17/63 г., който е довел до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се сочи липсата на конкретно действие и бездействие от страна пострадалата, която да е допринесла за настъпване на вредоносния резултата. Твърди се, че при условията на очевидна неправилност и в противоречие с категоричните изводи на САТЕ, въззивният съд е приел принос на ищцата, в какъвто смисъл се възпроизвеждат и оплакванията в касационната жалба в частта им относно вида на предпазния колан и невъзможността му да предотврати вредите при конкретния механизъм на ПТП, с твърдения за очевидни разминавания между фактите, посочени в заключението и анализа на САТЕ, и напълно противоположните изводи на съда, сочещи според ищцата-касатор, на очевидна неправилност на обжалваното решение. Насрещната касационна жалба на ищцата е оспорена от третото лице помагач на страната на ответника АПИ по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Жалбите са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивните законоустановени срокове и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ до уважения с въззивното решение размер от 70500 лв. по главницата, и за неоснователност на същия за разликата над тази сума до общо предявеният размер от 100000 лв., въззивният съд е приел и изложил в относимата към оплакванията в касационните жалби на страните в производството, част от мотивите към решението си, че от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели М. К. и В. К. - родители на ищцата, се доказват твърденията на същата за изградени и доказали се във времето между двете сестри, от малки до момента на трагичния инцидент, взаимоотношения на привързаност, изключителна близост, обич, взаимопомощ, дълбока емоционална близост и подкрепа. Според съда е установено по делото, че двете сестри са израснали заедно в едно семейство, били са свързани с дълбока духовна и емоционална връзка; Починалата е била опора за своята по-малка сестра – ищцата, която се е допитвала за всичко до нея; Били са неразделни до навършване на пълнолетие; Навсякъде са излизали заедно, споделяли са си всичко, имало е пълно разбирателство между тях; По-голямата сестра е помагала на ищцата в овладяване на учебния материал, давала ѝ е житейски съвети; След като навършила 18 години починалата била приета да учи стоматология в Медицински университет-Варна; Била е много добра студентка - една от най-добрите; Надявала се да се реализира успешно в бъдещата си професия; Под влияние на по-голямата си сестра, ищцата също се ориентирала към медицинска специалност - записала кинезитерапия в Медицински университет-П.; През цялото следване двете сестри поддържали контакт ежедневно, обменяли информация за ученето и за студентския си живот като цяло; След като починалата изпаднала в кома, ищцата я посещавала при всяка възможност, почти всяка събота и неделя, прилагала научените знания за рехабилитацията и кинезитерапията към сестра си, особено след като тя била приета в болницата в [населено място], правела всичко което зависи от нея за да се подобри състоянието ѝ и силно се надявала да не почине; Състоянието, в което е била изпаднала сестра ѝ, и в което я виждала ищцата било много мъчително за нея; Загубата ѝ се отразила крайно негативно на ищцата; Боледуването и смъртта на сестра ѝ оставили у по-малката сестра незаличим белег, който ще остане у нея до края на живота ѝ; Отложила личните си планове, дори сключването на брак, тъй като казвала че по-голямата ѝ сестра трябвало да се омъжи преди нея; През цялото време от ПТП-то до смъртта на сестра ѝ, ищцата търсила контакти с лечебни заведения у нас и в чужбина, търсила помощ и съвети от лекари и рехабилитатори, за да помогне на пострадалата. Апелативният съд е кредитирал свидетелските показания на родителите на ищцата и на починалата, като ги е намерил за конкретни, последователни, непротиворечиви и неопровергани с други доказателства по делото, както и съответстващи и на дадените от вещите лица заключения, и на приетата медицинска документация. В мотивите на обжалваното решение е прието, че по делото е доказана съществуваща между ищцата и сестра ѝ дълбока и трайна емоционална връзка, изключителна по своя характер, която приравнява отношенията между двете сестри като такива между най-близкия родствен кръг - родители, деца и съпруг; Връзката между двете сестри надхвърля обичайните нормални отношения между сестри и е много повече от тях; Между тях са съществували взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие води до проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. В обобщение въззивният съд е приел, че емоционалната връзка между сестрите е била трайна и дълбока, като след смъртта на починалата за ищцата са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, поради което и съгласно Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСГТНК на Върховния касационен съд в случая на ищцата следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в приетия от съда за справедлив размер от 75000 лв., при 6 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради непоставяне на предпазен колан, и е присъдил сумата 70500 лв. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само по касационната жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на заявеното и поддържано от него в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване, такова основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставеният от касатора-ответник въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25. 05. 1961 г. и ППВС № 5/24. 11. 1969 г. отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения от ищцата срещу касатора-ответник, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите, осъдителен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ Изложените от въззивния състав, възпроизведени и по-горе в настоящите мотиви, такива на въззивния съд в относимата им към обжалваната от ответника част от въззивното решение тяхна част, с които е аргументиран изводът на въззивния съдебен състав, че по отношение на ищцата – сестра на починалата вследствие увредите, причинени и при процесното ПТП, са изпълнени възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за присъждане на обезщетение и на лица извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди, разкриват противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, формирана както с цитираното тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС, така и със служебно известното на съда, сочено и от касатора решение № 92/17. 11. 2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. В последното са разгледани детайлно предпоставките, с които тълкувателното решение обвързва правото на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия при деликт, да получат обезщетение за неимуществени вреди. Поради изложеното и с оглед констатираното противоречие на решаващите изводи на въззивния съд в решението му, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция със задължителната практика на ВКС и ВС, както и с практиката на ВКС, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантният за изхода на делото въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт, смърт на техни близки на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на такова обезщетение. Констатацията за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по въпроса, свързан с активната материалноправна легитимация на ищцата и допускането на въззивното решение до касационен контрол в тази му част, автоматично изключва възможността за допускане на касационно обжалване на същия акт в атакуваната от ищцата с подадената насрещна касационна жалба негова част, касаеща размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Допълнително основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по насрещната касационна жалба на ищцата е обстоятелството, че в изложението на основания за допускане на касационно обжалване към същата, на практика липсва правен въпрос, като годно общо основание за допускане на такова обжалване. Съобразно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като даденият му от въззивния съд отговор е от значение за изхода на делото във въззивната инстанция - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Не е налице и общо заявената, обоснована само с твърдения, съвпадащи с главните оплаквания в касационната жалба на ищцата, очевидна неправилност на обжалваното решение. В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивният съдебен акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният негов порок да може да бъде установен пряко от мотивите към него, при това – при обикновен прочит, и без за това да се налага някакъв нарочен анализ на приетото в мотивите, и на постановеното от съда, и от съдържанието на обжалваното въззивно решение в конкретният процесен случай, настоящият касационен състав не установява такъв тежък негов порок. Не следва да се допуска касационно обжалване и по касационната жалба, подадена от третото лице помагач на страната на ответника в производството – АПИ. Изложението на основания за допускане на касационно обжалване към същата, въобще не съдържа конкретно формулиран правен въпрос – годно общо основание за такова допускане по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с посочената и възпроизведена непосредствено по-горе в настоящите мотиви, т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение