Решение № 316 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2010 г.

Решение № 316 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ПГМЕ "Н. Й. В." [населено място] чрез пълномощници адв. С. Н. и адв. К. К. срещу решение от 14.04.10 г. по в. гр. дело № 12012/09 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 2.07.09 г. по гр. дело № 46 531/08 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от В. К. П. С определение № 411 от 17.03.11 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 на лице с намалена работоспособност. На въпроса е отговорено с решение № 75 от 10.02.11 г. по гр. дело № 619/10 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен. Правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Такова изискване не се съдържа и в чл. 73 от Наредбата за медицинската експертиза /отм. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г./, действала към момента на уволнението. Единственото разграничение, което прави посочената разпоредба с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът, който се произнася за работоспособността, за работното място и трудоустрояването. В чл. 73, ал. 2 НМЕР (отм.) при лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайна намалена работоспособност или без процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудоустрояване - чл. 73, ал. 3 НМЕР (отм.). Поради това когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 23/29.09.08 г. на директора на ПГМЕ "Н. Й. В.", с която трудовият договор с ищцата В. К. П., на длъжност "учител теоретично обучение", е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 1.07.08 г., е незаконосъобразна, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Направен е извод, че работодателят не е изпълнил задължението си да вземе предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнението с оглед обстоятелството, че ищцата е трудоустроен служител. В касационната жалба на ПГМЕ "Н. Й. В." гр. София против въззивното решение се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Претендират се разноски. Ответницата по касационната жалба В. К. П. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Видно от представеното ЕР на ТЕЛК № 0563 от 19.03.08 г. на В. П. е определена 50 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 1.03.11 г. В мотивите към решението комисията е приела, че лицето е трудоспособно за работното му място, при условията на труд, цитирани в производствената характеристика. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението, неоснователен е доводът на ищцата за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 314 и чл. 317 КТ. Необоснован е изводът на въззивния съд, че служителката е трудоустроена. От представеното по делото ЕР на ТЕЛК не се установява трудоустрояване по смисъла на чл. 314 КТ по предписание на съответните здравни органи, а само процент на неработоспособност. Поради изложените съображения касационната жалба е основателна, обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293 ГПК вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата по касационната жалба следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 375 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.