Определение № 19 от 05.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от С. Й. А., с която се иска изменение на определение № 378 от 8. 10. 2020 г. по гр. д. № 1408/2020 г. на ВКС, 1 г.о., в частта, с която молителката е осъдена да заплати на В. Ц. Н. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на платеното адвокатско възнаграждение и иска намаляване на присъдените разноски. Ответникът по молбата В. Ц. Н., чрез адв. К. М., изразява становище за недопустимост на молбата, поради подаването й след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на същата. Поддържа, че присъденият адвокатски хонорар е съобразен с цената на иска (данъчната оценка на имотите към подаването на исковата молба през 2017 г.), както и с фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е постановено на 8. 10. 2020 г., едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК изтича на 9. 11. 2020 г. /понеделник/, а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 9. 11. 2020 г., чрез дружество-доставчик на куриерски услуги „Еконт“). Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от С. Й. А., чрез адвокат Л. Ш., срещу решение № 251 от 30.10.2019 г. по в.гр.д.№ 219/2019 г. на Габровския окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 50/01.03.2019 г. по гр. д. № 1021/2017 г. на Габровския районен съд в отхвърлителната му част, е признато за установено, по предявения от В. Ц. Н. против С. Й. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 СК, че В. Ц. Н. е собственик на 2943/32943 идеални части от поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на [населено място], [община], област Г., одобрена със заповед РД-18-50/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, с площ 2671 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори ...., ...., ...., ...., ведно с изградените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ...., с площ от 54 кв. м., и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор № ...., с площ от 23 кв. м., и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на С. Й. А., че В. Ц. Н. е собственик на останалите 30000/32943 идеални части от гореописания имот. Ответникът по молбата В. Ц. Н. е подал писмен отговор, чрез адв. К. М., с който е изразил становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. С определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и С. Й. А. е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. Ц. Н. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Тъй като за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК и приложенията към тях на касаторите и предвид обстоятелството, че пред Върховния касационен съд не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателката е узнала за размера на договореното и платено от ответниците по жалба адвокатско възнаграждение, е заявено в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Размерът на уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение от 1500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция е прекомерно. Общият размер на защитения имуществен интерес на ищеца-ответник по касационната жалба възлиза на 5390, 80 лв. (данъчната оценка на процесния имот към предявяване на иска 2017 г. – удостоверение на л. 21 от гр. д. № 730/2017 г. на ВОС). Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакциите им към подаване на касационната жалба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителства възлиза в размер на 600 лв., а без договорено процесуално представителство – в размер на 500 лв. Преценявайки тези обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото и извършените пред касационната инстанция процесуални действия от пълномощника на ищеца, настоящият състав намира, че от платеното от ответника по касационната жалба възнаграждение в размер на 1500 лв. следва да му се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, 600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,