Определение № 368 от 17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 366/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С частна касационна жалба В. И. И. от [населено място] чрез адв.Л.А. – АК К. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1493 от 28.08.2011 година по възз. ч. гр. д. Nо 483/2011 година на ОС- Благоевград, с което е потвърдено Определение Nо 568 от 05.04.2011 година, постановено по гр.д. Nо 1768/2010 година на РС-Петрич за прекратяване на исковото производство на основание чл. 129 ал.3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното прекратително определение е неправилно, поради неправилно квалифициране на фактите в рамките на заявения иск по чл. 26 ЗЗД и категоричните данни за наличие на правен интерес по заявения установителен иск. С изложение към частната касационна жалба се поддържа с довод, че обуславящите въпроси, касаещи правния интерес на жалбоподателката –ищца от заявения иск за прогласяване нищожността на правна сделка на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 62 ал.2 З./ отм./, когато срещу нея е заявен иск по чл. 108 ЗС, и необходимостта да се обоснове този правен интерес още с исковата молба, както и необходимостта за се посочи субективното материално право, което се брани със заявения иск следва да се свържат с иска по чл. 108 ЗС, като правните въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК са: достатъчно ли е в рамката на защитата на ответника по иска по чл. 108 ЗС да поиска да обори материално - правната легитимация на ищеца да се приеме като основание за обоснован правен интерес по заявен в друго производство установителния иск за нищожност на правна сделка по чл. 26 ал.1 ЗЗД,която легитимира ищеца по иска по чл. 108 ЗС като собственик на процесния недвижим имот и необходимо ли е в тази хипотеза, в исковата молба на заявения установителен иск да се твърдят и накърнени субективни права от процесната сделка, за доказване на правния интерес по установителния иск. Не се сочат основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК т.е. дали така изведените въпроси са в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика, нито дали по някакъв начин, с исканото произнасяне от ВКС, ще се постигне до унифициране на съдебната практика. По делото, в срока по чл. 276 ГПК,не е постъпил писмен отговор от защитата на ответниците П. К. Б. и М. И. Н.. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес съгласно чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. С оглед на развитите доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато в рамката на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТ5К на ВКС, за да бъде надлежно селектирана една касационна жалба в т.ч. и частна касационна жалба / арг. на чл. 274 ал.3 ГПК /, касаторът – респ. частен жалбоподател, следва да формулира материално или процесуално правен въпрос, който има значението / от гл.т. на спора / на обуславящ изхода на делото.От друга страна, ясно формулираният от защитата на касатора „въпрос”, не е самоцел на законодателя. С изложението си, касарторът-респ. частния жалбоподател следва да уточни по конкретното дело, обуславящият изхода на спора правен проблем дали е разрешен в смисъл противоречащ на задължителна съдебна практика, като цитира същата / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/, или с оглед на други влезли в сила решения или определения/ предсставени с изложението / следва извод, че поставеният правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / или се обоснове теза в рамките на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, за необходимостта от произнасяне на ВКС предвид значението на проблема за еднаквото и точно тълкуване на закона и развитие на правото. След като частният жалбоподател не е формулирал пълно и коректно касационната си жалба, исканата селекция и допускане на касационното обжалване не може да бъде реализирана. Върховният касационен съд може да извърши искания подбор за допускане на касационното обжалване само в рамките на някое от предвидените по закон основание за това, установени с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК и в рамката на искането на жалбоподателя. След като в конкретния случай, жалбоподателят не въвежда довод, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика, или произнасянето по тях е необходимо за еднаквото и точно прилагане на закона, то не може да се приеме, че от гл.т. на закона или доказателствата са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 във вр. с чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия