Решение № 842 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е след повторно администриране на касационна жалба на „Ара Колорс“ ООД (понастоящем "Ара Колорс" ЕООД), [населено място], община Вършец, обл. Монтана, чрез адвокат В. Димитров против решение № 1526/06.12.2024 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 670/2023 г., след постановяване на решение № 639/26.06.2025 г. по адм. дело № 670/2023 г. по реда на чл. 176 АПК във връзка с определение № 5375/22.05.2025 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 1399/2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) № 999-1/09.06.2023 г. издаден от София Янева – служител на община Вършец, потвърден с решение № 26/21.09.2023 г. на директора на дирекция "Специализирана администрация" и УОС при община Вършец относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че данъчната основа е определена незаконосъобразно върху отчетна стойност на недвижимите имоти - земя и сгради по декларация по чл. 17 ЗМДТ (отм.) от 2000 г. В тази връзка твърди, че на 08.02.2013 г. е подадена нова декларация по чл.14 ЗМДТ, с част III относно отчетната стойност на имотите. Счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 21, ал.1 ЗМДТ във връзка с § 1, т.17 от ДР на ЗМДТ, според която отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му завеждане. Сочи, че съдът е игнорирал установеното от заключенията на вещото лице, че активът е с променена стойност след първоначалното му завеждане. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Специализирана администрация" и УОС при община Вършец, чрез юрк. София Янева моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор на жалбата и писмени бележки. Претендира разноски на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване в касационното производство е решение № 1526/06.12.2024 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 670/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на "Ара Колорс" ООД ("Ара Колорс" ЕООД) срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) № 999-1/09.06.2023 г. издаден от София Янева, на длъжност юрисконсулт, оправомощена като орган по приходите със заповед № 122/21.04.2021 г. на кмета на община Вършец, потвърден с решение № 26/21.09.2023 г. на директора на дирекция "Специализирана администрация" и УОС при община Вършец, относно установените задължения за 2020 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 283.87 лева и лихви в размер на 83.05 лева и за такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 4 163.63 лева и съответните лихви в размер на 1218.09 лева. Решение № 639/26.06.2025 г. на Административен съд - Монтана постановено по адм. дело № 670/2023 г. по реда на чл. 176 АПК, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения акт в частта на установеното задължение за данък върху превозните средства за 2020 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Оспореният АУЗ е издаден след отмяна на предходен акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК № 4763-1/21.06.2021 г. с решение № 5108/15.05.2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 11419/2022 г. и връщане на преписката на органа по приходите при община Вършец за ново произнасяне по отношение на задълженията за 2020 г. С акта в оспорената част са установени задължения за земя и сгради, находящи се в [населено място], община Вършец, собственост на "Ара Колорс" ООД. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - служител на община Вършец, овластен със заповед № 122/21.04.2021 г. на кмета на община Вършец, с правомощия по установяване на данъци и такси по ЗМДТ. Актът е обжалван по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК пред директор на дирекция "Специализирана администрация", при община Вършец, в чийто служебни задължения са включени функции по обжалване на актове за установяване на публични вземания по реда на ДОПК. Съдът е приел, че между страните няма спор, че „Ара Колорс“ ООД ("Ара Колорс" ЕООД) в качеството си на правоприемник на „Художник“ ЕООД, респ. „СБХ Художник“ ЕООД/“Ара Арт Колорс“ ООД е собственик на недвижим имот в [населено място], община Вършец. Не се спори и относно вида и статута на притежаваните и надлежно декларирани от дружеството имоти - земя и сгради. Според съда спорът между страните е относно основата за изчисляване на задълженията и по-конкретно отчетната стойност на земята и сградите, върху която са определени задълженията за ДНИ и ТБО за 2020 г. От фактическа страна съдът е установил, че имотите са декларирани в община Вършец от "Художник" ЕООД - праводател на дружеството - жалбоподател с декларация по чл. 17 ЗМДТ (отм) вх. № 1204/05/3/51 от 01.02.2000 г., в която са посочени и отчетните стойности на земя и 11 сгради - общо 229 837 лева. От приложената по адм. дело № 321/2021 г. извадка на декларацията по чл.17, ал.1 ЗМДТ от 01.02.2000 г. от софтуерния продукт на общината, съдът е установил, че отчетната им стойност е в общ размер 186 323 лева, която отчетна стойност е взета предвид при издаването на оспорения АУЗ. На 29.06.2010 г. дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за същите земя и сгради, без декларирана отчетна стойност на имотите. В тази връзка съдът е посочил, че образецът на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, публикуван в ДВ бр. 2/2010 не съдържа реквизит, който да изисква деклариране на отчетната стойност. Такова изискване е въведено с образеца на декларацията, обн. ДВ бр. 52/2011 г. чрез въвеждането на част III за деклариране отчетната стойност на имотите на предприятия. От писмо изх. № 11-00-106-1 от 05.04.2022 г. на "Информационно обслужване" ЕАД, съдът е установил, че декларация по чл. 17 с партиден номер М14051_000201 от дата 01.02.2000 г. е въведена от служител П. М. на 01.02.2012 г. и е закрита на 02.07.2021 г. от служител С. М. към дата 30.04.2021 г., както и че в декларацията няма корекции. В писмото е удостоверено, че между декларациите по чл. 14, партиден номер 821152193001 и по чл. 17, М14051І000201 има обвръзка, без да има такава между обектите в двете декларации. Посочено е, че декларациите са обвързани от П. М. на дата 14.12.2011 г. След закриване на М14051І000201 на 02.07.2021 г. е въведена нова партида по чл. 14 от ЗМДТ за декларация с вх. № 6205000668 (от 29.04.2021 г.). От събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран, като изрично са посочени наименованието на задълженото лице, входящият номер на подадената от него декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (04/05/3/51/01.02.2000 г.), партидният номер, с който недвижимият имот е заведен в община Вършец (М14051_000201), административен адрес на имотите ([населено място]) и вида на обекта (земя и сгради). Номерът на партидата - М14051_000201 е изписан, както върху генерираната в системата на община Вършец декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, подадена през 2000 г., така и върху декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 2010 г. Входящият номер, посочен върху хартиения носител на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, предоставен от НАП съвпада с входящия номер на компютърно генерираната декларация - 04/05/3/51 отт 01.02.2000 г. Възраженията на дружеството по отношение на направената от административния орган връзка между декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена през 2010 г. и декларацията по чл. 17 ЗМДТ, подадена през 2000 г., съдът е отхвърлил, с аргумента, че връзката между двете декларации касае размера на отчетната стойност, какъвто размер има посочен в декларацията по чл.17 ЗМДТ, но няма посочен в декларацията по чл. 14 ЗМДТ и обвързаността между двете декларации следва от декларираните в тях данни, а не от каквито и да било действия на служители на общината. Според съда декларирането на обстоятелствата, релевантни за определяне на задълженията, както и на промените в тези обстоятелства, е задължение на задълженото лице. В случая, според съда, липсват данни за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ след обнародване на новия образец (ДВ бр. 52/2011) до 2020 г., за която са определени оспорените задължения. В тази връзка съдът е посочил, че дори да се приеме, че органът по приходите е следвало да приложи новият утвърден образец на декларацията по чл. 14, която включва и част трета (с данни за отчетна стойност, каквато част липсва в образеца от 2010 г.), то същият следва да е подаден от данъчнозадълженото лице, което не е направено до 2021 г. Твърденията на дружеството, че е подало такава декларация през 2013 г., съдът е отхвърлил като недоказани, тъй като представеният попълнен формуляр на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2013 г., със служебна заверка на обекта земя от техническата служба при Община Вършец не е надлежно подаден и приет/входиран в общината съгласно чл.100 ДОПК. Според съда заверка на декларацията от техническата служба е от значение за определянето на задълженията, но е самостоятелно и отделно изискване/задължение, различно от подаването и завеждането на самата декларация. По отношение несъответствието между отчетната стойност на имотите (земя и сгради) посочена в акта - 186 323 лева и декларираната отчетна стойност в декларацията по чл. 17 ЗМДТ от 01.02.2000 г. в размер на 229 837 лева, съдът е установил от заключението на съдебно - икономическата експертиза, че се дължи на разликата в отчетната стойност на една от сградите - "склад - лаборатория", която е декларирана в размер на 43 517 лева, но в информационната система на община Вършец е заведена с отчетна стойност от 3 лева. Поради това при издаването на оспорения АУЗ задълженията са определени върху данъчната оценка на този обект по приложение № 2 към ЗМДТ (в размер на 2 897.50 лева), което е по-благоприятно за задълженото лице. Състоянието на имотите след датата на издаване на акта, според съда, няма правно значение. Обоснован е извод, че след като задълженото лице не е подало декларация, с която да удостовери други, различни от декларираните стойности, то няма други данни, които данъчният орган да вземе предвид. От представените по делото заповеди на кмета на Община Вършец за 2020 г., съдът е приел, че имотите на дружеството попадат в границите на районите, където общината предоставя услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота. Приел е, че по делото не се спори по самото извършване на услугите по сметосъбиране, транспортиране и поддържане чистотата на обществените места, като това се установява и от доказателствата по делото. В тази връзка съдът е кредитирал заключенията на вещото лице И. Петров, които не са оспорени от страните и са дадени обективно, безпристрастно и обосновано и кореспондират със събраните по делото доказателства. Задължението за заплащане на данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци и срокове за плащане, са определени по силата на закона, В случаите, в които задължението не е платено в определения от закона срок, за компетентния орган е налице правно основание да издаде АУЗ. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения акт като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалния и материалния закон. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е извършил дължимата проверка на оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е приел, че основаният спор по делото е относно основата, върху която са определени задълженията за ДНИ и ТБО за 2020 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. За нежилищните недвижими имоти на предприятията, каквито са процесните имоти, нормата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. По отношение на ТБО в чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ (в приложимата за 2020 г. редакция, преди изм. с ДВ бр.88/2017 г., в сила от 01.01.2026 г.) предвижда, че се определя въз основа на количеството отпадъци, а при невъзможност да бъде установено количеството отпадъци - върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл. 22 от действащите за 2020 г. Наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вършец, когато не може да се установи количеството отпадъци, таксата се определя пропорционално, върху по-високата от отчетната стойност или данъчната оценка на имота. По силата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, бр. 101/2013 г., (последно изм. ДВ бр.113/2025 г., в сила от 19.12.2025 г.), забраната, предвидена в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ отчетната стойност или данъчната оценка на имота да служат като основа за определяне на таксата не е действаща за периода на 2020 г. Видно от мотивите на оспорения акт в конкретния случай основата, върху която са определени задълженията на „Ара Колорс“ ЕООД за ДНИ и ТБО, е отчетната стойност на имотите, която е по-висока от данъчната им оценка по приложение 2, с изключение на задълженията за обекти № 5 и 8, сграда - тоалетна масивна и сграда - склад - лаборатория, които са определени върху данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ, която е по-висока от отчетната им стойност. Така определената основа, съответства на приложимия по време материален закон. Съдът е изследвал подробно данните за отчетната стойност на имотите, посочени в подадените от лицето декларации и тези отразени по откритата партида в община Вършец и законосъобразно е приел, че до 2021 г. декларираната отчетна стойност на имотите не е коригирана от дружеството. Твърдението на дружеството, че на 08.02.2013 г. е подало декларация по чл.14 ЗМДТ с попълнена част III, относно отчетната стойност на имотите, което се поддържа и в касационната жалба, е останало недоказано. Съдът е обсъдил това възражение и обосновано е приел, че заверката на служител от техническа служба на община Вършец не може да се приеме за подаване на декларация по смисъла на чл. 100 ДОПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ във връзка с легалната дефиниция на отчетна стойност, дадена в § 1, т.17 от ДР на ЗМДТ, според която "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства за извършена обезценка/преоценка на процесните недвижими имоти след първоначалното им счетоводно завеждане от дружеството жалбоподател, в съответствие със СС 16 "Дълготрайни материални активи" и СС 36 "Обезценка на активи". На вещото лице по съдебно - икономическата експертиза не е поставена задача, да установи извършването на последваща обезценка на активите и обезценената им стойност към 2020 година. По делото не е установено, че балансовата стойност на ДМА, земя и сгради, посочена в счетоводния баланс за 2009 г., въз основа на който е дадено допълнителното заключение на съдебно - икономическата експертиза, е обезценената стойност на активите съгласно посочените счетоводни стандарти. Освен това в допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че балансовата стойност за земи и сгради от 105 000 лева може да се дължи на амортизации, но по делото не са представени доказателства от счетоводството на дружеството за начисляването на амортизации за конкретните недвижими имоти, за които са установени оспорените задължения. Следва да се допълни, че оспореният акт съдържа подробни мотиви относно конкретния размер на основата, върху която са определени задълженията за ДНИ и ТБО за всеки обект (земя и сгради) отделно. Така изложените мотиви съответстват на изискването на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК при издаването на актове за установяване за задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК, тъй като позволяват на задълженото лице да разбере начина, по който е определен размера на задълженията в акта, а на съда – да провери съответствието му с материалния закон. Останалите обстоятелства от значение за определяне на основанието и размера на задълженията, не са спорни по делото. Установено е, че дружеството е собственик на имотите и е задължено лице по чл.11 и чл. 64 ЗМДТ. Не е спорно, че услугите чл. 62 ЗМДТ, за които е определена ТБО са предоставяни от общината в [населено място]. Това се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства. Приложена е действащата за 2020 г. ставка на ДНИ и ТБО. При установените по делото факти, крайният извод на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспорения акт, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон, поради което решението, с което жалбата на "Ара Колорс" ООД ("Ара Колорс" ЕООД) е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при определяне на юрисконсултското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредбата на Висшия адвокатски съвет, поради което и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото в касационното производство, следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева, от претендираното възнаграждение в размер на 1753.34 лева. Превалутирани съгласно чл.12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, разноските са в размер на 102.26 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,