Определение № 5590 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на А. Р. Ж., подадена чрез процесуален представител адв. А. У. за отмяна на влязло в сила решение № 3778/16.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 5057/2023г. по описа на Софийски градски съд. С това решение е отменено решение № 742/17.01.2023г. по гр.д. № 27509/2022г. по описа на Районен съд – София и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 181, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от А. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й за периода 01.06.2019г. до 31.05.2022г. неосигурена храна в размер на по 120 лева за всеки месец, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното плащане по изпълняваната от нея длъжност „старши експерт“ в сектор „Административно и правно обслужване“ към отдел „Координация и информационно – аналитична дейност“ при ответника СДВР, както и сумата от 631.67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2019г. до 25.05.2022г. Молбата е основана на твърдения, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него влязло в сила решение № 1406/11.03.2025г. по гр.д. № 9791/2023г. по описа на Софийски градски съд, което му противоречи. С решението по това дело е потвърдено първоинстанционно решение № 10835/22.06.2023г. по гр.д. № 10176/2022г. по описа на Районен съд – София, с което на основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 и чл. 189, ал. 8 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Е. И. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се на ищцата и неосигурена от ответника храна за периода 01.02.2019г. до 31.01.2022г. /общо 36 месеца/, ведно със законната лихва от 25.02.2022г. до окончателното плащане по изпълняваната от нея длъжност „старши експерт“ в сектор „Човешки ресурси – районни управления и обекти по допълнителен щат“ към ОЧР при ответника СДВР, както и сумата от 671.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода 01.03.2019г. до 24.02.2022г. Молителката поддържа, че е налице субективен идентитет в страните по двете производства – държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /ищец/ и СДВР /ответник/. Поддържа наличие и на обективно тъждество между делата, които имат идентичен предмет – искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на неизплатени суми, свързани със служебно правоотношение като държавен служител в СДВР, представляващи левовата равностойност на неосигурена храна и мораторна лихва върху главницата. Твърди, че в двете решения въпросът дали държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със ЗДСл, имат право на безплатна храна или на левовата й равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е разрешен по различен начин. Отправя искане молбата за отмяна да се уважи. Ответникът по молбата Столична дирекция на вътрешните работи, [населено място] не е депозирал отговор на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК съдебният състав приема, че молбата за отмяна изхожда от надлежно легитимирана и заинтересована страна – ищец по делото с правен интерес от исканата отмяна; насочена е срещу влязло в сила въззивно съдебно решение, което е неблагоприятно за молителката; отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК; постъпила е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК и в нея се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Налице са предпоставки за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В молбата е направено искане за изискване на гр.д. № 9791/2023г. по описа на СГС, II-А въззивен състав. Искането е процесуално допустимо, а с оглед твърдяното основание за отмяна – е и относимо към предмета на делото и следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение