Определение № 1183 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2482/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. Т. против решение № 204/03.07.2024г. по т.д.№ 142/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 278/20.11.2023г. по т.д.№ 136/2023 г. на Шуменски окръжен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора срещу „Юробанк България„ АД осъдителни искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за присъждане на сумите: 44 130,66 лева / частичен иск от общ размер 83 258, 21 лева /- недължимо начислени и платени лихви за периода 27.06.2010г. – 21.05.2021г. по договор за кредит № 295-80/2008; 1000 лева /частичен иск от общ размер 10 000 лева/ - недължимо платена, на основание чл.15 от Общите условия към договора и сумата 1 000 лева / частичен иск от общ размер 25 000 лева / - платена капитализирана лихва за периода 15.02.2017г. – 21.05.2021г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и с формирана задължителна практика / решения на СЕС /, досежно решаващия мотив за отхвърляне на исковете, основан на отречено качество „потребител„ на ищцата и отказана й специална защита по Закона за защита на потребителите. Страната счита, че в обосноваване на този си извод съдът не е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства, изводими от писмените доказателства по делото и от съдържанието на самия договор за кредит, чрез тълкуване на клаузите му поотделно и в съвкупност. От съдържанието на договора е безспорно уставимо, според касатора, сключването му като стандартен потребителски кредит за придобиване и ремонт на недвижим имот. Последващата усвояването му - 4 години по-късно - молба вх. № 2236/12.12.2012г. на кредитополучателите не конкретизира инвестиционна цел, а и сама по себе си не установява намерение на ищцата, да осъществява в имота търговска или професионална дейност. Акцентира се на значението на представения договор за отдаване под наем част от обекта, като жилище, сключването на който само по себе си изключва възможността да се ползва за професионална дейност. Въззивният съд не е обосновал защо не намира за релевантно това обстоятелство в подкрепа на извода,че ищцата е потребител. Акцентира се на липсата на каквито и да било доказателства, че в имота – за закупуването на идеални части от който и ремонта на сградата в който е сключен договора за кредит – е осъществявана образователна дейност, като предходното предназначение на тази сграда - за училище, закрито много преди сключването на договора за кредит - е без значение за спора. Въззивният съд превратно тълкувал пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, отказвайки да разграничи физическото лице – кредитополучател от качеството му на съдружник в Събирателно дружество „Интерколеж – Димитров и сие„, не в каквото качество Р. Т. е сключила договора за кредит. Касаторът акцентира на обстоятелството, че към датата на сключване на договора – 2008г. – Частно начално училище „Добри Войников„ е било закрито със заповед на Министъра на образованието и науката № РД -14 -16 от 24.09.1993г., поради което и регистрацията му на адреса на процесния имот е ирелевантна за правния спор. Закрити са били и Частна езикова гимназия „Добри Войников“ – със заповед на Министъра на образованието и науката № РД 14-02/10.03.2006г., както и Частно основно училище „Добри Войников“ – със заповед № РД – 14.02./15.02.2006г.. Досежно качеството на Р. Т., като съдружник в СД „Интерколеж – Димитров и С- ие„,страната сочи, че дейността в сферата на образованието, каквато е регистрирало и упражнява Събирателното дружество, не може да се категоризира като „търговска“ или „професионална“ дейност по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това липсват доказателства, че такава дейност е осъществявана в сградата, за чието закупуване и ремонт е сключен договора за кредит. Ответната страна – „Юробанк България АД- оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като счита, че част от формулираните въпроси са хипотетични, без връзка с решаващите мотиви на въззивното решение, а друга част – фактологични. Оспорва обосноваността на допълнителен селективен криткерий по същите, тъй като въззивното решение не е в противоречие с цитираната практика на СЕС и ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Предявени са от Р. Т. обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, против „Юробанк България„ АД, с доводи за платени без основание суми по сключен между ищцата и „Алфа Банк – клон България„, чийто правоприемник е „Юробанк България„АД, договор за ипотечен кредит от 23.05.2008г., поради нищожност, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, на клаузи от същия. Кредитът е предоставен с цел покупка на 7/9 ид. части от имот, с административен адрес [населено място], ул. „Х. А.„ № 17, ведно с построената в същия сграда, както и за ремонт в имота. В договора, а също и в нотариалния акт за ипотеката, с която е обезпечен кредита, страни в правоотношението са, освен ищцата – кредитополучател и ипотекарен длъжник, П. В. В. – кредитополучател и ипотекарен длъжник и Частно основно училище „Добри Войников“ – [населено място] с БУЛСТАТ[ЕИК], представлявано от директора Д. Д. Х., също като ипотекарен длъжник. Поръчител по договора за кредит е СД „Интерколеж - Димитров и С-ие“, представлявано от неограничено отговорните съдружници Р. Т. и Д. Х.. За нуждите на обезпечението на кредита чрез договорна ипотека изготвената оценка на имота е формирана съобразно предназначението на сградата за образователна дейност. В молба вх. № 2236/12.12.2012г., с искане до кредитодателя за замяна на част от обезпечението по кредита, кредитополучателите са заявили закупуването на имота с инвестиционна цел. СД „Интерколеж - Димитров и С-ие“ е с регистриран предмет на дейност в отрасъл „8042 – друго обучение на възрастни и друга образователна дейност“ съгласно националната отраслова квалификация, вписано като търговец на 21.09.2006г., с адрес на дейността [населено място], ул. „Х. А.„ № 17 и предмет: организиране провеждане на курсове за изучаване на чужди езици, обучение в компютърна техника, преподавателска дейност, педагогически консултации, подготовка за кандидатстване в средни специални и висши учебни заведения, преводи от и на чужди езици и таксиметрови услуги„, като основна дейност е посочена – „образователни услуги „..Същият адрес на дейност са регистрирали Частно начално училище „ Добри Войников „ – Шумен и Частно основно училище „ Добри Войников „, с предмет на дейност в отрасъл „8010 – предучилищно и основно образование“, съгласно националната отраслова квалификация, представлявани от лицето Д. Д. В., както и Частна езикова гимназия „Добри Войников“, със собственик и управляващ същото лице и предмет на дейност в отрасъл „8021 – средно общо образование„, съгласно националната отраслова квалификация. Д. Д. В. е регистрирана като самоосигуряващо се лице, с професия „учител“ и регистрирала адрес за дейност в това си качество отново на ул. „Х. А.„ № 17 в [населено място]. Частно начално училище „ Добри Войников „ и Частно основно училище „Добри Войников„ са закрити със заповед на Министъра на образованието и науката преди сключването на договора за кредит, съответно - през 1996 г. и 2006 г., в смисъл че е закрита дейността им, но не е прекратена правосубектността им към този момент, съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ. Дейността на Частна езикова гимназия „Добри Войников“, собственици и управляващи в която са Д. Д. В. и Д. Д. Х., също е закрита през 2006 година / обстоятелства, установими от удостоверения на Агенция по вписванията /. Във въззивна инстанция е представен договор за наем от 13.01.2009г., наемодател по който е Д. Д. Х., за отдаване под наем на физическо лице, за временно ползване / 1 месец / „ стая от ІІ етаж, баня и тоалетна на І етаж „, с твърдение, че е отдадена под наем за жилищни нужди част от сградата в имота, за закупуването на идеални части от който и ремонта на която сграда е сключен договора за кредит. Ответникът е възразил, че в договора за наем липсва индивидуализация на обекта, за да се приеме, че е част от процесния имот, нито е упоменато предоставяне за „ жилищна нужда„, предвид и краткия му срок. За да отрече качество „потребител„ на ищцата, въззивният съд се е позовал на задължителна за него практика на СЕС, според която понятието „потребител„ има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий – дали договорното правоотношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняваната от лицето професия, т.е. дали като страна по договор физическото лице действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Намирайки за приложими разрешенията в решения на СЕС по дела С-348/14, С-110/14 и С-74/15 и определение по дело С-534/14, съобразявайки и решения на СЕС по дела С-419/11, С-105/17 и формирана по приложението им практика на Върховен касационен съд, съответно възпроизведена, за да прецени дали ищцата е сключила договора, действайки в рамките на осъществявана от нея дейност по занятие или поради връзка от функционално естество с търговец - в случая СД „ Интерколеж – Димитров и С-ие“ / каквато връзка би имало лице управител на същото или със значителен дял в дружествения капитал / или е действала за цели от частен интерес, въз основа на всички обстоятелства и доказателства по делото въззивният съд се е позовал на следното: 1/ към датата на сключване на договора имотът, за закупуване идеални части от който и ремонта му е сключен договора, е бил с предназначение за образователна дейност, като към този момент не са манифестирани от кредитополучателите вътрешни мотиви и цел за закупуването и ремонтирането му с промяна на предназначението – за жилищни нужди; 2/ с молбата – декларация към искането за отпускането му, кредитът не е заявен като „потребителски„, а с последваща молба от 12.12.2012г. е изрично заявено закупуване с инвестиционна цел; 3/ няма доказателства и дори твърдения на ищцата, имотът – ползван за образователни цели до този момент, да задоволява лични потребителски нужди; 4/ СД „Интерколеж – Димитров и С-ие“, в което неограничено отговорен съдружник и управител е ищцата и чиято основна дейност е „образователна“, е регистрирано с място на дейността в закупения със средствата по кредита и обект на договорната ипотека имот; 5/ СД е поръчител по кредита; 6/ със същия регистриран адрес на дейност са и Частно начално училище „ Добри Войников „, Частно основно училище „ Добри Войников „ и Частна езикова гимназия „Добри Войников„. Освен липсата на твърдения и доказателства за закупуване с цел промяна на предназначението на имота и ползването му за жилищни нужди, съдът е приел за установена връзка на функционалност / по смисъла на решение на СЕС по дело С – 535/16 / на Р. Т. със СД „Интерколеж - Димитров и Сие„- поръчител по кредита, предвид това, че същото е осъществявало дейност в имота и предходно на сключения договор за кредит, без да има данни да е заличено или преустановило такава дейност, а Р. Т. е управляваща и представляваща същото. Функционални връзки на Р. Т. са приети за установени и с осъществявалите образователна дейност училища и езикова гимназия, предвид идентично регистрираното място на дейност и представляването на Частно основно училище „Добри Войников„ от другия неограничено отговорен съдружник и управляващ в СД – Д. Х.. Представеният договор за наем, сключен от последната, съдът е ценил като доказателство в подкрепа на извода, че имотът - идеални части от който са закупени със средствата от кредита - не се ползва за задоволяване на лични потребителски нужди. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Към кой момент следва да се извърши преценката дали целта на кредитирането на лицето е за лични нужди или е свързано с неговата професионална или търговска дейност ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по т.д. № 2754/2015г., т.д.№ 1934/2015г., т.д.№ 1102/2017г. на І т.о. и т.д.№ 2931/2017г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Физическо лице – кредитополучател по договор за банков кредит, по който поръчителят е търговец, губи ли качеството си „потребител„ по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако участва в управлението на юридическото лице – поръчител по договора ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в същата хипотеза, с решение по т.д. № 2754/2015г. на І т.о. на ВКС; 3/ Следва ли лицето да е извършвало фактически и правни действия от името на търговеца, в чието управление участва, във връзка с отпускането и усвояването на кредита, за да отпадне качеството му на „потребител“ по смисъла на ЗЗП или е достатъчен факта, че участва в управлението на юридическото лице ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с решение на СЕС по дело С – 348/14 и определение по дело С–74/15; 4/ Когато кредитополучателят е физическо лице, а поръчителят е юридическо лице, в което кредитополучателят участва, следва ли качеството „ потребител „ на физическото лице да отпадне и то да не се ползва от специалната закрила на Закона за защита на потребителите ? - допълнителният селективен критерий се обосновава с решение на СЕС по дело С–110/14; 5/ Следва ли съдът да приеме, че физическото лице – кредитополучател по банков кредит действа в рамките на професионалната си или търговска дейност, ако към момента на сключване на договора за кредит и след това юридическото лице, в което кредитополучателят е съдружник / управител, не осъществява дейност ? – по въпроса не е обоснован допълнителен селективен критерий. Поддържа се и очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал. 3, пр. трето ГПК, обоснована с липсата на мотиви за доказаност на обстоятелството, че при сключване на договора за кредит Р. Т. е действала в качеството си на съдружник в СД „Интерколеж Димитров и С-ие„, нито на обстоятелството, че СД – поръчител по кредита и Частно основно училище „Добри Войников„ - ипотекарен длъжник по кредита са осъществявали дейност в имота към момента на сключването и след него. Липсата на такива доказателства, според касатора, предопределя неправилност на решаващия извод на съда, че ищцата не е имала качеството „потребител„ при сключването му. По първия въпрос касаторът поддържа, че преценка за качеството „потребител“ се извършва с оглед обстоятелствата съществували към момента на сключване на договора за кредит, но видно от пояснението към въпроса, лимитира тази преценка до съдържанието на самия договор за кредит и това на други писмени документи, съдържащи волеизявления на страните по договора, от които се установява целта на сключването му / в конкретния случай – в които липсва изрично упомената цел за сключването му във връзка с професионална или търговска дейност на кредитополучателя /, а не и въз основа обстоятелства извън съдържанието на материализираната воля на страните, но съществували към датата на сключване на договора за кредит, които съдът е счел за релевантни. Именно към момента на сключването съдът е преценил: 1/ съществуването на СД „Интерколеж – Димитров и С-ие„ с регистрирано място на дейност в имота, закупуването на ид. части от който и ремонт на сградата в който се цели със сключването на договора за кредит; 2/ качеството съдружник и управляващ в СД на Р. Т.; 3/ обстоятелството, че наред с ищцата, съдружник и управляващ в СД е и лице, което същевременно представлява ипотекарния длъжник по кредита – Частно основно училище „Добри Войников“, прието за съсобственик на имота към момента на договора за ипотека от 23.05.2008г. и регистрирало предходно дейност на същия адрес. Самото учредяване на съсобственост, с планираната и очевидно осъществена, предвид сключения договор за ипотека, покупко-продажба на 7/9 ид. части от имота, между физическото лице – кредитополучател, функционално свързано с търговец, предоставящ услуги в образованието и юридическо лице, осъществяващо образователна дейност в същия имот, логически изключва възможността единствено и само по волята на физическото лице Р. Т. имотът да бъде ползван за задоволяване на негови, при това жилищни нужди. В този смисъл следва да се интерпретира съображението на съда, че липсват твърдения и доказателства кредитополучателката да е предвиждала промяна в отнапред съществуващото му предназначение – за образователна дейност. Следователно, първият въпрос не е формулиран в съответствие с действително поддържания довод на страната, че значима за преценка на потребителския характер на договора е единствено манифестираната от кредитополучателя цел при сключването му. Но дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не се обосновава допълнителния такъв с посочените решения на ВКС. В същите не е даден изричен отговор на такъв правен въпрос, но от каузалната им част е видно, че качеството потребител е преценявано с оглед всички обстоятелства и доказателства в конкретния случай, към момента на възникване отговорността на съответните лица – съдлъжници по договор за кредит или поръчители по такъв, сключен от търговец – със сключването на договора за встъпване в дълг или на договора за поръчителство. Решенията не са в подкрепа и на действителното съображение на касатора за поставяне на въпроса – за ограничаване на преценката до манифестираната изрично цел на сключването, респ. при съобразяване липсата на изрично упомената цел, свързана с професионална или търговска дейност на кредитополучателя. Втори и четвърти въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани в съответствие с решаващите мотиви на въззивното решение, като ограничават преценката на съда за липса на потребителско качество на кредитополучателката до факта, че поръчител по договора за кредит, сключен от ищцата като физическо лице, е дружество – търговец, в което същата участва, докато въззивният съд е съобразил множество, косвени по своя характер обстоятелства, за достигане до този си извод / вж. изложение към първи въпрос /. Дори да се приеме, че въпросите удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий с решение по т.д. № 2754/2015г. на І т.о. и решение на СЕС по дело С – 110/14. Така в решение по дело С-110/14 на СЕС е прието, че трябва да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. / но не само / на клаузите на договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й, за установяване качеството „потребител" на страната по него /т.22 - т.23/. В съответствие с така приетото, въззивният съд е преценил целта на договора с оглед данни за имота, чието закупуване се цели със средствата по кредита, като регистрирано място на дейност на търговец, с който кредитополучателят е функционално свързан, макар да не е преценил в пълнота и друг значим факт – на съществуваща с друго юридическо лице, осъществяващо идентична с тази на търговеца и със същото място на дейност, съсобственост върху имота, идеални части от който се целят за закупуване със средствата по кредита, въпреки че се е позовал на качеството му ипотекарен длъжник, обезпечаващ задълженията на кредитополучателя. В решение по т.д.№ 2754/2015 г. на І т.о. на ВКС е прието, че: Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото." Аналогично на отчетеното значение на функционалната връзка между съдлъжник – физическо лице по договора за кредит и търговското дружество – кредитополучател, въззивният съд е отчел такава значимост в реципрочния тук вариант – на функционалната връзка между физическото лице – кредитополучател и търговското дружество – поръчител по кредита, доколкото поръчителството предполага наличието на вътрешни отношения между поръчителя и длъжника, които съществуващата функционална връзка позволява / аналогично и функционалната връзка с юридическото лице – ипотекарен длъжник / и които вътрешни отношения оправдават поетото поръчителство. Това е и логиката на приетото в решението по т.д.№ 2754/2015г. на І т.о. ВКС. Във всички случаи, обаче, даденият в това решение отговор на правен въпрос, както и разрешението в каузалната му част, не са пряко приложими към конкретната хипотеза. Третият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е приел, че качеството "потребител„ на ищцата е отречено, предвид извършени от същата фактически и правни действия от името на СД, в което участва и което представлява. Ако пък наличието на такива самият касатор счита за нужни, в оборване на качеството „потребител„ и липсата на каквито намира от значение за правилността на преценката на съда, то това му съждение е правно нелогично: ако биха били извършени от името на търговското дружество, то страна по възникващите въз основа на тези действия правоотношения би било самото търговско дружество и изобщо не би стоял въпроса за потребителското качество на физическото лице. Такъв критерий не е изведен в посоченото решение на СЕС по дело С – 348/14, нито в определение по дело С–74/15. Петият въпрос не е обоснован с допълнителен селективен критерий, което е достатъчно основание да не бъде коментиран. При това, същият изхожда от предпоставката, че въпреки проведеното доказване или поне при надлежно разпределена доказателствена тежест в процеса за този факт – на ответника, използването на имота за осъществяване на образователна дейност не е доказано. На практика нито съдът е указвал доказателствената тежест за този факт, нито страните са ангажирала доказателства за същия или за противния – че се ползва за жилищни нужди, нито пък съдът е счел за релевантно фактическото му използване след сключването на договора за кредит. Предвид това, въпросът не би удовлетворил и общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът е изхождал от обоснованата с доказателства и кореспондираща, с изводим от същите интерес на кредитополучателя, цел на придобиването му и съществувалото до момента на сключването на договора за кредит предназначение на имота, без значение какво би било действителното бъдещо ползване. Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение, която самият касатор извежда от липсата на мотиви за обстоятелства, които са обективно несъвместими с преценката на качеството „потребител“ – извършването на действия от кредитополучателя физическо лице, в качеството на съдружник в СД, с представителни за търговеца правомощия / вж. съображения към трети въпрос /. Касаторът се позовава и на липса на доказателства за фактически осъществявана в имота дейност по предоставяне на образователни услуги, за което важат съображенията към пети въпрос. Още повече, договорът за кредит е сключен и с цел ремонт на съществуващата сграда. Ако същият не е бил осъществен, поради което и осуетено извършването на дейност в имота, то това не е обстоятелство, променящо значението на преценените към момента на сключването на договора за кредит обстоятелства относно целта му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение