Определение № 1932 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4794/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. М., срещу Решение № 455 от 02.08.2024 г. по в. гр. д. № 109/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след като е потвърдено Решение № 1459/29.11.2023 г. по гр. д. № 1687/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е признато за установено по отношение на касатора, че ищецът Г. И. Т. не му дължи сумата от 12 437, 18 лв., представляваща стойност на начислена за периода 11.02.2023 г. – 11.05.2023 г. електрическа енергия по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], ап. 4, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/31.05.2023 година. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Обобщени, оплакванията на дружеството се свеждат до едно – че окръжният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, приемайки, че приложението й изисква кумулативното наличие на установено неизмерващо средство за търговско измерване (СТИ) и външна намеса, довела до този резултат. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. И. Т., чрез адв. М. Н., е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел установената пред първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която при проверка на обект в [населено място], [улица], ап. 4, на 11.05.2023 г. е съставен констативен протокол № 5501487/11.05.2023 г., в който е отразено, че средството за търговско измерване е проверено с еталонен уред, измерена е грешка - 65,3 %, СТИ е демонтирано, а на негово място е поставено друго при следните показания: 15.8.1 000000, 15.8.2 – 000000, 15.8.3 – 000000, 15.8.0 – 000000. Демонтираното СТИ е поставено в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с 689455. Протоколът е подписан от двама служители на ответника, както и от ищеца, ответник по касация, Г. И. Т.. С протокол от метрологична експертиза на електромер № 78 от 18.05.2023 г. на Българския институт по метрология е удостоверено, че електромерът е статичен, трифазен, с идентификационен № 1114171566049810, и е предоставен за анализ в запечатана индивидуална опаковка - найлонов плик, пломбиран с № 689455. При изследването е установена видима външна намеса в схемата на електромера – направен допълнителен шунт (късо с припой) във веригата на токов датчик на първа система върху електронната платка. Заключението е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, като при 115 % Un има „самоход“ - за един час СТИ регистрира 0,7k Wh. Касаторът извършил преизчисление на потребеното в обекта за периода 11.02.2023 г. – 11.05.2023 г. количество електрическа енергия, за цената на която е издадена фактура № [ЕГН]/31.05.2023 година. Въззивният съд приел, че в доказателствена тежест на ответника е да установи, че при спазване на ПИКЕЕ, обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., законосъобразно е коригирал сметката на ищеца. Посочил е, че в разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от тези правила е регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ (чл. 45, ал. 1), както и да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване (чл. 46, ал. 1). Конкретизирал е, че в процесния случай наличието на неправомерно механично въздействие върху СТЕ е обективирано в констативния протокол, а извършената едностранна корекция от ответника е основана на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 б. „б“ ПИКЕЕ, според която, ако при метрологичната проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка, извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо СТИ количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. От представения по делото констативен протокол на БИМ и заключението към съдебно-техническата експертиза, изслушано в производството пред районния съд, въззивният съд установил, че процесният електромер е неизправен, не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Макар по делото да е установено, че е налице външна намеса върху СТЕ, за недоказана съдът приел причинната връзка между нея и неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия, потребена в обекта. Обстоятелството, че при проверката на 11.05.2023 г. чрез използване на еталонен уред е установено измерване на преминала през СТИ енергия извън допустимото отклонение за точност, не е достатъчно според въззивния съд, за да обуслови възникване на правото на доставчика да коригира сметката на абоната в хипотезата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. Въз основа на заключенията към основната и допълнителната съдебено-технически експертизи, изслушани в производството пред районния съд, окръжният съд е приел, че неправомерното вмешателство (направеният допълнителен шунт, късо с припой) върху СТИ не е повлияло върху процесния електромер. Допълнил е, че и при изследването на електромера в БИМ, и в заключението на вещото лице се сочи наличието на „самоход“, който не позволява да се определи грешката при отчитане на количеството електроенергия от процесното СТИ. Посочил е, че вещото лице е категорично, че „самоход“ на СТИ е налице и когато е отстранена външната намеса – т. нар. „шунт“ - и е възстановена схемата на СТИ. Наличието на „самоход“ означава, че електромерът отчита енергия, дори когато такава не се потребява. При тези факти е обосновано заключение, че СТИ е неизправно, но такова е било състоянието му и преди констатираната външна намеса. В обобщение въззивният съд е приел, че ответникът по иска не е доказал при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на чл. 50, ал. 1, „б“ ПИКЕЕ. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните, значими за изхода на делото, въпроси, обобщени и прецизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1.„Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и може ли съдът да откаже да я зачете при липса на доказателства за опровергаването й ?“; 2.“Допустимо ли е съдът да не възприеме прието заключение на вещо лице без да изложи мотиви за това?“; 3.“С проявлението на кои юридически факти Правилата за измерване на количеството електрическа енергия свързват освобождаването на потребителя от заплащане на консумирана в присъединения към мрежата обект електроенергия?“. Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение по първите два въпроса противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 25/02.07.2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г. на ВКС, II ГО, Решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I ГО, Решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III ГО, и Решение № 117/22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г. на ВКС, ТО. По третия въпрос се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по него би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса, тъй като те не обуславят изводите на въззивния съд. Окръжният съд нито е отрекъл съществуването на външна намеса върху процесния електромер, нито е отказал да кредитира в която и да е част заключенията към основната и допълнителната съдебно-технически експертизи. За да уважи иска, той е приел, че СТИ е измервало неточно консумираната в обекта електрическа енергия, но не заради установеното върху него външно въздействие, а поради наличие на „самоход“ – техническа неизправност, при която електромерът отчита електроенергия за преминала през измервателната система, дори когато абонатът не използва такава. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по третия от въпросите в изложението на касатора, но на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка на крайния извод на въззивния съд, отрекъл в случая правото на касатора да коригира сметката на потребител поради обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, с приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II ТО, ТК, разрешение на този въпрос. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение,