Определение № 928 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2433/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Меркурий инвестмънт“АД и „Меркурий П и П“АД срещу решение №50/05.06.2025г. по т.д. №240/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което, след отмяна на решение №47/06.08.2024г. по т.д.№33/24г. по описа на Окръжен съд Габрово, е признато по предявения от „Г. спайс“ЕООД иск за установено по отношение на „Меркурий инвестмънт“АД и „Меркурий П и П“АД несъществуването на ипотечно право,произтичащо от сключена между тях договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г. на нотариус С. В., рег. № 093 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС - Габрово, вписан в Служба по вписванията – Габрово под вх. № 3832/28.11.2016 г., акт № 16, том II, дело № 2181. В касационната жалба на „Меркурий инвестмънт“АД се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивния съдебен акт. Твърди се,че съдът не е обсъдил наведените от страната възражения срещу процесуалната легитимация на ищеца, като е отказал да се занимае с наведените от него възражения за нищожност на сделките, от които ищеца черпи правото си да предяви отрицателния установителен иск.Оспорва като неправилен изводът на въззивния състав за нищожност на споразумението между двамата ответници и анекса към него. Предявява искане касационната инстанция да допусне решението на апелативния съд до касационен контрол, като го отмени и отхвърли предявения отрицателен установителен иск. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касаторът твърди,че решението е очевидно неправилно,както и,че съдът се е произнесъл при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по съществени процесуално-правни въпроси, а именно: 1.При предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е и подлежи ли на разглеждане от съда възражение на ответника срещу активната процесуалноправна и материално-правна легитимация на ищеца? и 2.Подлежи ли на обсъждане в мотивите на решението направено от ответника възражение срещу материално-правната легитимация на ищеца при връзка на преюдициалност между фактите, на които тази легитимация се основава и отричаното правоотношение,въведено от ищеца като предмет на делото? / противоречие с ТР №8/27.11.2013г. по тълк. д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС/. С предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК свързва считания от него за разрешен от въззивния съд материално-правен въпрос 3. Възможно ли е акционер да претърпи вреди от действия на управителните органи на акционерно дружество, съответно – възможно ли е управителните органи да носят извъндоговорна отговорност за вреди причинени на акционер от техни действия или бездействия? Същевременно сочи,че практиката на ВКС допуска възможността за засягане на правната сфера на съдружник или акционер от действия на управителните органи на търговско дружество, цитирайки като основание за приложимост на чл.280 ал.1 т.1 ГПК решения по т.д.№17/2011г. на І т.о. на ВКС и т.д.№2296/2015г. на І т.о. на ВКС. Касационната жалба е оспорена от насрещната по делото страна „Г. спайс“ ЕООД с доводи за липса на обосновани предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на наведените в нея оплаквания срещу въззивното решение.Прави се искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. В касационната жалба на „Меркурий П и П“АД се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на въззивното решение. Според този касатор съдът не е изследвал в детайли сключеното споразумение, същността на посочените в него действия и сделки, извършени от изпълнителния директор С. П. и ефекта им върху управляваното от него дружество „Меркурий П и П“АД. Счита,че съдът неправилно е тълкувал понятието „ликвидационен дял“, използвайки го единствено в хипотезата на прекратяване на дружеството чрез ликвидация.Твърди,че съдът не е обсъдил множество доказателства във връзка с установяването на увреждащите действия и сделки, извършени от изпълнителния директор С. П.; че не е съобразил изявлението на ищеца,че не е знаел за вписването на ипотеката при сключването на договорите за покупко-продажба и последващото такова, че наличието на такава е в основата на вписването на дългогодишен срок за плащане на цената на имотите. Касаторът поддържа,че съдът не е обсъдил въпроса за валидността на договорите за покупко-продажба, имащ пряко отношение към материалноправната легитимация на ищеца. По тези съображения касаторът е поискал решението на апелативния съд да бъде касирано и искът отхвърлен като неоснователен, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Приложимостта на общото основание за достъп по чл.280 ал.1 ГПК /с позоваване на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК/ се обосновава от този касатор с поставянето на въпросите 1. Може ли вследствие действия на членове на управителни органи в акционерно дружество, да възникнат вреди за отделен акционер?; 2.Искът по чл.240 ТЗ ли е възможността за търсене на защита от страна на акционера за нанесените му вреди, които са му причинени от действията на член на управителния орган?; 3.Представлява ли накърняване на добрите нрави фактът, че споразумение между две юридически лица е подписано от един и същ органен представител? Твърди се,че последният от въпросите е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР №3/15.11.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по тази касационна жалба „Г. спайс“ЕООД я е оспорил с доводи за липса на обосновани предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на наведените в нея оплаквания срещу въззивното решение. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение Великотърновски апелативен съд е приел за безспорно между страните, че през 2006 г., чрез промяна в правно – организационната форма и наименованието на създаденото още през 1990 г. от двете фамилии – П. и П., събирателно дружество, е възникнало дружеството „Меркурий П и П“АД, с капитал 640 000 лева, разпределен в 640 000 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, притежавани поравно между П. и П., като от 2010г. до настоящия момент представителството на дружеството се осъществява заедно и поотделно от С. П. и Б. П. с едностепенна система на управление; че през 2015г. П. са учредили търговско дружество „Меркурий инвестмънт“АД,чийто капитал е образуван от непарична вноска - внесени всички притежавани от тях поименни акции от капитала на „Меркурий П и П“АД; че през 2017г. е вписано в Търговския регистър търговското дружество „Г. спайс“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител от 2017г. е К. П., а от 2024г. – П. П.; че през 2015г. е настъпил разрив в отношенията между двете фамилии, като всеки от представляващите акционерното дружество започнали да действат самостоятелно и несъгласувано помежду си относно дружествените работи; че на 28.04.2016г. П., в качеството му на представляващ „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий инвестмънт“ АД, сключил споразумение между двете дружества, с което задължил „Меркурий П и П“ АД да заплати на „Меркурий инвестмънт“АД сума в размер на 2 800 000 лв., представляваща „справедливо“ обезщетение за причинени на акционера „Меркурий инвестмънт“АД вреди от описани в споразумението сделки, сключени от името на „Меркурий П и П“АД чрез изпълнителния му директор С. П. с трети лица, като размерът на посочената сума е определен като Ѕ от имуществената стойност на извършваната от „Меркурий П и П“АД преди сделките дейност по производство, пакетиране и търговия на храни; че за обезпечаване на това вземане на 28.11.2016г. „Меркурий П и П“АД /чрез представляващия П./ е учредило в полза на „Меркурий инвестмънт“АД договорна ипотека върху недвижими имоти на дружеството /която ипотека е вписана в 12.24ч. на посочената дата/; че на същата дата 28.11.2016г. в 14.50ч. е вписан договор за покупко-продажба на част от същите имоти, а с договор от 27.12.2016г. - и на останалата част от тях, с които „Меркурий П и П“ АД /представлявано от С. П./ е прехвърлило на „Г. спайс“ ЕООД собствеността върху тях. Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е развил правните си съображения като е посочил,че ипотечното право е обезпечително и акцесорно право, предоставящо възможност на кредитора да насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, независимо в чие притежание е в момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от получената цена; че съществуването или несъществуването на ипотечното право може да бъде установявано, при наличието на правен интерес, чрез предявяване на установителен иск - чл. 124 ал. 1 ГПК, като обхватът на отрицателния установителен иск, с който се отрича съществуването на ипотечно право е по – широк от този на иска за установяване на нищожност на договора за ипотека, тъй като ипотечното право, като акцесорно право, е възможно да не съществува както поради това, че договорът за ипотека е нищожен /било поради пороци в самия договор за ипотека, било поради нищожност на обезпеченото вземане/ или пък унищожаем на различни основания, така и поради погасяване на ипотечното право поради плащане на дълга или погасяване на дълга по давност, или ако изтекли 10 години от вписването на ипотеката и тя не е подновена и др. Като се е позовал на приетото по делото удостоверение от Служба по вписванията – Габрово съдът е приел за установено по категоричен начин, че договорната ипотека е вписана преди договорите за продажба, от което е заключил,че ищецът е придобил в собственост имотите, обременени с вещна тежест, а с това е обосновал и правния интерес на приобретателя от предявяване на иска по чл. 124 ГПК срещу субектите на оспореното правоотношение, тъй като правото му на собственост е засегнато от учредената ипотека върху имотите. Въз основа на тези разсъждения съдът е достигнал до извода за неоснователност на възраженията на насрещните страни за липса на процесуална, респ. материална легитимация на ищеца. Съобразил е в тази връзка и приетото в постановено в хода на делото определение на касационната инстанция, с което е отменено определение на Апелативен съд - Велико Търново, потвърждаващо прекратително определение на Окръжен съд – Габрово и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочил е,че въведените от ответниците възражения за нищожност на договорите за покупко-продажба, поддържани и във въззивното производство, не могат да оборят процесуалната легитимация на ищеца за водене на настоящото дело, доколкото тя е обусловена единствено и само от изложените в исковата молба твърдения за притежавано право на собственост върху тях. Приел е,че установяването на материалната легитимация на ищеца при предявен от него установителен иск за отричане на друго правоотношение, не е предмет на установяване по делото, поради което е отказал да разгледа като релевантни за изхода на спора възраженията на ответниците за нищожност на придобивните сделки, от които черпи правата си ищецът, като противоречащи на добрите нрави, респ. симулативни или висящо недействителни, на основание чл.40 ЗЗД, като е съобразил само факта,че ищецът се позовава на редовни от гледна точка на изискуемата от закона форма договори за покупко – продажби на обременените с ипотеката недвижими имоти. Посочил е,че въпросите относно нищожността на договорите на посочените във възраженията основания не са преюдициални за несъществуването на ипотечно право върху имотите, какъвто е предметът на разглеждания спор, а само наличието на влязло в сила решение, с което е отречено със сила на пресъдено нещо придобивното основание на ищеца, би могло да обуслови в случая извод за липса на активна материална легитимация по предявения иск. Наред с това съдът се е позовал и на влязло в законна сила определение по друго т.д. № 59/2017 г. по описа на ОС – Габрово,с което по предявен от „Меркурий П и П“АД иск е уважено направено от „Меркурий Инвестмънт“ АД възражение, че този ищец не притежава правен интерес да атакува съществуването на ипотечното право, тъй като вече е отчуждил ипотекираните имоти с редовни договори за покупко - продажба, сключени между него и купувача „Г. Спайс“ ЕООД, поради което съдът е прекратил това производство. Като преюдициален за разрешаването на спора между страните съдът е приел въпросът за действителността на обезпеченото вземане, като е посочил,че нищожността на същото, поради акцесорния характер на ипотеката, има за последица нейната нищожност, а оттам и - несъществуването на ипотечно право. Твърдението на ищеца за нищожност на сключените между ответниците споразумение и анекс към него, с които е уговорено съществуването на обезпеченото вземане, на основанието по чл.26 ал.1 предл. трето ЗЗД - противоречие с добрите нрави, е прието от съда за основателно. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK на ВКС тълкуване на понятието „добри нрави“ и дадените в него разяснения,че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Развил е съображения,че добрите нрави се свързват с общоприетите житейски норми за справедливост, добросъвестност и морал, със зачитане на основните човешки права и свободи, с основополагащите принципи на пазарната икономика, гражданското общество и общочовешките ценности и се приемат за правилни и етични от преобладаващото мнозинство правни субекти, независимо от възрастови, образователни, религиозни, имуществени и всякакви други различия; че накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките, като субективното отношение на лицата, които извършват сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване, няма правно значение; че, поради естеството на сочения порок, следва да бъдат съобразени и съпътстващите сделката обстоятелства, релевантни за сключването й, целта и начина на уговореното между страните,както и това дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, за да може да бъде направен извод дали нейното запазване е неоправдано от гледна точка на закона и съответно дали свободата на договаряне е прекрачила границата на добрите нрави. На базата на тези разсъждения съдът е анализирал съдържанието на споразумението, констатирайки посоченото в него, че с извършените от изпълнителния директор на акционерното дружество С. П. сделки и действия са увредени имуществените интереси на неговия акционер „Меркурий Инвестмънт“ АД, на основание което е уговорено като „справедливо“ обезщетение за причинените му вреди сума в размер на 2 800 000 лв., за обезпечаването на което с анекса е уговорено учредяване на ипотека върху собствени на „Меркурий П и П“ АД имоти. Съобразил е и заявеното от „Меркурий инвестмънт“АД в отговора му на исковата молба, че с това обезщетение, се гарантирал своеобразен ликвидационен дял на този акционер. Изхождайки от тези данни, съдът е посочил,че по описания в споразумението начин обективно не биха могли да възникнат вреди за акционера и че уговарянето на обезщетение за такива вреди противоречи на общоприетите принципи на справедливост и добросъвестност; че дори условно да се приеме, че са били извършени увреждащи действия от страна на единия от изпълнителните директори на „Меркурий П и П“ АД, увреденото лице би било „Меркурий П и П“ АД, а не неговият акционер. Аргументи за последното съдът е извлякъл от разпоредбата на чл.240а ТЗ, според която акционери, притежаващи поне 10 % от капитала на дружеството, могат да предявят иск за търсене на отговорност от членове на Съвета на директорите, съответно на Надзорния и Управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството; от разпоредбата на чл. 236 ал. 4 ТЗ, според която лицето, сключило сделка в нарушение на ал.1- ал.3, отговаря пред дружеството за причинените му вреди и от разпоредбата на чл. 240 ал.2 ТЗ, в която е регламентирана отговорността на членовете на Съветите на акционерното дружество за вреди, причинени на дружеството. Посочил е,че ако се приеме противното, това означава да се отъждествят имуществените сфери на два различни правни субекта – на дружеството и на акционера, което е в разрез с основните принципи, важими за капиталовите дружества; че законодателят изрично, с оглед съществуващия за акционерите интерес от това дружеството да има финансова стабилност и достатъчно имущество, им е предоставил възможност за защита на този интерес чрез иска по чл. чл. 240а ТЗ, а отделно и съдебната практика допуска акционер да атакува с иск по чл. 26 ЗЗД сключена от името на търговското дружество, в което членува, сделка. Подчертавайки,че това са законните средства за защита на акционера, съставът е намерил за неморално с възползване от факта, че едно и също лице е представител и на „Меркурий П и П“ АД, и на неговия акционер „Меркурий инвестмънт“ АД, към датата на сключване на споразумението, да се задължава първото дружество с обезщетение за вреди от управлението на другия му изпълнителен директор и то в размер, определен по усмотрение на страните като „справедлив“. Изложил е в тази връзка разсъждения,че обезщетение по справедливост законодателя е предвидил да се определя само за неимуществени вреди и то от съда, съгласно чл. 52 ЗЗД, докато размерът на имуществените вреди винаги е конкретен и зависи от стойността на претърпяната загуба, респ. пропусната полза. Решаващият състав е отказал да сподели като основателен и довода на „Меркурий инвестмънт“ АД, че уговореното обезщетение за вреди и неговото обезпечаване с учредената ипотека на практика гарантира своеобразен ликвидационен дял на акционера, посочвайки,че подобен довод не само не променя извода на съда, че уговореното противоречи на добрите нрави, но и затвърждава този извод. Изложил е аргументи,че докато едно дружество съществува, не са предприети действия за прекратяването му и не е открито производство по ликвидация, то противоречи на добрите нрави предварително уговаряне и изплащане на ликвидационен дял от него и то само в полза на един от акционерите; че по този начин не се гарантира равно третиране на акционерите, а се дава приоритет на единия акционер пред останалите, като му се гарантира предварително изплащане на ликвидационен дял, който не е ясно дали би получил при прекратяването на дружеството, доколкото не съществува сигурност,че към този момент той би бил все още акционер в него, а в случай,че е - такъв дял му се следва на базата на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество, съгласно чл.271 вр. чл.181 ТЗ; че по този начин се застрашават и правата на кредиторите на дружеството и се засяга сигурността на търговския оборот. За неоснователен, с оглед повдигнатото възражение за недействителност на споразумението, е приет и поддържаният от „Меркурий инвестмънт“ АД довод, че няма законова забрана за сключването на такова. Позовал се е на разпоредбата на чл.9 ЗЗД, според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но само доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, които именно представляват границата на свободата на договарянето. В случая е приел,че тази граница е нарушена, като неморално се привилегирова един акционер за сметка на останалите акционери и за сметка на кредиторите на търговското дружество. Съгласявайки се,че в случая няма формално нарушение на чл.38 ЗЗД, с оглед правните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът е посочил,че тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при преценката дали споразумението противоречи на добрите нрави, предвид това,че следва да се съобрази не само съдържанието на сделката, но и обстоятелствата, при които е сключена, последиците от нея и другите конкретни обстоятелства, които биха били релеванти за извършването на обективна преценка дали договореното е справедливо, етично, морално и невредящо другиму. Независимо от това дали ще се приеме,че посочените в споразумението като извършени от изпълнителния директор П. действия и сделки са укорими и са целели намаляване на имуществото на дружеството, съдът приел,че това не би могло да промени обективния факт на накърняването на добрите нрави със сключването на споразумението и анекса към него, тъй като едно неморално поведение не прави морално последващото го също неморално такова, дори то да е било като ответна реакция и че свободата на договаряне не може да бъде използвана за нарушаване на добрите нрави, а когато това се случи, следва държавната санкционна намеса, непозволяваща съществуването на сделката в правния мир, тъй като тя обективно нарушава общоприети норми за морал, справедливост и добросъвестност, като без значение е субективното отношение на страните по нея дали това е така. По тези съображения съставът е заключил, че процесните споразумение и анекс към него по своето съдържание, обстоятелствата, при които са сключени, целените с тях последици и начина, по който е уговорено поемането на конкретното задължение от името на дружеството „Меркурий П и П“АД, накърняват добрите нрави, поради което са нищожни, а оттам е нищожна и ипотеката, учредена за обезпечаване на вземането, уговорено с тях, като предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.166 ал.1 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечното право, е основателен. В този смисъл е постановил решението си,като е обърнал правния резултат по делото. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не следва да бъдат хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не предпоставят преценка на фактите по делото и правилността на постановения съдебен акт. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а липсата на формулиран обуславящ изхода на делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението към касационната жалба на „Меркурий инвест“АД не е обосновано общото основание за достъп по чл.280 ал.1 ГПК с втория и третия от поставените от този касатор въпроси, тъй като по начина, по който са формулирани, те не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция.Съдът не е отрекъл необходимостта от обсъждане на възраженията за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца при наличие на преюдициалност, а е отрекъл да е налице такава, като се е мотивирал с това,че предмет на спора при отрицателния установителен иск, с какъвто съдът е сезиран, е отричаното от ищеца право; че в този исков процес е налице активна процесуална легитимация, която е обусловена от твърденията в исковата молба за наличие на правен интерес от иска, произтичащ от твърдения факт за наличие на собственически титул върху недвижими имоти, обременени с тежести, учредени от единия от ответниците в полза на другия; че дали договорите за покупко-продажба на обременените с тежести имоти са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и/или привидност, е обстоятелство, установяването на което в настоящото производство не е преюдициално за решаването на спора по отрицателния установителен иск с оглед предмета му и би могло да бъде съобразено само ако правото на собственост на ищеца е отречено предварително със сила на пресъдено нещо в друг процес /което би компрометирало процесуалната легитимация на ищеца/. Решаващият състав не е отрекъл също и принципната възможност косвено да бъде увреден от действията на управителните органи на акционерното дружество и интересът на отделния акционер в него, като изрично е посочил какъв е пътят на защита в този случай – чрез оспорване по съдебен ред на увреждащата акционерното дружество сделка, но не и по извънпроцесуалния ред, предприет от двамата ответници, който противоречи, според състава, на добрите нрави. По отношение на формулирания в тази връзка трети въпрос, освен че той не осъществява общото основание за допускане на контрол по същество от касационната инстанция, касаторът не е обосновал и приложимост на допълнителен критерий, поддържан както в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /посочена само бланкетно с цитиране на законовия текст/, така и в тази на т.1 на същия член, обосновавана с две решения на касационната инстанция. Със същите /съобразени и от самия решаващ състав на въззивния съд/ се приема,че е налице правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, сключен от дружеството, в което е съдружник,ако той счита,че с този договор се накърняват неговите членствени права.Подобно разрешение въззивният съд не е отрекъл, поради което не може да бъде направен извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Единствен релевантен за изхода на делото /доколкото съдът е отказал да разгледа наведените от ответниците възражения за нищожност на придобивните за ищеца сделки, поради противоречието им с добрите нрави/ би бил първият въпрос, който се свежда до това подлежи ли на разглеждане от съда направено от ответника по отрицателен установителен иск възражение за недействителност на основанието, от което ищецът по него извежда правния си интерес от воденето му. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не може да бъде обоснован извод за приложимост на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си същият се позовава на две тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС. Първото от тях касае въпроси свързани с правния интерес при предявяването на отрицателен установителен иск и според изложените в него мотиви, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; предмет на ОУИ е отричаното право, а не твърдяното от ищеца негово такова, засегнато от правото, претендирано от ответника, поради което и предмет на доказване от страна на ищеца са твърденията, с които обосновава правния си интерес - наличието на негово защитимо право, засегнато от правния спор, с доказване на фактите, от които то произтича; ответникът от своя страна е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца вещно право; ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява,поради липса на такъв; въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, за наличието на която съдът следи служебно в хода на целия процес, но не е част от предмета на претенцията, респ. оспорването на материалната легитимация на ищеца не е включена в предмета на спора и доказването. В конкретния случай въззивният съд, в съответствие с тези разрешения, като се е основал на наведените в исковата молба твърдения за притежавано от ищеца право на собственост върху обременените с ипотеката недвижими имоти, подкрепени с представените нотариални актове за покупко-продажбата им, съставени при спазване на изискуемата от закона форма, както и на липсата на данни правото на собственост на ищеца да е отречено с влязло в сила решение /нито преди завеждането на делото, нито в хода на процеса/, е заключил,че ищецът е обосновал правния си интерес от разрешаването на спора му с ответниците по същество. В съответствие с изложените в посочената тълкувателна практика на ВКС мотиви е приел и,че оборването на твърдяното от него право на собственост не се включва в предмета на предявения от него отрицателен установителен иск, което прави ирелевантни за разрешаването на спора възраженията на ответниците, че договорите за покупко-продажба са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и привидност на същите. Не е налице и противоречие с разрешенията, дадени в ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността на сделка, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти, но само дотолкова доколкото сделката е свързана с предмета на търсената защита. В случая е прието от въззивния съд в съответствие и с ТР №8/2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС,че повдигнатите с възраженията на ответниците въпроси за валидността на договорите за продажба не са преюдициални за съществуването/несъществуването на ипотечното право, което именно е и предметът на делото. Не са обосновани предпоставките за положително произнасяне в настоящата фаза на производството и по касационната жалба на другия ответник – „Меркурий П и П“АД, представляван от изпълнителния си член на СД Б. П.. Първият от поставените от този касатор въпроси е аналогичен на третия от въпросите на „Меркурий инвестмънт“АД и по отношение на него са приложими изложените по-горе съображения. Вторият въпрос е поставен не само извън контекста на приетото в решението на въззивния съд по обуславящия изхода на делото начин, но и излиза извън предмета на поставения за разрешаване спор. При поставянето и на двата въпроса този касатор не е обосновал допълнителен критерий, като само общо се е позовал на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК, което е допълнително основание за постановяване на отказ за достъп. Не може да бъде обоснована общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК и с последния въпрос, чийто отговор /в противоречие с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ предполага произнасяне по правилността на извода на въззивния състав, че сключването от П., в качеството му на представител и на двете юридически лица, на споразумението и анекса към него е в противоречие с добрите нрави. Не е налице и соченото от касатора „Меркурий инвестмънт“АД основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт. За да е налице такава, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящия случай доводи, обхващащи посочените хипотези /атакуваното решение да е постановено в явно нарушение на закона, извън закона или да е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика/, не са изложени, като в обосноваването на това самостоятелно основание за достъп касаторът отново се позовава на неправилност на изложените от съда съображения за ирелевантност на възраженията му за нищожност на придобивните сделки, която неправилност е предмет на преценка само във фазата на вече допуснато касационно обжалване. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на обжалваното въззивно решение до контрол по същество. Данни за направени от ответника по касационната жалба „Г. спайс“ЕООД разноски няма,поради което такива не се присъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение