Определение № 2795 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. частна жалба срещу определение № 1010 от 10.04.2023 г. по въззивно ч.гр.д.№ 590 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав за потвърждаване на определение № 851 от 08.02.2023 г. по гр.д.№ 3932 от 2022 г. на Бургаския районен съд, с което съдът е отказал да приеме за общо разглеждане с предявения иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в ляво, насрещен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците по насрещния иск от наследството на Й. Ч. Д. чрез намаляване на извършеното от Й. Д. в полза на нейната дъщеря К. Х. М. дарение от 25.07.2014 г. на 2/3 ид.ч. от апартамента. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС /конкретно с определение № 72 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1653 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна справка в НБДН за гражданския статус на трето неучастващо в процеса лице, установяването на който е от значение за предмета на делото, когато страната няма достъп до НБДН и сама не може да извърши такава справка ? Евентуално се сочи, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по иска за делба и ищци по неприетия за разглеждане насрещен иск по чл.30 ЗН/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за определението на Бургаския окръжен съд на 03.05.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата на 10.05.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че насрещният иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Й. Ч. Д. чрез намаляване на извършено от Й. Д. в полза на К. Х. М. дарение от 25.07.2014 г. на 2/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в ляво, е недопустим, тъй като по делото няма доказателства и не се твърдяло от страните, че Й. Ч. Д. е починала, а искът по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на дадено лице може да бъде предявен едва след като това наследство бъде открито. Съдът е отчел, че въпреки оставяне на насрещната искова молба без движение и дадения срок за отстраняване на нередовностите й, ищците по насрещния иск не са представили доказателства, че Й. Д. е починала. Приел е, че не е длъжен служебно да изисква справка за статуса на Й. Д., тъй като страните са имали възможност поради родствената си връзка с нея сами да се снабдят с необходимите документи за смъртта на Д., дори без съдът да им издава удостоверение. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставения въпрос, тъй като той няма отношение към конкретното дело. Самият въпрос предпоставя, че жалбоподателите нямат достъп до НБДН и не могат сами да се снабдят с доказателства за гражданския статус, респ. за смъртта и наследниците на Й. Д., докато по конкретното дело за жалбоподателите не е имало пречка да се снабдят с такива документи предвид близките си родствени връзки с Й. Д. /баба на Х. Д. и Й. Д./. Поради това няма и противоречие с посочената практика на ВКС- определение № 72 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1653 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., което касае случай, при който страната не е имала достъп до НБДН, тъй като не е била наследник на починалото лице /в случая арендатор по договор за аренда на земеделска земя/. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на акта да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Предвид изложеното касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение