Определение № 763 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Г. Г. З., чрез процесуалния си представител адв.И., срещу решение от 18.10.2012г., постановено по в.гр.д. №1923/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 12.08.2010г. по гр.д.№1484/2009г. на Софийски районен съд в частта, с която са признати вземанията на [фирма] срещу Г. Г. З. в размер на 6317,47лв.главница и до 1848,05лв. лихва за забава. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са признати вземанията на [фирма] срещу Г. Г. З. в размер на 6317,47лв.главница и до 1848,05лв. лихва за забава. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1.трябва ли в производството по чл.415, вр. ч л.124, ал.1 ГПК да се представят доказателства за размера на претенцията, 2. когато представеното с исковата молба извлечение от сметки е оспорено, трябва ли да се представят фактурите, ако такива са издавани, 3. може ли да бъде прието заключение на счетоводна експертиза, което се базира на доказателства /фактури/, които не се намират в кориците на делото, 4. може ли да се даде ход на делото при положение, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, т.5. може ли да се приеме за редовна искова молба, която е подписана без представителна власт. Касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, но не сочи и не представя съдебна практика в подкрепа на твърденията си, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационна обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в случаите когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение