Определение № 244 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв.З..Н. – пълномощник на А. Х. С.,Й. Е. П.,Й. Е. Т.,Т. Е. Т. и Н. Й. П. против въззивно решение № 342 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 823/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е уважен предявения от Н. Й. В. срещу касаторите иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ относно земеделски имот: част от имот № 021036 по картата на възстановената собственост,с площ от около 340 кв.м.,обозначена с жълт цвят на скицата,която е неразделна част от решението и е отменен на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./издадения в полза на Г. Н. и А. П. нот.акт № 66,т.1,н.д.№88/9.03.1998 год. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/редакцията преди изменението на ГПК – ДВ бр.100/2010/ изключва от касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е под 1000 лв.Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий.Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент,но по същество той е част от реституционното производство на земеделските земи.Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент. От назначената съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство се установява,че средната пазарна цена на имота е 668 лв. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,