Определение № 178 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3913/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1218/02.07.2013 год. по гр.д. № 674 / 2013 год., с което е потвърдено решение № 4276 / 23.11.2012 год., постановено по гр.д.№ 3350 / 2012 год. на Пловдивски районен съд .С последното са уважени, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл. 327 ал.1 ТЗ и вр. с чл. 86 ал.1 ЗЗД, за установяване вземания на ищеца спрямо ответника, в общ размер от 15 148,62 лв. / главница / и 8 862,29 лв. мораторна лихва, произтичащи от няколко търговски сделки, обективирани в данъчни фактури, всяка на стойност под 10 000 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.283 ГПК, но е недопустима, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Въззивното решение e постановено по обективно съединени искове, с предмет търговски спор и с цена на всеки от тях под 10 000 лева ,предвид което не съставлява съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Търговският характер на делото произтича от качеството „ търговци „ на страните – чл.1 ал.2 т.1 ТЗ - и характера на сделките - основание на претендираните вземания - абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.1 ал.1 т.1 ТЗ във връзка с регистрирания от [фирма] предмет на дейност, включващ и „ търговия със строителни материали „. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение