Определение № 947 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Въкейшън Риал Е.“ Е., чрез адв. Н. Д. Г. срещу решение № 138 от 12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 147/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 1285/25.11.2022г. по гр.д.№ 3437/2020г. на Районен съд - Пазарджик е отхвърлен искът с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на "Б. М." Е., че дължи на „Въкейшън Риал Е." Е. следните суми, произтичащи от неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в сграда с идентификатор №51500.507.635.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], к.к.„Слънчев бряг", к-с „А. 2" от 30.07.2018г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за 2018г., а именно: - сумата от 12 606,49 лв. - сбор от главници, представляващи дължими вноски към ЕС за 2018г. за имоти в етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2577,32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху претендирания общ размер на главници за период от 02.10.2018г. до 06.10.2020г., за които е издадената Заповед №1500 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч. гр. дело №2731/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Може ли въззивният съд в производство по иск за установяване на вземането на цесионера, предявен срещу длъжника по договора за цесия, да се произнесе относно нищожността на договора за цесия, поради противоречие с добрите нрави (нееквивалентност на престациите), без да е направено възражение от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за цесия, да отправя подобни възражения? Сочи се противоречие с решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д. № 3590 /2020 г. на IV г.о. ВКС; решение №137/19.11.21 по гр.д.№2499/20г., IV г.о. ВКС; определение № 605/04.04.2023 г. по гр.д. № 4115/2022г. III г. о. на ВКС; определение №82/04.03.2022 г. по гр.д. № 344/2022г. III г. о. на ВКС; определение № 372/2015г. по ч. т. д. № 244/2015г. на ВКС, I т. о. и решение № 90/2015 г. по гр. д № 4406/2014 г. на ВКС, III г. о.

2. Може ли въззивният съд да сформира краен извод за нищожност на договор за цесия, поради противоречие с добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/, без да е направено възражение от заинтересована страна и без да даде възможност на ищеца - кредитор да изрази становище и да ангажира доказателства за обратното?

Ответникът по жалбата "Б. М." Е., чрез адв. С. Д., оспорва касационната жалба, като твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено, че ответното дружество е собственик на 24 самостоятелни обекта в сграда с идентификатор №51500.507.635.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], к.к. Слънчев бряг, к-с „А. 2".

На 30.07.2018г. било проведено общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в сградата с идент. № 51500.507.635.1, на което е взето решение таксата за управление и поддръжка за 2018г. да е в размер на 8 евро на кв.м. площ, дължими до 01.10.2018г. Размерът на дължимите от "Б. М." Е. вноски за 2018г. е 12 606,49 лв.

По заявление на В. Липин в качеството му на Управител на ЕС в комплекс „А.-2“ е образувано ч. гр. д. № 2731/2020г. на РС Пазарджик, по което е издадена заповед за изпълнение срещу „Б. М.“ Е. за сумата 12 606,49 лв. - неиздължени вноски към етажната собственост /ЕС/ за 2018 г. и лихва в размер на 2577,32 лв. за периода 2.10.2018 г. -6.10.2020г. Против заповедта за изпълнение е постъпила възражение от длъжника и в указания срок е предявен иск за установяване на вземането, въз основа на който е образувано настоящето производство.

Искът е предявен от „Въкейшън Риал Е.“ Е. ,в качеството му на цесионер.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 20.11.2020 г. между етажната собственост и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, с който вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, е прехвърлено на ищеца. При сключване на договора собствениците в етажната собственост са представлявани от управителя В. Липин. По пълномощно от цедента цесионерът е изпратил уведомление до ответното дружество за извършената цесия.

Съдът е приел за установено също, че въз основа допуснато обезпечение по гр.д. № 1005/2020г. на РС- Несебър от 4.11.2020г. Липин е бил лишен от представителна власт и не е могъл да извършва валидни действия като представител на собствениците и ползвателите и не е разполагал с такава к ъм момента на цедиране на вземането. С последващо решение от 14/15.01.2021 г. той отново е избран за Управител на ЕС. С уведомление, датирано на 23.01.2021г., отправено до ищцовото дружество, Липин ,в качеството си на управител на ЕС, е потвърдил договора за цесия от 20.11.2020 г. На 26/27.09.2022 год. е проведено ново общо събрание на ЕС, на което е взето решение и е отразено изрично противопоставяне на действията на Липин, извършени без представителна власт, като договорите за цесия са приети за недействителни.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че към момента на цедиране на вземането Липин е бил лишен от представителна власт, като в случая се касае за действия, сходни като при органно представителство и договорът, сключен от лице без представителна власт е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай ,като представител на собствениците в ЕС, която не представлява самостоятелен субект, Управителят е предприел действия, за които изрично е взето решение на ОС и е могъл да извърши потвърждаване на договора, сключен без представителна власт, което е и сторено на 23.01.2021 г., към която дата Липин надлежно е представлявал ЕС. Противопоставянето на извършената цесия, направено в последващо решение на ОС на ЕС е след потвърждаването.

За да счете за неоснователен предявения установителен иск, въззивният съд се е мотивирал, че е длъжен да се произнесе по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства и настоящият случай е такъв - договорът за цесия, с който се легитимира ищецът, е нищожен на основание чл.26 ал.1 изр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. Изложени са мотиви, че се прехвърля вземане от В. Липин на дружество, собственост на съпругата му, срещу съсобственик в етажната собственост, притежаващ множество обекти, т.е. и двете страни по договора са наясно, че събирането на вземането няма да представлява значителна трудност. Посочените обстоятелства, както и това,че вземането е около 24 пъти по-голямо от уговорената цена в договора за цесия /която очевидно няма да допринесе за попълване бюджета на ЕС/, сочат на очевидна нееквивалентност на престациите, което е явно нарушение на добрите нрави и води до нищожност на сделката. Съдът е посочил, че сключването на договора за цесия никак не съответства на интересите на етажните собственици, а обслужва само интересите на двамата съпрузи, което също би могло да се обсъжда като действие в нарушение на добрите нрави.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора първи правен въпрос, който конкретизиран от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни в следния смисъл: Може ли предявен от цесионер иск относно цедираното вземане да бъде отхвърлен поради нищожност на договора за цесия на основание чл.26 ал.1 изр.3 от ЗЗД? Този правен въпрос е разгледан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на иска. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590 /2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение №137/19.11.21 по гр.д. №2499/20 г. на ВКС, IV г.о.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение