Определение № 60550 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 937/09.02.2021 година, подадена от И. В. П., против решение № 260 129/02.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 559/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 1057/29.07.2020 година на Районен съд Русе, осми граждански състав, постановено по гр. д. № 4899/2019 година, с което са отхвърлени предявените от И. В. П. против „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] обективно съединени искове, с които е поискано да се установи нарушенията на дружеството изразяващи се в дискриминация на основата на увреждане, етническа принадлежност, образование и семейно положение, чрез отправяне на обидни думи от страна на негова служителка спрямо П.; в дискриминация на основата на етническа принадлежност, образование и семейно положение, чрез прекратяване на договора му за доставка на интернет и радио-телевизия от страна на дружеството поради дискриминационни действия и нарушените му права като потребител и да се установи непригодното обзавеждане за достъп и престой на лица с увреждания и липсата на рампа за офиса на дружеството в [населено място]; като дружеството да бъде осъдено да преустанови нарушенията и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; както и да бъде осъдено да му заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, духовни страдания, обида, чувство за непълноценност и неудобства: 2000.00 лева за обидните думи на служителката; 2000.00 лева за несправедливото договорно дискриминиране и 1000. 00 лева за несъответстваща офис среда и подход към офиса на ответника в [населено място] на лица с увреждания. В подадената от И. В. П. касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Окръжен съд Русе е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него против „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а също така и по трите хипотези на ал. 2, от чл. 280 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 261 547/12.03.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260 129/02.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 559/2020 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди. И. В. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 05.01.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 260 937/09.02.2021 година, като е подадена по пощата на 05.02.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал.2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови решението си съставът на Окръжен съд Русе е приел за установено, че на 01.06.2019 година между И. В. П., който бил ром по етническа принадлежност и „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] бил сключен договор № 8171/01.06.2019 година за предоставяне от дружеството на две услуги-интернет и радио телевизия, за срок от 24 месеца. На 08.06.2019 година „ЕРП Север“ АД [населено място] започнало профилактика и подмяна на електрическите стълбове в [населено място], която продължила до 30.06.2019 година включително, като всеки ден от 8. 00 до 16. 30 часа, а в някои от дните-и до 18. 00 часа, било изключвано електрозахранването на участъците, където се извършвали съответните дейности. Поради това не работели усилвателите на сигналите и цифровите разпределители, съответно по тази причина прекъсвал сигналът за интернет и телевизия подаван от дружеството през юни 2019 година. Това обстоятелство било известно на П., който няколкократно посещавал офиса на дружеството в [населено място], и се разправял с касиерката и техниците. След като при поредно посещение на 21.06.2019 година поискал да бъде изключен от мрежата на „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] и предоставяните от дружеството услуги да бъдат спрени, това било сторено на 03.07.2019 година, като при посещение на П. в офиса той бил уведомен за прекратяване на договорните отношения. Служителите на дружеството били изчакали края на юни, за който П. бил платил дължимата такса, като не била претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Заради непристойното поведение и отправени заплахи от П. на посочената дата, в офиса на дружеството, касиерката била подала жалба в РУ на МВР в [населено място]. От своя страна П. бил подал жалба до дружеството, получена на 31.07.2019 година, с оплакване за прекъсване на доставката на сигнал за телевизия и интернет, и твърдения, че негова служителка го обиждала заради етноса му. На 06.08.2019 година с писмо от управителя на „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място], било отговорено на П., чрез неговия адвокат, че причината за прекъсване на доставката на договорените услуги било прекъсването на електрозахранването поради ремонтни дейности на „ЕРП Север“ АД [населено място]. Поради това се явявали неоснователни обвиненията, че договорът бил прекратен заради етническия му произход, а причината да не се подновят договорните отношения било агресивното и арогантно негово поведение спрямо служители на дружеството. Съставът на Окръжен съд Русе е посочил, че при тези факти, установени въз основа на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд бил приел, че по делото не било доказано от страна на дружеството или негови служители да са били извършени по отношение на П. дискриминационни действия или бездействия на основа етническата му принадлежност, образование и семейно положение, увреждане, което правело предявените обективно съединени искове по чл. 71 от ЗЗДискр неоснователни. Този извод на първата инстанция бил правилен и законосъобразен, и почивал на доказателствата по делото и на закона, поради което въззивната инстанция го възприемала изцяло. Не се доказвали твърденията на И. В. П. за осъществена спрямо него дискриминация-несправедливо (по-неблагоприятно) отношение, в сравнение с други лица по твърдените критерии-етническа принадлежност, образование и семейно положение, увреждане, както под формата на пряка, така и на непряка дискриминация (съгласно чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр), тъй като не се установявал неправомерен диференциран подход към него, обусловен/обвързан именно от защитен признак. По отношение на прекъсването на доставката на договорените услуги безспорно било установено, че то било по обективни причини-профилактика и ремонт на електрическите стълбове от „ЕРП Север“ АД [населено място], и не било проява на каквото и да било специално отношение към П.-нито заради етническата му принадлежност, нито като потребител. Относно прекратяването на договора с П., се установявало, че след като последният изразил устно желание за това, като отказвал да го заяви писмено, „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] изчакало края на юни, за който П. бил платил дължимата такса, съответно не била претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както било уговорено в сключения между страните договор-при прекратяване по желание на потребителя. Въззивният съд е посочил, че относно отправени обиди на дискриминационен признак-етническа принадлежност, семейно положение, образование, от страна на служителка в офиса в [населено място] се установявало, че същата не била служител на „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място], а на „Делтаком–3“ ООД [населено място], срещу нея нямало предявена претенция, поради подобна претенция, съответно доказването й, не можели да са предмет на настоящото производство. Относно твърдението, че била осъществена спрямо И. В. П. и дискриминация заради увреждане (непригоден за достъп на лица с увреждания офис-тесен, само с два стола, без пригодена рампа) съставът на Окръжен съд Русе е посочил, че било установено, че до офиса имало три стъпала и площадка, на която извеждала рампа за инвалиди, в офиса имало климатик и три клиентски стола. Затова и претенцията, че била налице дискриминация заради препятстване на достъпа до офиса-тъй като в процесния период И. В. П. (който не бил лице с увреждания) бил с контузия на крака, трудно изкачвал стъпала, трябвало да чака прав в офиса, където било задушно и неудобно, се явявала неоснователна. Според въззивният съд изложеното обуславяло отхвърляне на претенциите да се констатира проява на дискриминационно отношение от „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] или служителите му, съответно при липсата на такова нарушение дружеството да бъде осъдено да преустанови дискриминационно поведение и се въздържа в бъдеще от по-нататъшно такова. При липсата на установени нарушения по ЗЗДискр съответно се отхвърляли и претенциите за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, духовни страдания, обида, чувство за непълноценност и неудобства, претендирани от служителка в офиса, за несправедливо договорно дискриминиране и за несъответстваща офис среда и подход към офиса на ответника в [населено място] на лица с увреждания. Според въззивната инстанция не се констатирали твърдените във въззивната жалба нарушения при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, конкретно-неправилно разпределение в доклада по делото на доказателствената тежест, тъй като не било оспорено и от двете страни направеното разпределение от съда-първоначално с проекто-доклада от 06.03.2020 година, впоследствие и с доклада по чл. 146 от ГПК, в съдебно заседание на 17.06.2020 година. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. В. П. твърди, че обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Русе е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. Самото изложение не съдържа обосновка на тези твърдения, поради което следва да бъде прието, че те се обосновават с направените в касационната жалба оплаквания. В конкретния случай не се констатират обстоятелства, които да обосноват вероятната нищожност на обжалваното въззивно решение. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от надлежен орган и в надлежен съдебен състав, в изискуемата се от закона писмена форма, като е подписано от тримата членове на съдебния състав и изразената в него воля на съда е разбираема, а не е абсолютна неразбираема, като смисълът на решението да не може да бъде извлечен, дори и при тълкуване, както е при нищожните такива. Самото нарушаване на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му. Не се констатират и обстоятелства сочещи на вероятна недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл в очертаните от страните рамки на спора, въз основа на наведените от тях твърдения, доводи и възражения, като произнасянето му е след обсъждане на представените от страните доказателства и при съобразяване с направените от тях искания и в очертаните от последните рамки. Обстоятелството, че в хода на производството било установено, че служителката в офиса в [населено място] била в трудовоправни отношения не с „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място], а с друго дружество, което било пречка за ангажиране на отговорността на ответното такова за действията й не е обстоятелство сочещо на евентуална недопустимост на решението, като постановено по отношение на ненадлежен ответник. Съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и ако при тази проверка установи, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено-ТР № 1/30.03.2012 година, постановено по тълк. д. № 1/2010 година на ОСГК на ВКС. В тези случаи липсата на пасивна процесуална легитимация трябва да следва очевидно и ясно от изложените в исковата молба твърдения, Ако последните сочат, че ответникът е надлежно легитимиран, то това дали твърденията обуславящи възможността му да отговаря по предявения срещу него иск са верни или неверни е без значение за допустимостта на иска, а са от значение за неговата основателност. В конкретния случай от твърденията в исковата молба следва, че „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] е пасивно легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове, а неустановяването на факта на трудовото правоотношение на служителката е от значение да евентуалното уважаване на иска, като при това съдът няма задължение както да конституира като ответник действителния работодател, така и да укаже на ищеца са насочи иска си спрямо него. Дали такъв иск, срещу действителния работодател, ще бъде предявен впоследствие зависи изцяло от преценката на ищеца и не се отразява на пасивната легитимация на ответника по вече предявения иск. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. В. П. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на И. В. П. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид посоченото не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Русе. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. В. П. е поставил процесуалноправните въпроси за това въззивната инстанция следва ли служебно да провери и да следи за това дали първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения и при констатирани пропуски от този съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна. По отношение на тях се твърди наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е мотивирано с доводи за противоречие с ТР № 8/07.05.2014 година, постановено по тълк. д. № 8/2013 година на ОСГТК на ВКС и с ТР № 2/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 2/2017 година на ОСГТК на ВКС. Посочените две ТР обаче дават тълкуване на съвсем различни въпроси от тези посочени в изложението на И. В. П., поради което не могат да обусловят допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Относимо към тези въпроси е тълкуването по т. 2 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което съставът на Окръжен съд Русе се е съобразил, като е разгледал единственото направено във въззивната жалба оплакване на П. за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение свързано с доклада по чл. 146 от ГПК като е приел, че няма такова и затова не е предприел действия във връзка с отстраняването на последиците от него. С посочените по-горе два процесуални въпроса и с направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 146 от ГПК са и поставените от И. В. П. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси за това как се разпределя доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 71 от ЗЗДискр и съгласно чл. 9 от ЗЗДискр когато се твърди дискриминация, кои от елементите от фактическия състав следва да се доказват от засегнатото лице; за това трябва ли доказването от страна на ищеца да бъде главно и пълно, или е достатъчно да се докажат фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че лицето е жертва на дискриминация и от какво естество следва да са доказателствата за установяване на „расова сегрегация“ и „неблагоприятно третиране“; за това като форми на дискриминация „расова сегрегация“ и „неблагоприятно третиране“ попадат ли в приложното поле на чл. 9 от ЗЗДискр относно разпределението на доказателствената тежест и за това от какво естество следва да са доказателствата за установяване на „расова сегрегация“ и „неблагоприятно третиране“. По отношение на въпроса за разпределение на доказателствената тежест е налице задължителна съдебна практика, намерила израз в решение № 511/27.07.2010 година, постановено по гр. д. № 587/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., в което е посочено, че: „с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск”. В същия смисъл са и решение № 1002/07.01.2010 година, постановено по гр. д. № 3800/2008 година, решение № 115/02.08.2012 година, постановено по гр. д. № 626/2012 година, решение № 62/19.06.2014 година, постановено по гр. д. № 3920/2013 година и решение № 183/08.06.2013 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. При постановяване както на първоинстанционното, така и на въззивното решение не е налице отклонение от така установената практика, като с определението по чл. 146 от ГПК в тежест на И. В. П. е възложено да докаже твърдените от него дискриминационни действия от страна на „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] и негови служители-кога и къде са се случили, от кого са били осъществени и в какво се изразяват. Това са именно обстоятелствата, от които може да бъде направено обосновано предположение за извършена дискриминация и за които доказателствената тежест се носи от ищеца. При разглеждането на спора въззивният съд не е разпределил доказателствената тежест по друг начин, като искът в частта му за дискриминация поради неподходяща среда е отхвърлен тъй като от една страна „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] е провело доказване, че това не е така, а от друга страна П. не е доказал, че към твърдения от него момент е страдал от посоченото в исковата молба увреждане. По отношение на обидите от служителката в офиса в [населено място] същите сами по себе си не представляват дискриминация, освен ако не представляват тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка с § 1, т. 1 от ДРЗЗДискр, в който случай ищецът носи доказателствената тежест да докаже и допълнителния елемент, а именно, че същите освен накърняване на достойнството на лицето има за цел или резултат създаването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В останалата си част искът е отхвърлен тъй като е прието, че „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] е доказало, че действията му по отношение на П. не са предизвикани и не се основават на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Предвид на това не е налице противоречие между приетото от състава на Окръжен съд Русе и представените от касатора решения № 511/27.07.2010 година, постановено по гр. д. № 587/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 115/02.08.2013 година, постановено по гр. д. № 626/2012 година по описи на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и с определение № 1215/15.11.2012 година, постановено по гр. д. № 533/2012 година и определение № 1022/03.11.2017 година, постановено по гр. д. № 744/2017 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. По горните въпроси не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и с приетото в решение на СЕС (шести състав) от 26.06.2001 година, постановено по дело С-381/1999 година, решение на СЕС (втори състав) от 10.07.2008 година, постановено по дело С-64/2007 година и решение на СЕС от 25.04.2013 година, постановено по дело С-81/2012 година (трите посочени от касатора) относно доказателствената тежест. Предвид на това по отношение на тях не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Същевременно наличието на установена съдебна практика по тях е пречка за допускането на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК доколкото касаторът не е изложил твърдения, от които да може да се направи извод, че тази практика е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък трябва да бъде променена с оглед на промяна в законодателството или обществено икономическите отношения. С оглед изложеното по-горе относно недопустимостта не представляват основание за допускане на касационното обжалване и поставените от И. В. П. въпроси за това следва ли съдът служебно да взема мерки за отстраняване констатирана нередовност при посочване на надлежния ответник по иска при положение, че служителката на ответното дружество не е назначена по трудов договор и не е служител на ответника и за това налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила и принципа на служебното начало от страна на съда, кое право/или задължение на ищеца, ответника или съда в процеса е присъединяването на друг ответника или другар, съгласно чл. 215 от ГПК в съдебното производство. Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на И. В. П., а именно за това следва ли въззивният съд да съобрази и приложи при решаването на предмета на спора целта на закона в чл. 2 от ЗЗДискр; за това следва ли при прилагане на закона и процесуалните правила въззивният съд да се съобразява с етиката и обичая на етноса, начина и обичая на общуване, вътрешно-етническите правила и традиции, както и различието в когнитивните и изразни способности на лицата от етноса, както и дали съобразяването с тези особености не се явява от една страна неприлагане на точния смисъл на закона, който от своя страна се гради върху признати и неотменни естествени права на индивида, в това число и тези, формирали се в специфичната етническа среда и-от друга страна, дели несъобразяването с тази специфика не се явява вид дискриминация, както и за това пренебрегнал ли е съда признака, че към този момент ищецът е бил с контузен крак, не е могъл да се качи до офиса по стълбите, понеже не е имало рампа, стоял е отвън седнал на стълбите и така е разговарял със служителката и този признак не е ли основание по чл. 4 от ЗЗДискр; налице ли е пряка/непряка дискриминация при положение, че ищецът е бил поставен в неравностойно положение и задължение ли е на съда да постанови решение съобразно доказателствената тежест, да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Първите два от тези въпроси са формулирани общо, без да се обоснове връзката им с конкретното производство, поради което не отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, а третият по съществото си представлява оплакване срещу конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд, поради което също не отговаря на посочените изисквания за общо основание за допускането на касационното обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а също така и в трите хипотези на ал. 2, на чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 129/02.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 559/2020 година по подадената против него от И. В. П., касационна жалба с вх. № 260 937/09.02.2021 година и такова не трябва да се допуска. С подадения от „Кабелна телевизия Делта“ ООД [населено място] отговор на касационната жалба е направени искане за присъждане на разноски за касационното производство, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за извършването им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение