Определение № 26 от 16.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4677/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11072/30.08.2019 г., подадена от А. С. М., със съгласието на родителя си С. А. М., чрез адв. Д. Д., срещу определение № 702/20.08.2019 г. постановено по ч. гр. д. № 1372/2019 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено изцяло определение № 1584/17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1913/2019 г. на РС- Казанлък, с което е отхвърлена молба с правно основание чл.130, ал.3 СК за извършване на действия на разпореждане – делба пред нотариус, с предмет наследственият му дял от ЕТ „О. – С. М.“.

В частната касационна жалба се излагат съображения за очевидна неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към нея жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, и по чл.280, ал.2, предл. 2 и предл. 3 ГПК поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поставени са следните правни въпроси:

1. Само активите и пасивите ли се наследяват в хипотезата на починал едноличен търговец или и самото търговско предприятие ? – твърди се, че е налице противоречие с решение № 2/1996 г. по ф.д.№149/1996 г. V г.о. на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

2. Възможно ли е ЕТ да бъде предмет на каквато и да е делба? – твърди се, че е налице противоречие с решение № 2/1996 г. по ф.д.№149/1996 г. V г.о. на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

3. При направено искане по чл.130, ал.3 СК, следва ли съдът да обсъжда правните възможности на молителя относно правните способи, посредством които може да поеме търговското предприятие, или съдът е призван да отговори в частност на молбата? – твърди се противоречие с решение № 491/22.07.2005 г. по гр.д.№119/2005 г. на ВКС, и решение № 2/1996 г. по ф.д.№149/1996 г. V г.о. на ВКС.

Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:

По молба с вх. № 9310/9.07.2019 г. от А. С. М., е образувано г.д.№ 1913/2019 г., с която е поискано разрешение за прехвърляне наследствения дял от ЕТ „О. – С. М.“, чрез делба на предприятието, като прехвърли своя дял на баща си, срещу сумата в размер на 500 лева. Производството е приключило с определение № 1584/17.07.2018 г., с което е отхвърлена предявената молба с правно основание чл.130, ал.3 СК, поради липса на правен интерес. По така постановеното определение е образувано ч.гр.д. № 1372/2019 г. пред Старозагорският окръжен съд, което е приключило с определение № 702/20.08.2019 г., в което е потвърдено първоинстанционното дело.

Предвид изложеното, частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но с оглед предмета на делото – чл.130, ал.3 СК, по което е постановено обжалваното определение, и на основание чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.3, т.2 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на трето г.о.