Определение № 508 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на Н. Д. Н. срещу решение № 144 от 29.07.2020 г. по гр.д. № 12 /2020 г. по описа на Шуменски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд Нови Пазар в частта, с която срещу жалбоподателката е частично уважена претенция по сметки във втора фаза на съдебна делба за сумата 4 649.34 лева. Насрещната страна Ф. М. В. не е подал писмен отговор на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за парично вземане с цена над 5 000 лева, а което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За мотивите на въззивния съд по обжалваната част от решението: Искът (претенцията по сметки) е разгледан във втора фаза на съдебна делба на съсобствен имот между бивши съпрузи. В обжалваната част е прието, че бащата на ответника (по претенцията) е дал парите, с които са извършени строителни работи, довели до подобрения в съсобствения имот. Освен това е полагал и труд в имота, но той не е включен в претенцията за подобрения. Преди фактическата раздяла бащата на ответника е давал парите с дарствени намерения по отношение на двамата съпрузи, а след раздялата – с дарствени намерения по отношение на сина си. Въззивният съд е приел, че претенцията е основателна за периода от 2016 г. (след момента на фактическата раздяла) за извършени подобрения по време на фактическа раздяла на страните, за които не е установено ищцата да е знаела и да е дала съгласие за извършването им. Поради това отношенията между страните следва да се уредят на основание чл.61,ал.2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета от ответника и в негов личен интерес и отговорността на ищцата е до размера на обогатяването. Съдът е приел, че се дължи увеличената стойност на квотата на всеки един от съсобствениците. Ето защо решението следва да се потвърди в частта му относно присъдените подобрения за сумата 4 649.34 лева. Във връзка с довод в касационната жалба, че претенцията на бившия съпруг е неоснователна, тъй като той не е платил нищо, а баща му би могъл да си търси вложените средства на основание водене на чужда работа без пълномощно (чл.60-62 ЗЗД), жалбоподателката Н. Н. извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване: Процесуалноправни въпроси: Намира ли приложение разпоредбата на чл.272 ГПК в случаите, когато въззивният съд отменя частично и /или обезсилва частично първоинстанционно решение? Следва ли в този случай съдът да изложи свои мотиви относно основателността или неоснователността на заявените във въззивната жалба оплаквания? Твърди се противоречие с решения на ВКС по гр.д. № 2113 /2016 г., на I г.о. и по гр.д. № 896 /2018 г., на III г.о. Въпросите не са обуславящи, тъй като въззивното решение е обжалвано в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено, то не е обжалвано в частта, с която частично е обезсилено и частично е отменено първоинстанционното решение. В тази част първоинстанционното решение е в полза на жалбоподателката, която няма интерес да го обжалва. Обуславящ е въпросът дали в частта, в която потвърждава първоинстанционното решение въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Извън това следва да се отбележи, че въззивният съд е отбелязал, че напълно споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд и по силата на чл.272 ГПК препраща към тях. След което обаче е изложил и подробни мотиви за собствените си фактически изводи и след това и за собствените си правни изводи по обжалваната част от решението. Процесуалноправен въпрос: Задължен ли е въззивният съд да назначи по свой почин (служебно) съдебна експертиза, когато в първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на вещо лице, което не е било оспорено от страните и те не са релевирали оплаквания пред въззивния съд във връзка с приетото заключение и не са направили доказателствени искания за нова съдебна експертиза? Твърди се противоречие с ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение на ВКС по гр.д. № 4430 /2017 г. на I г.о., Въпросът не е обуславящ, тъй като не се основава на фактите по делото (описва различна хипотеза от тази по делото) – че въззивният съд е допуснал СТЕ, която е повторна, след отстраняване на нередовности на претенцията по сметки и тъй като въззивният съд не е приел, че е задължен да допусне СТЕ, а че такава е необходима (че е в неговите правомощия да назначи СТЕ): При проверка на делото въззивният съд е приел, че претенцията на Ф. В. срещу жалбоподателката за подобрения е нередовна, тъй като не са посочени размерите на отделните подобрения (по пера) и на основание чл.129,ал.2 ГПК е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите, като уточни по размер всяко едно от подобренията, които с в общ размер 6 009.78 лева. След посочване по отделно на вида и стойността на всички материали и работи съдът със свое определение е обосновал необходимостта от изготвяне на СТЕ за извършените подобрения (за извършване на уточнените по пера работи и установяване на цената на вложените материали, дали са довели до увеличаване на цената на имота и с колко), допуснал е такава експертиза и е поставил задачи. Така визираната СТЕ е единствената изготвена след отстраняването на нередовностите по претенциите по сметки. Не е допуснато противоречие и с визираното ТР № 1 /2013 Г. на ОСГТК на ВКС, тъй като заключението е допуснато за правилното приложение на императивна материалноправна норма. Тъй като въззивният съд е приел, че експертизата е необходима за установяван на факти, на които е основан искът и които са уточнени едва във въззивното производство, не е допуснато противоречие и с посоченото решение на ВКС по гр.д. № 4430 /2017 г. на I г.о., в което е приет отговор на въпроса, че въззивният съд не може служебно да назначава нова експертиза, когато не се налага допълнително изясняване чрез вещо лице на факти, необходими за служебно прилагане на императивна правна норма (материалноправна). Фактическата обстановка в двете решения е различна. В обжалваното решение нередовностите в исковата молба са отстранени едва във въззивното производство, в което за първи път са уточнени фактите, на които е основан искът (релевантните за спора факти) и въззивният съд е приел, че е необходимо те да бъдат установени от съдебно-техническа експертиза. Във визираното решение е прието, че не се налага допълнително изясняване чрез вещо лице на факти, необходими за служебно прилагане на императивна правна норма (материалноправна). Няма различие в разрешенията на правните въпроси поради разликата в двете разгледани хипотези. Материалноправни въпроси: Възникват ли вземания между бивши съпрузи за подобрения и ремонти, извършени в съсобствен имот от прекратена съпружеска имуществена общност (с.и.о.), когато те са извършени при настъпила фактическа раздяла на съпрузите или след прекратяване на брака, но средствата за извършването им са осигурени и заплатени изцяло от трето лице – родител или сродник на единия от съпрузите? Намира ли приложение разпоредбата на чл.61 ЗЗД за уреждане на взаимоотношенията между родителя или сродника на единия съпруг, който е подобрител и другия бивш съпруг, чиято идеална част е увеличила стойността сив резултат на извършените подобрения и ремонти? Твърди се, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Първият въпрос е за основателността на разгледания иск, т.е. довод за неправилност на решението, а не правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос не е обуславящ, той е извън предмета на спора, визираният сродник не е страна по делото, не е предявил иск срещу жалбоподателката. По това дело този въпрос не е обсъждан и не е следвало да бъде обсъждан. Този въпрос ще следва да бъде обсъждан в друго дело, ако такова бъде заведено. Обуславящите въпроси по делото са други: Чия собственост стават дарените парични средства, дали стават собственост на дарения? Ако дареният плати за нещо с парични средства, които са му били дарени, кой е извършил плащането, дареният или дарителят. Такива въпроси са разрешен от въззивния съд, но не са изведени от жалбоподателката. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното настоящият състав