Определение № 50090 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Джи и Джи“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Т., против въззивно решение № 266 от 28.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3414/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260255 от 23.07.2021 г. по гр. д. 71/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд в обжалваната част, с която „Джи и Джи“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. К. С. сумата от 43 000 лв., представляваща продажна цена по развален договор за продажба на лек автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с временен регистрационен номер ....., рама WDD.... и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Д. К. С. не е подал отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е приел, че искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 87 ЗЗД, 193 ЗЗД и чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Не е било спорно, че между страните по делото е сключен договор за продажба на лек автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с временен регистрационен номер ..., рама № ...и двигател № ... за сумата 43 000 лв., заплатена изцяло от купувача при сключване на договора. При пробно управление на автомобила бил установен технически проблем с двигателя, който наложил неговата подмяна и на 02.03.2020 г. автомобилът бил предаден на ищеца. Продавачът е търговец, а купувачът – потребител по § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По спорният въпрос дали купувачът има право да развали договора, което се обуславя от негодност на автомобила за обичайната му употреба и предявена в срок, но неудоволетворена рекламация съдът е приел, че същинският преглед на автомобила е чрез неговото привеждане в движение в реална пътна обстановка и предаденият от ответника автомобил се е самозапалил при първата му употреба в такава обстановка след предаването. Недостатъците на вещта са били от такова естество, че да доведат до погиването на процесното МПС, показанията на свидетелката Я., заключението на САТЕ и удостоверение рег. № 171/09.03.2020 г. на РСПБЗН – [населено място] са достатъчни, за да се приеме, че в деня на предаването автомобилът се е самозапалил без външна намеса. Вещото лице е категорично, че не е налице пътен инцидент, било то с друго МПС или самокатастрофиране. Решаващият състав е изложил съображения, че доводите, че продавачът е предал вещ без недостатъци, тъй като автомобилът бил преминал през технически преглед, който удостоверил техническата му изправност са неоснователни. Няма изискване самият купувач да е уведомил продавача за инцидента, може да го е направил чрез трето лице, като в случая не се иска специална форма упълномощаване. Според свидетелските показания уведомяването е било незабавно – в момента на самия инцидент по телефона от свидетелката Я., както и на следващия ден. По възражението на ответното дружество, че купувачът не е развалил договора, съдът е посочил, че в исковата молба има такова изявление, което дори е формирано като отделен иск, като съдът правилно е прекратил в тази му част поради недопустимост. Отделно с изявлението за връщане на продажната цена е достатъчно да се позове на разваляне – претендират се последиците от упражняването му. Неоснователни са доводите за погасяване на правата на купувача поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 197, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Към настоящия случай намират приложение нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по – висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги на основание § 1 от ДР на ЗЗП, според който при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Стоката е предадена на 02.03.2020 г, а искът е предявен на 31.12.2020 г., поради което е спазен срокът по чл. 115 ЗЗП в приложимата редакция. Ето защо, исковата претенция за връщане на платената по договора за продажба цена, с оглед обстоятелството, че автомобилът е практически негоден за употреба – уврежданията на процесния автомобил се квалифицират като „тотална щета“, е основателна. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следите въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед и на дадените разрешения на същия в практиката на ВКС?”; 2. „При разваляне на договор за покупко-продажба на МПС, при който и двете страни са изпълнили основните си задължения – купувачът е платил цената, а продавачът е предал вещта, съгласно договорените изисквания, необходимо ли е изрично изявление на развалящия договора, което да достигне до знанието на другата страна?” и 3. „Кога са налице „скрити недостатъци” на вещта, предмет на договор за покупко-продажба, и кога появилите се недостатъци са в резултат от обичайна употреба или случайно събитие, които не обуславят отговорността на продавача?”. Сочи, че доколко е налице практика по въпросите, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с нея. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи за неоснователност на исковете. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд е разрешен изцяло в съответствие с трайната практика на ВКС, съгласно която правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивният съд в обжалваното решение не се е отклонил от практиката на ВКС. Извършил е анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Касаторът не е посочил доказателства и доводи на страните от значение за изхода на делото, които да се са обсъдени от съда, или правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които да не са обсъдени от съда, а единствено излага оплакванията и несъгласието си с фактическите и правни изводи на съда във въззивното решение. Вторият поставен въпрос, с който се пита необходимо ли е изрично изявление за разваляне на договора за да се претендира връщане на цената в посочената хипотеза, също е решен от въззивния съд като е съобразена установената практика на ВКС, съгласно която правото да се развали един двустранен договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Развалянето на договора прекратява действието му с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание. Счита се, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото и/или обезщетение за вредите от неизпълнението. В настоящия случай въззивният съд е отчел, че с исковата молба Д. К. С. е предявил против ответника иск за разваляне на договора. Освен това е поискал връщане на платената цена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което само по себе си е достатъчно да се приеме, че е направено изявление за разваляне. Третият формулиран въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, доколкото практиката е непротиворечива, че за продавача възниква отговорност за недостатъци на продадената вещ по отношение на неговия приобретател, ако тя е негодна да изпълнява предназначението си, освен когато вземането е погасено с изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД. След като приеме вещта, купувачът е длъжен да я прегледа в течение на времето, което обикновено е необходимо да се установи годността на използването й по предназначение. Въззивният съд е приел, че се касае за скрит недостатък, като се е обосновал, че същинският преглед на автомобила е чрез неговото привеждане в движение в реална пътна обстановка и предаденият от ответника автомобил се е самозапалил при първата му употреба в такава обстановка след предаването. Предвид изложеното въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС. Доколкото касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че цитираната практика не се нуждае от осъвременяване. Ето защо, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение