Определение № 263 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 60/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 30729/18.10.2019 год. (получена по пощата с дата 17.10.2019 г.) на М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. Н., всички от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. Т. И. - АК В. срещу въззивно Решение № 1045 от 30.08.2019 год., постановено по гр.В.д. № 2315/2018 год. на ОС-Варна.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл.ГПК като въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото след постановено отменително решение на ВКС, е потвърдил Решение № 4293 от 18.11.2016 год. по гр.д.№ 15572/2015 год. на РС-Варна, XXVI състав, с което е отхвърлен заявения с правно основание чл. 108 ЗС иск на М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. Н. срещу С. А. С. и Й. Н. С. за признаване правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: реална част с площ от 268 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], общ.В., целият с площ от 760 кв.м. по граници, очертани в Скица по делото, стр.19, защрихована в червен цвят, придобити по наследство и договор за покупко-продажба.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуален закон ,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Конкретните оплаквания са в насока на неправилно възприети доказателства по делото, игнориране на възраженията по отношение на тях и направените погрешни констатации въз основа на тях по отношение на спорната реална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], [община].

С приложеното изложение към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване се подържа на общото основание по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК - като очевидно неправилно.

Наред с това искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:

1./ длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал.2 и чл. 12 ГПК ? произнесен в противоречие с ТР № 1/2001 год., т.19 на ОСГК на ВКС; Решение № 292 /20.01.2016 год. по гр.д. № 925/2015 год. на ВКС – III г.о.; Решение № 173 03.01.2017 год. по т.д. № 1689/2015 год. на ВКС- II т.о.; Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 866/2012 год. на ВКС- II т.о. и др .;

2. / Получаването на обезщетение от собствениците на придадения имот необходимо условие ли е за прилагане на регулацията? С довод, че е произнесен в противоречие с Решение № 388 от 29.09.2010 година по гр.д. № 679/2009 год. на ВКС - II г.о.;

3./ може ли да се осъществи пълно доказване на факт само по косвени доказателства, които не са несъмнено установени и достоверни, и които не доказват без съмнение главния факт ? произнесен в противоречие с Решение № 226 от 12.17.2011 година по гр.д. № 921/ 2010 год. на ВКС - IV г.о;

4./ от кой момент следва да се счита приложен регулационен план по ЗТСУ( отм.) - получаването / приемането на обезщетение от собственика на придадения имот, необходимо условие ли е за прилагане на регулацията ? произнесен в смисъл, противоречащ на изводите на съдилищата по незадължителната съдебна практика на ВС по Решение № 275 от 05.01.1984 год. по гр.д. № 885/83 год. на ВС – III г.о.; Решение № 1248 от 03.11.1992 год. по гр.д. № 974/92 год. на ВС – IV г .о. и Решение № 1746 от 17.11.1994 год. на ВС – IV г.о. и ТР № 3 / 15.07.1993 год. на ОСГК на ВКС и в противоречие със задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК по Решение № 18 от 22.06.2012 год. по гр.д. № 3382011 год. на ВКС- I г. о.; Решение № 31 от 20.02.2009 год. по гр.д. № 5323/2007 год. на ВКС- I г.о.; Решение № 103 от 20.02.2012 год. по гр.д.№ 905/2010 год. на ВКС- I г.о. и др.

5./ може ли страната да оспори констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит регулация като докаже свои права, противопоставими на правата на титуляра на акта и опровергавайки фактите, обусловили посоченото в акта придобивно основание ? разрешен в въззивното решение в противоречие с разясненията по ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Следва ли да се счита за валидно извършени плащане( макар и неполучено от собственика) на определената с оценка сума за уреждане на сметки по регулация 20 години, след постановяване на решението за изменението и ? Изпратените, но неполучени от адресатите на пощенския парични преводи надлежно доказателство ли са за плащане на дължимите суми ? Има ли сила на пресъдено нещо и следва ли да се съобрази от съда, разглеждащ материално-правния спор, постановеното от ВАС София съдебно решение, с което е оставена в сила Заповед за одобряване на ПУП по отношение на обстоятелството, приложена ли е дворищната регулацията за имота, предмет на спора ? с довод, че този въпрос е интерпретиран с отменителното решение на ВКС след като Решенията на ВАС по посочените административни дела са приети като новонастъпил факт за преодоляване забраната на чл. 266, ал.2 ГПК и неговото произнасяне би разрешило колизията на постановените решения на върховните съдилища.

В срока за отговор по чл. 287 ГПК, ответника по касация С. А. С. чрез адв. Р. Й. – АК В. е оспорила доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и е направено искане касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основания касаещи искането за допускане на касационно обжалване и ограниченията за допустим касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, произнесено по иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови решението си, с което ревандикационният иск за собственост, заявен на основание чл. 108 ЗС на реална част с площ от 268 кв.м. от ПИ с идентификатор * по КК и КР на [населено място], общ.В., целият с площ от 760 кв.м. по граници, очертани в Скица по делото, стр.19, защрихована в червен цвят, придобит от ищците по наследство от Д. И.Н. и договор за покупко-продажба, се приема за неоснователен и недоказан, решаващият- въззивен съд приема от фактическа страна: По силата на възмездна сделка ( прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане ) по НА №131/1991 год. и наследство ищците М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. Н. са собственици на „ дворно място с пространство от 1025 кв.м. в [населено място], [община], представляващо парцел , кв. 17 по плана на селото, ведно с построените в имота сгради ( къща и стопанска постройка ) .Ответникът С. А. С. е собственик на дворно място с площ от 349 кв.м. в [населено място], [община], включено в парцел УПИ **, кв. 17 по плана на селото, придобито по силата на договор за покупко-продажба по НА № 9/1994 год. и НА № 22/1997 год. за придобито право на собственост по регулация на основание чл. 134, ал.2 ЗТСУ ( отм.) на 250 кв.м. придадени от имот пл.№ *. От Протокол № 06-11 / 24.09.1996 година на Комисията по чл. 265 ППЗТСУ ( отм.) се установява за извършената оценка на придаваемите части, а определеното обезщетение е изплатено с три банкови превода окончателно към 17.12.1996 година.

Прието е, че същественият правен проблем по делото и за спора е приложена ли е дворищната регулация от 1990 година касаеща придаваемите от имот пл. № * към имот пл. № *, 250 кв.м. терен при данните за съдебно Решение от 02.05.1997 година по гр.д. № 11/1997 год. на ОС-Варна, с което оценката на придаваемите части по Протокол № 06-11 / 24.09.1996 година на Комисията по чл. 265 ППЗТСУ ( отм.) е била завишена, а доказателствата за заплатената разлика сочат на банкови преводи от 2018 година. Констатирано е, че административният орган не е съобщил за променената оценка на задължените лица своевременно, а ищците, като участници в това производство не са търсили плащане. При тези данни е направен извод, че регулацията е приложена и нейният вещно-правен ефект е настъпил.

Установено по делото е, че с ПУП ПРЗ, утвърден със Заповед на Кмета на общината № Г-142/10.08.2009 година, поземленият имот на ищците УПИ ** в кв. 17 на [населено място] е нанесен с граници по КП от 1990 година, преди прилагане на регулацията.

Поставените в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за процесуалното задължение на решаващия съд да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал.2 и чл. 12 ГПК ? не може да се приеме, че е произнесен в противоречие с ТР № 1/2001 год., т.19 на ОСГК на ВКС; и цитираните Решение № 292 /20.01.2016 год. по гр.д. № 925/2015 год. на ВКС – III г.о.; Решение № 173 03.01.2017 год. по т.д. № 1689/2015 год. на ВКС- II т.о.; Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 866/2012 год. на ВКС- II т.о. и може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Причината за това е, че именно с посочените задължителни разяснения на посоченото тълкувателно решение в насока на същността на въззивното производство по ГПК неминуемо изискват самостоятелна преценка на фактите, доказателствата, анализ и отговор, а липсата на такова процесуално поведение от страна на решаващия съд съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Ето защо доводите на касатора не могат да се приемат за искане за принципно разрешение на даден правен проблем с бъдещото произнасяне от касационния съд с решението по чл. 290-293 ГПК( което вече е сторено от ОСГТК на ВКС), а са доводи за евентуално ( според касатора ) допуснати процесуални нарушения при формиране волята на съда при произнасяне на съдебното решение.

Въпросът дали получаването на обезщетение от собствениците на придадения имот необходимо условие ли е за прилагане на регулацията? ,също не може да се приеме, нито за обуславящ извода на спора ( предвид и на поставения по № 4 въпрос), нито като коректно искане за преценка на изразена принципни позиция на съставите на въззивния съд и тази по цитираното касационно дело. С Решение № 388 от 29.09.2010 година по гр.д. № 679/2009 год. на ВКС - II г.о. се приема, че „дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един имот към съседния парцел, като собствеността се придобива под условие, а между страните възникват облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация“ .Т.е. по посоченото дело не е поставен въпроса как се уреждат облигационните отношения и към кой момент, поради което не може в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК да бъде констатирано каквото и да е противоречие като основание да се допусне касационното обжалване.

По поставения въпрос дали решаващия съд може да се осъществи/ приеме пълно доказване на факт само по косвени доказателства, които не са несъмнено установени и достоверни, и които не доказват без съмнение главния факт ? също не може да бъде установено противоречие в тезите на съдилищата, което да даде основание за допускана не касационното обжалване, дори да се приеме, че този процесуален въпрос е обуславящ за изхода на спора. С цитираното Решение № 226 от 12.07.2011 година по гр.д. № 921/ 2010 год. на ВКС - IV г.о се приема, че „пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт “ .Поставянето във въпроса на компонент като „ които( косвените доказателства ) не са несъмнено установени и достоверни “ изключва възможността, която е предоставена от законодателя на касационния съд за преценка, което следва да бъде само ако се касае до аналогични хипотези.

Въпросите от кой момент следва да се счита приложен регулационен план по ЗТСУ( отм.) - получаването / приемането на обезщетение от собственика на придадения имот, необходимо условие ли е за прилагане на регулацията ? произнесен в смисъл, противоречащ на изводите на съдилищата по цитираната незадължителна съдебна практика на ВС, съответно на разясненията по ТР № 3 / 15.07.1993 год. на ОСГК на ВКС и в противоречие със задължителна практика на ВКС цитираните решение по чл. 290 ГПК и може ли страната да оспори констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит регулация като докаже свои права, противопоставими на правата на титуляра на акта и опровергавайки фактите, обусловили посоченото в акта придобивно основание ? не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване доколкото нито един от тях не може да се приеме за такъв обусловил изхода на спора. В мотивите на обжалваното решение ( както бе посочено вече по-горе) въззивният съд е приел, че облигационните отношение по повод на обезщетението за придаваемите с регулационния план от 1990 година части от имота на ищците към имота на ответниците са уредени чрез плащане, поради което и констатациите по констативния НА 22/1997 год. не са опровергани. Касае се до признаване на факти, от които произтича фактическия състав на придобивното основание на правото на собственост. В случая не се касае до спор за материалното право при конкуренция на права.

Не може да се допусне касационно обжалване и по искането по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Следва ли да се счита за валидно извършени плащане( макар и неполучено от собственика) на определената с оценка сума за уреждане на сметки по регулация 20 години, след постановяване на решението за изменението и ? Изпратените, но неполучени от адресатите на пощенския парични преводи надлежно доказателство ли са за плащане на дължимите суми ? Има ли сила на пресъдено нещо и следва ли да се съобрази от съда, разглеждащ материално-правния спор, постановеното от ВАС София съдебно решение, с което е оставена в сила Заповед за одобряване на ПУП по отношение на обстоятелството, приложена ли е дворищната регулацията за имота, предмет на спора ? доколкото в мотивите на решаващия съд този въпроси не са интерпретиран нито от въззивния съд, нито с отменителното решение на ВКС са дадени някакви насоки как да се интерпретират и ценят.Правни проблеми, по които няма формирано становище от въззивния съд не може да бъде ценено в производството по чл. 288 ГПК в контекста на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия