Определение № 232 от 18.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „К. [фирма][ЕИК] за спиране изпълнението на въззивно решение № 127/15.01.2016г. по гр.д.№ 1879/2015 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да предаде владението на [фирма] върху следните сгради: апартамент от 16 кв.м., съставляващ едноетажна полумасивна постройка, строена 1971 г., битова къща с площ 67 кв.м- едноетажна масивна постройка, строена 1971 г., санитарен комплекс № 2 с площ 114 кв.м.- едноетажен масивен, построен 1988 г., санитарен комплекс № 3 с площ 84 кв.м., построен 1985 г., административна сграда с площ 102,5 кв.м.едноетажна масивна, построена 1968 г., находящи се в поземлен имот № 81178.8.145 по кадастралната карта на [населено място] квитанция за внесена сума за обезпечение в размер на 41461 лв. по специалната сметка на ВКС Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането, данните по делото и закона, намира следното: С въззивно решение № 127/15.01.2016г. по гр.д.№ 1879/2015 г. на Бургаски окръжен съд, дружеството-молител [фирма] е осъдено да предаде владението на [фирма] върху следните сгради: апартамент от 16 кв.м., съставляващ едноетажна полумасивна постройка, строена 1971 г., битова къща с площ 67 кв.м- едноетажна масивна постройка, строена 1971 г., санитарен комплекс № 2 с плок 114 кв.м.- едноетажен масивен, построен 1988 г., санитарен комплекс № 3 с площ 84 кв.м., построен 1985 г., административна сграда с площ 102,5 кв.м.едноетажна масивна, построена 1968 г. На основание това осъдително решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 201680104000197 при ЧСИ Т. Д.. Насрочено е изпълнение на 22.08.2016 г. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от молителя, която е върната с разпореждане № V-1442/10.03.2016 г., защото е прието, че въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Това разпореждане е потвърдено от въззивната инстанция с определение № 261/27.05.2016г. по ч. гр.д.№ 209/2016г. на Бургаски апелативен съд, но то е обжалвано с частна касационна жалба и към настоящия момент не е влязло в сила. Против него е подадена частна касационна жалба № 6665/22.06.2016г., която е в процес на администриране. В кориците на настоящото частно гражданско дело се намира удостоверение за данъчна оценка на процесните сгради. Видно от същото, данъчните оценки на процесните сгради са както следва апартамент от 16 кв.м., съставляващ едноетажна полумасивна постройка, строена 1971 г. – 4705 лв. /но за сграда с по-голяма площ/, битова къща с площ 67 кв.м- едноетажна масивна постройка, строена 1971 г.- 6568 лв.., санитарен комплекс № 2 с площ 114 кв.м.- едноетажен масивен, построен 1988 г. – 12060 лв., санитарен комплекс № 3 с площ 84 кв.м., построен 1985 г.- 8669 лв., административна сграда с площ 102,5 кв.м.едноетажна масивна, построена 1968 г.- 9456 лв.. Представена е квитанция за внесена сума за обезпечение в размер на 41461 лв. по специалната сметка на ВКС за това. Тези доказателства установяват, предпоставките на чл. 282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение. Осъдителното въззивно решение, което е предмет на изпълнение е обжалвано с касационна жалба. В настоящото производство съдът не може да обсъжда законосъобразността на невлязлото в сила разпореждане за връщането й, тъй като този въпрос ще е предмет на производството по подадената частна касационна жалба. Към настоящия момент е висящо производството по касационната жалба. Внесена е и сума за обезпечение на евентуален бъдещ иск за вреди от спиране на изпълнението, съгласно изискването на чл. 282, ал.2 ГПК, която съответства на данъчната оценка на процесните сгради. По изложените съображения искането е основателно и следва да се уважи, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение