Определение № 884 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н. против решение № 260577 от 15.02.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 9662 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 49706 от 25.02.2019 г. по гр. д. № 39372 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 151 състав в обжалваните от нея части. С тези части от първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. Б. Н. против Х. Г. Х. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 420 евро, представляваща наемна цена за периода от 1.09.2014 г. до 1.3.2017 г. по договор за наем от 1.1.2014 г., както и иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за същата сума, М. Б. Н. е осъдена да заплати на Х. Г. Х. по предявените насрещни искове сумата от 442,60 евро компенсаторно обезщетение в размер на предплатения наем за периода от 8.12.2016 г. до 1.3.2017 г., сумата от 640 евро предплатен наем за периода от 1.3.2017 г. до 1.7.2017 г., получен от наемодателя поради прекратяване на договора за наем и сумата 160 евро, представляваща предаден депозит за добро изпълнение.

Касаторът счита, че решението на Софийския градски съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила–основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Какви са изискванията за валидност на сключения договор за наем на недвижим имот след смъртта на собственика на имота за неговите правоприемници и докога задълженията на този договор са валидни за неговите правоприемници?

2. Спазено ли е изискването за форма на представителната власт на А. З. Г. относно сключването на договори за наем от името и за сметката на собственика на имота, както и да получава наемната цена лично?

3. Правилно ли съдът по силата на чл.12 от ГПК е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните и по вътрешно убеждение и дали дадени факти от него са се осъществили въз основа на правилната преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, отнасящи се до факта на оспорване на съдържанието на генерално пълномощно от 24.1.2006 г., тъй като в него липсва клауза, с която пълномощникът предоставя права на упълномощеното лице да сключва договори за наем на точно определен имот от негово име и за негова сметка, както и да получава наемната цена по тези договори? Дали предоставените с пълномощното разпоредителни действия и действия на управление включват действието по сключване на договор за наем и получаване на наемната цена на имота?

4. Правилно ли съдът е постъпил, след като не се е произнесъл по направените възражения за оспорване истинността на генералното пълномощно от 24.01.2006 г., рег. № 2683 на помощник нотариус Г. Н., както и по направеното оспорване на представените разписки за плащане на наем от 1.9.2014 г., 1.7.2014 г. и 9.5.2006 г.?

5. Правилно ли съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по представените договори за наем от 1.1.2012 г. и от 9.5.2006 г., в които собственикът на апартамента Б. Х. не е посочен като страна?

6. Правилно ли съдът не е обсъдил и не се е произнесъл за съдържанието и за страните по договора за наем от 1.1.2014 г., в който се посочва, че Б. Х. е страна по него, но той не го сключва и не го е подписал?

7. Правилно ли съдът по силата на чл.12 от ГПК не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и дали дадени факти от него са се осъществили въз основа на правилната преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, отнасящи се до факта на плащане на наемната цена, след като представените разписки за плащане на наем са оспорени?

8. Съдът изпълнил ли е задължението си по чл.12 от ГПК като е направил извода си за съществуването на твърдени от него факти, след като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, а тяхното „манипулиране“ не представлява ли съществено процесуално нарушение, което е основание за неправилност на постановения от него акт, след като съдът не е обсъдил направените възражения и оспорвания, като прави необоснован извод в мотивите към решението си?

9. Задължен ли е въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване?

10. Допуска ли се възможността с довод или възражение в спорния предмет да се въведе преюдициално правоотношение за недействителност на договора за наем, от който насрещната страна черпи права?

11. Допуска ли се възможността да се приеме, че отдаването под наем на недвижим имот е сделка на управление, а не разпоредителна сделка и пълномощното на лицето, което отдава недвижимия имот следва да бъде с нотариална заверка на подписите и с точно указани действия на упълномощаването?

12. Допуска ли се възможността да се приеме, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и излага мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се?

Х. Г. Х. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на М. Б. Н. да заплати на Х. Г. Х. съответно 442,60 евро, 640 евро и 160 евро е недопустима съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като цената на исковете е под 5 000 лв. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалите части, с които са отхвърлени исковете на М. Н. жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тези части Върховният касационен съд намира следното:

М. Н. е изложила в исковата молба, че като дъщеря и единствен наследник на починалия на 31.08.2014 г. Б. Н. Х. е собственик на апартамент № 16, находящ се в [населено място], [улица], който се ползва от наемателя Х. Х.. Поискала е от съда да го осъди да заплати наемната цена от 4 420 евро за периода от 1.09.2014 г. до 1.03.2017 г.

В отговора на исковата молба Б. Х. е оспорил предявения иск. Посочил е, че е ползвал апартамента за исковия период въз основа на договор за наем от 1.07.2014 г. и е предплатил наемната цена до 1.07. 2017 г. Към отговора е представил генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.01.2006 г., с което Б. Х. е упълномощил А. Г. да извършва всякакви правни действия от негово име, включително сделки на управление и разпореждане с недвижими имоти, както и да получава суми и да подписва всякакви документи. Въз основа на това пълномощно е сключен договорът за наем на апартамента от 1.01.2014 г. и анекса към него от 1.07.2014 г., според които месечният наем възлиза на 160 евро. Според разписка от 1.07.2014 г. наемът за времето от 1.07.2014 г. до 30.06.2017 г. в размер на 5 760 евро, включващ и исковия период, е бил заплатен от наемателя изцяло на наемодателя Х. Г. Х. чрез пълномощника А. Г., която е получила сумата.

М. Н. е оспорила истинността на генералното пълномощно, заявявайки, че не е автентично, тъй като подписът не е на Х. Г. Х.. Разписката за платения авансов наем за исковия период според нея е от лице, което няма представителна власт заради неавтентичността на генералното пълномощно. Заявила е, че поради липсата на надлежно учредена представителна власт договорът за наем не я обвързва и тя претендира сумата от 4 420 евро и на извъндоговорно основание, тъй като с нея ответникът неоснователно се е обогатил.

Според приетата по делото съдебно-почеркова експертиза подписът под генералното пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.01.2006 г. е положен от Б. Х..

Софийският районен съд е кредитирал тази експертиза, приел е, че посредством подписаното от него пълномощно Б. Х. е упълномощил А. Г. да сключи договора за наем и да получи авансово наемната цена, предмет на спора. Счел е за неоснователно възражението на ищцата, че договорът е недействителен на основание чл.42 от ЗЗД, тъй като е сключен в рамките на представителната власт на пълномощника съобразно указанията на ТР №5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. След смъртта на Б. Х. ищцата е встъпила в правата и задълженията му, на основание чл.237, ал.2 от ЗЗД договорът за наем се е превърнал в безсрочен и е прекратен с получено от ответника на 1.3.2017 г. предизвестие. За исковия период обаче ответникът е заплатил авансово всички дължими наеми на наемодателя чрез пълномощника А. Г. и съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от плащането са настъпили направо за представляваното лице Б. Х.. Следователно дължимата наемна цена е изплатена и искът за плащането и е неоснователен, като неоснователен е и искът за същата сума на извъндоговорно основание, тъй като страните са били обвързани от наемен договор. Ето защо исковете на М. Н. за заплащане на 4 420 евро са били отхвърлени.

Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части, препращайки към неговите мотиви. Добавил е, че общото пълномощно предоставя представителна власт на А. Г. да сключи договор за наем и да получава наемната цена, а ограниченията по чл.34 от ГПК не са относими за случая, тъй като представляват изключение от общите правила, предвидено за съдопроизводствените действия в гражданския процес.

Настоящата инстанция констатира, че няма основания да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на предявените от М. Н. искове по поставените от нея питания. По въпросите относно процесуалните действия и доказателствените изводи на съда се установява, че са обсъдени всички доводи и възражения на страните, взети са предвид относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност и не е допуснато избирателно позоваване само на част от тези доказателства. Съдът е изложил мотиви по възраженията за недействителност на наемния договор и за невалидност на наемното правоотношение по отношение на правоприемника, като ги е счел за несъстоятелни. Не е посочена от касатора и не се установява императивна правна норма, която въззивният съд да не е приложил, а оспорванията на генералното пълномощно и на разписката за получаване на наемната цена са разгледани от съда в рамките на заявените конкретни възражения срещу тези документи. Затова по тези въпроси въззивното решение не противоречи на цитираните от касатора решения № 60222 от 07.01.2022 г. по гражданско дело № 279 по описа за 2021 г. на IV ГО, № 107 от 25.06. 2019 г. по гражданско дело № 2737/2018 г. на III ГО и на приложимата практика на ВКС.

По дадените от въззивния съд отговори на въпросите относно представителната власт на пълномощника да сключи договора за наем и да получава наемната цена също няма противоречие с практиката на ВКС. Установено е било, че генералното пълномощно е автентично, а изводът, че съдържанието предоставя необходимите права на А. Г. съответства на указанията, дадени в т.1 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр. Противно на твърденията на касатора, в генералното пълномощно изрично са дадени правомощия на А. Г. да получава суми от името на упълномощителя, а изискванията на чл.34, ал.3 от ГПК за изрично пълномощно за получаване на суми са относими само за упълномощаването по гражданско дело.

Дадените от въззивния съд разрешения на въпросите относно разписката за авансово плащане на наемната цена за процесния период са съобразени с разпоредбата на чл.180 от ГПК, уреждаща доказателствената сила на подписания частен документ, както и с нормата на чл.36, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че последиците от правните действия на представителя възникват направо за представлявания. Тези разрешения не са в противоречие с посоченото от касатора решение № 60221 по гражданско дело № 3270 по описа за 2020 година на IV ГО на ВКС в частта, касаеща указанията във връзка с разписката като частен свидетелстващ документ.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в частите, с които са отхвърлени искове на М. Н. с цена 4 420 евро не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение