Определение № 330 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1380/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 373 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 368/ 2012 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 325 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 418/ 2012 г. на Габровски районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу на [фирма] - [населено място] са признати за установени вземания на ищеца срещу ответника: за 7438.11 лв. - задържани суми по чл. 10.1 от Договор за строителство, за 2607.37 лв. - неизплатена сума по фактура № 300/ 17.06.2009 г. и за 12 063.29 лв. - неустойки по чл. 42 от Договора, за забавено плащане на неизплатени гаранции по съставените фактури, и за забавено плащане на задължението по фактура №300/17.06.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, които подробно аргументира. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение, с което са уважени искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има срещу ответника вземания: за 7438.11 лв. - задържани гаранции за изпълнение по осем фактури по чл.10.1 от Договор за строителство от 06.10.2008 г., за 2607.37 лв. - неизплатена сума за изпълнени СМР по Фактура № 300/17.06.2009 г. и за 12 063.29 лв. - неустойки за забавено плащане по чл. 42 от Договора, претендирани за забавено плащане на задържаните гаранции за изпълнение и за забавено плащане на задължението по Фактура №300/17.06.2009 г. Размерите на двете неустойки са разграничени на л.7 от исковата молба, в заключението на експертизата на л.137 и в първоинстанционното решение на стр.9: 7568.83 лв. - първата неустойка и 5073.94 лв. - втората неустойка. Касае се за обективно съединени искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, всяко от които до 10 000 лв., като за неустойките искът не е един, а два. Страните са уговорили в чл.42 от Договора мораторна неустойка, ищецът претендира да се установи, че ответникът му дължи неустойка за неизпълнение на задължения с различен характер - едното за плащане в срок на задържаните гаранции за изпълнение и другото за плащане на задължението по фактура №300/17.06.2009 г. за установени СМР с акт №8/17.06.2009 г. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по искове с цена до 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение