Определение № 1177 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. чрез процесуалния й представител М. Л. -инспектор - юрист - срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 16ЛЛ1.2010г. по в.гр.д. № 301/2010г. Ответникът по касационната жалба Л. К. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. П. на Р.Б не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение ВТАС е потвърдил решението на Плевенския ОС 16.111.2010г. по гр.д. № 5/2009г., с което е отхвърлен предявеният от К. срещу Л. К.П. иск за отнемане в полза на държавата на недвижимо имущество на стойност 127000лв., а именно апартамент в [населено място], подробно индивидуализиран, ведно с прилежащите му мазе и таван, както и гараж, подробно индивидуализиран. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на закона за отнемане на имуществото, а именно: то да е на значителна стойност и да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на ответника, доколкото не е установен законен източник. Във връзка с първата предпоставка е прието, че, видно от нотариалния акт, имуществото е закупено за 23 900 евро /46744.33лв./. Няма основание да се приеме твърдението на К., че имуществото е придобито за 90359.35лв., колкото са били преведени на продавача по сделката по приложено банково бордеро. Тъй като в него не е посочено основанието за превод на сумата, този документ не опровергава отразеното в нотариалния акт относно цената на имота, което съвпада с покупната стойност на имота и по договора за банков кредит. Експертизите за определяне стойността на закупеното имущество биха били взети предвид, ако придобиването не беше станало чрез сделка, оформена с нотариален акт, в който се съдържа договорената между страните продажна цена. Във връзка с втората предпоставка е прието, че банковия кредит, със средствата по който е придобито имуществото, съставлява законен източник. Като неоснователен е оценен доводът на К., че следва да се преценява законността на средствата и след придобиване на имуществото, като се изследва законността на средствата, с които се погасяват вноските по кредита. Действително ответникът не е имал доходи през проверявания период, но не може да се направи извод, че той няма да има такива и занапред през целия 15 годишен период на връщане на кредита. Несъстоятелна е тезата на К., че трябва да се изследва законността на средствата, с които се погасяват вноските по кредита, защото няма как да се изследва нещо, което предстои. В случая становището на К., че следва да се изследва произхода на средствата за погасяване на кредита само за периода от отпускането на същия до приключване на делото в първата инстанция, не държи сметка, че кредитът е дългосрочен. Терминът "законен източник" по чл.4 ал.1 от З. има по-широк смисъл и обхваща не само доходите, които дефинира ЗДДФЛ, но и други източници на средства с изискването те да са законни. Сред тях са и заемните средства, получени от банкова институция. Няма основание да се приеме, че вноските по кредита се погасяват със средства, които не са законни, и с оглед установеното, че наред с ответника кредитополучател е и неговата майка, която му предоставя средства за погасяване на кредита. В изложението на К. по чл.284 ал.З т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасянето от въззивния съд по въпросите: 1. от значение за точното прилагане на закона - дали договорът за банков кредит е "законен източник" по смисъла на чл.4 ал.1 от З.; следва ли да се преценява законността на средствата, с които се погасява кредитът; следва ли за нуждите на производството по З., когато са получени средства от банков кредит, да се приема като законен доход размерът на всички получени средства или следва да се приема само га (и част от кредита, която е възстановена на банката; и 2. при условията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /с оглед сочена практика на ВКС по чл.290 от I 11К/ по какъв начин се определя стойността на имуществото, а оттам и размера на доходите и разходите - дали по стойността, сочена в документите, или по тяхната пазарна стойност, по който въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 89/29.1.201 Ог. по гр.д. № 717/2009г. на ВКС състав на III ГО. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.З от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора въпроси, тъй като тези по т.1 са от значение за изхода на спора по делото и по тях на състава не е известна съдебна практика, а по въпроса по т.2 с представеното решение се обосновава наличие на противоречие с практиката на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,