Определение № 227 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4801/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. С. като пълномощник на Т. К. С., А. К. С., М. К. С. и Е. А. С. срещу въззивно решение № 173, постановено на 02.08.2019 г. по в. гр. д. № 234/2019 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Р. К. А. искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост в полза на ищците на основание наследствено правоприемство от К. С. С. и придобивна давност върху следния неурегулиран поземлен имот /нива/ от 0,914 дка, находящ се в землището на [населено място], Л. област, местността „Крушака“, съставляваща имот № * по картата на землището, при описани граници, при следните права: 6/10 ид. ч. за ищцата Е. А. С. и по 1/10 ид. за всеки от останалите ищци. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения за недопустимост на обжалваното решение, обоснована с непроизнасяне по заявеното придобивно основание: самостоятелно давностно владение, упражнявано от ищцата Е. С. от 1991 г., а по отношение на останалите ищци, считано от 2001 г. и към настоящия момент. Поддържа се, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, изр.3 ГПК както по поставения по-горе процесуалноправен въпрос, така и по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. съществен елемент ли е периодът на владение от придобивното основание – придобивна давност; 2. в случай че срокът е съществен елемент, при разглеждане на различен от заявения в исковата молба период, налице ли е произнасяне по предявения иск. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 10/05.10.2012 г. по тълкувателно дело № 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 271/06.01.2015 г. по гр. д. № 2853/2014 г. на ВКС, първо г. о., решение № 52/11.03.2016 г. по гр. д. № 3292/2015 г. на ВКС, трето г. о.; решение № 117/31.05.2016 г. по гр. д. № 5673/2015 г. на трето г. о.; решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, четвърто г. о.; решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, четвърто г. о. С цитираната по-горе практика са подкрепени съображенията за неразглеждане на заявеното придобивно основание: давностно владение, упражнявано след смъртта на наследодателя. Очевидната неправилност е обоснована с довод, че възстановяването на собствеността не е въведено като придобивно основание, а се е претендирало, че от момента на постановяване на решението от 1993 г. е упражнявано давностно владение, както и с необсъждането на осъществяваното от ищците владение след смъртта на наследодателя. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. По наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Предявените пред районния съд установителни искове за собственост срещу ответницата са за установяване правото на собственост в полза на ищците в посочения обем върху имот № * по картата на землището на населеното място, като на собственици на основание наследствено правоприемство от К. /М./ С. С., починал през 2001 г. и давностно владение, упражнявано от наследодателя и неговата съпруга Е. С. от 1991 г. до 2001 г., продължено след неговата смърт от всички ищци. Ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № 176/22.03.2018 г., с който правото й на собственост е било признато върху целия имот. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ изключителното право в полза на ответницата, в частта над притежаваната от нея 1/10 идеална част. Страните са наследници по закон на К. С., като ищцата Е. С. е негова преживяла съпруга, а останалите ищци и ответницата – деца. Исковата молба е предявена на 02.07.2018 г. Ответницата е оспорвала исковете с твърдението, че процесният имот няма наследствен характер. През 1997 г. тя е построила в имота барака и от този момент е започнала да упражнява фактическа власт върху него. През 2001 г. е построила и жилищна сграда, като в този период от време е владяла същия. След смъртта на баща си е допуснала майка й да живее в построената от него приживе барака, находяща се също в описания имот. По делото е установено, че с решение № 85/23.04.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място], [община], което не се съдържа в изисканата от административния орган преписка, е възстановено правото на собственост на наследниците на А. А. С. /баща на К. С./ върху „земя от 1 дка в м. „Крушака“. С решение от 26.05.1994 г., приложено към административната преписка, е постановен отказ за възстановяване на собствеността върху описания по-горе имот. С писмена декларация от 11.01.1995 г. М. С. /брат на К. С./ е „подарил“ на своя брат притежаваната от него идеална част от нива в м. „Лъката“, от 600 кв. м., при граници: изток – дере, юг – А. А., запад – път за „Чучура“. На 22.03.2018 г. в полза на ответницата е издаден констативен нотариален акт № 176 въз основа на обстоятелствена проверка, с който е удостоверено правото й на собственост върху целия процесен имот. Въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на ангажираните от ищците – касатори свидетели /св. Д., И. И., С., М. и А./, се установява, че процесният имот е останал в наследство от бащата на К. С., като общият на страните наследодател го е заявил за възстановяване пред органа по земеделска реституция /заявление вх. № 85 от 03.02.1992 г./, в качеството си на наследник на А. С.. Във въззивното решение е прието на първо място, че заявените придобивни основания са наследствено правоприемство от общия наследодател и изтекла в негова полза придобивна давност. Процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, с оглед и на изложеното в исковата молба твърдение, че е бил заявен за възстановяване от наследниците на А. С.. Неправилно е заключението на районния съд, че имотът не е подлежал на възстановяване по този ред. Изложени са съображения, че решението от 1993 г. не е породило конститутивно действие, тъй като в него имотът не е индивидуализиран. За същия е постановен влязъл в сила отказ за възстановяване, поради което наследодателят не може да се легитимира като негов собственик. По отношение на процесния имот е била приложима нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, с оглед на което придобивна давност е могла да тече от 22.11.1997 г. От този момент до смъртта на наследодателя през 2001 г. не е изтекъл изискуемия се давностен срок. Направен е извод, че в полза на ищците не е осъществен фактическият състав на придобивната давност. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Не се разкрива вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо. Съдът се е произнесъл по предявените установителни искове за собственост на въведеното основание – придобивна давност, но не е обсъдил събраните доказателства за упражнявано владение след смъртта на наследодателя. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Съобразно правомощията на касационната инстанция, установени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос трябва да бъде формулиран по следния начин: длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани. Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, включително и приложената такава, обуславя допускане на касационно обжалване на горното основание. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение