Определение № 63 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 580/2021 г.

Постъпила е касационна жалба от „Флорс“ ЕООД срещу решение № 236 от 09.11.2020 г. по гр.д. 478/20 г. Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 316 от 07.02.2020 г. г. по гр.д. 4303/19 г. по описа на Пернишки районен съд за отхвърляне на иска на жалбоподателя срещу община Перник с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че община Перник дължи сумата от 17 099,15 лв сума главница по неизпълнени задължения по фактури, както и сумата от 5 211,14 лв. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на жалбоподателя на 23.11.2020 г. Касационната жалба е постъпила в съда на 23.12.2020 г. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта й. Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв за гражданските дела и под 20 000 лв за търговските дела. Следователно от значение е каква е цената на иска, а съответно за този извод и какъв е видът на делото, гражданско или търговско. Видно от исковата молба и съдебното решение, че предмет на делото са исковете на „Флорс“ ЕООД да бъде установено, че му се дължи възнаграждение по издадени фактури, на основание сключен между страните Договор № 37-3/20.05.2011 г. за обществена поръчка за извършване на услуга по поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията на [населено място] – район III-[жк]и кв. „Тева с, възложител община Перник, както и да бъде установено, че се дължи обезщетение за забава за неизпълнение на паричното задължение по всяка издадена фактура в общ размер от 5 211,44 лв. Делото е търговско по своя характер, тъй като е относно правоотношение, основано на търговска сделка, договор за извършване на услуга. Този договор е и договор за обществена поръчка. Цената на исковете се определя съгласно правилото на чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК от стойността на вземанията. В случая при обективно съединените искове, цената им е 17 099,15 лв – неизплатено задължение за заплащане възнаграждение и сумата от 5 211,44 лв- обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Подсъдността на делото е била на районен съд. Но въпреки че не може да се определи като търговско делото, тъй като не е търговски спор, на основание чл. 365, ал.1, т. 2 от ГПК, поради подсъдността на иска с оглед неговата цена, то делото може да бъде определено като търговско поради това, че една от страните е търговец и сделката е търговска на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ и е налице възлагане на извършване на услуга по реда на ЗОП. С оглед посоченото, следва да се приеме, че делото е търговско е цената на предявените искове е под 20 000 лв. Цената на всеки отделен иск е от значение, а не цената на сбора от всички искове. С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България