Определение № 565 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3674/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. С. П., „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“ ЕООД, всички представлявани от адвокат С. К. от АК-Русе, срещу постановено в производството по чл.153, ал.1 ЗОНПИ решение № 129 от 29.05.2025 г. по в.гр.д.№ 379/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 22/26.01.2024 г. по гр.д.№ 394/ 2021 г. на Окръжен съд Русе и се отнема в полза на държавата на незаконно придобито от ответниците имущество на обща стойност 283 510,63 лева. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на ЕС по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства и всички доводи и възражения на страните?“ 2.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и оплаквания, изложени в Допълнение към въззивната жалба, депозирано след изтичане на срока за въззивно обжалване, ако същите се основават на императивни правни норми от европейското законодателство?“ 3.„Следва ли да се включи в имуществото на проверяваното лице и подлежи ли на отнемане имущество, придобито през проверявания период, което към края на периода е негодно – бракувано, обезценено, повредено? 4.„Част от приложимото национално право ли е Европейската конвенция за правата на човека и ползва ли се с предимство пред нормите от вътрешното /национално/ право, които й противоречат?“ 5.„Общ принцип ли въплъщава и приложима ли е в националното законодателство разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 ЕКПЧ?“ 6.„Представлява ли разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 ЕКПЧ императивна материалноправна норма по смисъла на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК?“ 7.„Следва ли, за да бъде една конфискация по ЗПКОНПИ /изм./ в съответствие с изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол № 1 ЕКПЧ, националните органи да трябва установят някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество?“ 8.„Следва ли, за да бъде една конфискация по ЗПКОНПИ/изм./ в съответствие с изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол № 1 ЕКПЧ, намесата в правото на собственост, освен да бъде законосъобразна и да е в обществен интерес, да постига справедлив баланс между изискванията на общия интерес и правата на страната, чието имущество се засяга?“ 9.„Следва ли възможността за конфискация и намеса в частната собственост да се допускат без да се установят в кумулативност: някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на имущество, подлежащо на отнемане; връзка между тази дейност и въпросното имущество;и ако и доколкото националната законодателна уредба показва дефицит в тази насока, следва ли същата да се пренебрегне поради значителното й несъответствие с чл.1 от Протокол № 1 ЕКПЧ?“. Касаторите се позовават също на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и искат им да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. От Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор М. И., оспорват доводите в касационната жалба като считат, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на спора по същество, и претендират разноските по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че производството е образувано въз основа на уведомление от Софийска градска прокуратура по ДП № 566/2017г., в което В. С. П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК - в обхвата на специалния закон (чл.108, ал.1, т.8 ЗОНПИ). При образуваната проверка в имуществото на обвиненото лице е установено несъответствие през проверявания период 17.04.2009г. - 17.04.2019г. от 3 937 337.01 лева. Съдът е установил, че В. П. е едноличен собственик и управител на две търговски дружества - „Венци Транс Ауто“ – ЕООД и „НСО“ ЕООД, както и че притежава дружествени дялове в „Диверо“ ООД. В хода на делото, съдът е установил, че наличното в началото на проверката имущество в патримониума на ответниците са: 6 броя ниви и лозе, апартамент в [населено място],[жк], [улица], 11 броя МПС и парични средства по сметки общо 11 249.48 лева. От приетите доказателства е установил, че в края на проверявания период са придобити по възмезден начин дружествени дялове от В. П. във „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“ ЕООД, недвижими имоти - самостоятелни сгради, находящи се в ПИ с идентификатор *.*.* и 50 броя ППС, на стойност към датата на придобиване 391 731 лева. Общата стойност на приходите, доходите и източниците на финансиране за същия период възлиза на 255 402.41 лева, а общият размер на обичайните и извънредни разходи, вкл. разходи за издръжка на домакинството, задгранични пътувания, плащания по лизинг към „ОББ Интерлийз“ ЕАД, платени застрахователни премии, банкови такси, наредени преводи към трети лица, платени публично-правни задължения, погасителни вноски по кредити, усвоени преди началото на проверявания период, разходи за придобиване на ППС от ответниците /преминало имущество/ са изчислени в размер на 562 237.53 лева. При тези данни съдебният състав формира извод за отрицателен нетен доход от 306 835.12 лева, изчислена като разлика между доходи, приходи, източници на финансиране и обичайните и извънредни разходи на проверяваното лице, и наличното в края на проверявания период имущество в размер на 391 731 лева /според вещите лица/ представлява значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. В мотивите на решението се посочва, че за придобиване на имуществото на проверяваните лица, налично в края на проверявания период, не се установяват законни източници на средства, поради което въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за основателност на искането за отнемане в полза на държавата на ППС, вкл. тези с прекратена регистрация и за отнемане на паричната равностойност на неналичното в патримониума на проверяваните лица имущество – недвижим имот и ППС, които са били тяхно притежание в края на изследвания период, но са отчуждени; на вземанията от пропорционални на дела вноски от собственика в „Диверо“ ООД и от предоставен заем; на налични в края на проверявания период парични суми по банкови сметки на ответника в „ОББ“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, също с характер на вземания, дружествени дялове в ТД. В заключение, въззивният съд приема за основателно искането на Комисията в размер на 283 510,63 лв. - налично към края на проверявания период незаконно придобито имущество, доколкото приема за установени общ размер на доходите, приходите и източниците на финансиране в размер на 255 402,41 лв., обща стойност на обичайните и извънредни разходи в размер на 3 798 961.96 лв. и съответно общо несъответствие между имуществото и нетния доход в размер на отрицателната величина 3 937 337.01 лв. При тези констатации е обоснован извод за установеност на връзката между незаконната дейност и извършените разходи, без доказан законен източник на средствата от В. П., „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“ ЕООД. При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, вследствие на допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая е изяснена връзката между незаконно придобитото имущество и осъществената незаконна дейност, като съдът е извършил обоснована преценка за легитимност на санкцията и отнемане в полза на държавата, с оглед преследваната от закона цел. Изводите на съда, че механизмът на деянията, в които е обвинен ответникът В. П., се изразява в присвояване на парични средства, собственост на община Созопол, чрез съставяне на неистински строителни и счетоводни документи, даващи основание за преводи на пари по посочените в тези документи сметки на физическо лице /св. С. Г./, а не на ТД, с което община Созопол, като възложител, е сключила договор за извършване на СМР и/или СРР. Посочената престъпна дейност несъмнено е от характер да акумулира незаконни парични доходи, а целта на ЗОНПИ е именно да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като по този начин се ограничат възможностите за незаконно обогатяване и разпореждане с него. Налагането на предвидената в закона санкция за отнемане в полза на държавата, несъмнено представлява пропорционална на преследваната цел мярка, с оглед на охранявания обществен интерес, който в случая се засяга от незаконното разпиляване на публични средства. Настоящият състав на ВКС намира че формулираните от касатора въпроси в изложението към касационната жалба също не обуславят допускане на касационно обжалване и в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. За да обоснове противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и ТР № 1/2001 г. на ОСГК, по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, касаторите се позовават на недостатъчно задълбочено обсъждане на защитната им теза относно начина, по който следва да се формира общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответника В. П., както и несъгласие с крайните изводи на съда относно наведените доводи и оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в допълнителната въззивна жалба, подадена извън срока по чл.259, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната практика, въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тях доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените факти към приложимия закон. В случая обаче въззивният съд е изложил конкретни мотиви по оплакванията, като е посочил, че установяването на законни източници на средства за придобиване на имуществото е тежест на ответниците. Според съда липсват доказателства относно твърденията за получени приходи от отдаване под наем на движимо имущество – ППС, поради непредставени банкови документи за плащане на сумите /арг. от чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой/, а според констатациите на вещо лице, контрагентите не са имали финансов ресурс да заплатят посочените възнаграждения, респ. липсват договори за наем и съставени документи по предвидения ред в ЗДДФЛ и ЗСч. Въз основа на това е посочено, че доходът от наем също е незаконен, ако този актив е придобит незаконно, а при анализ на имущественото състояние на ответника по години е установено, че той не е разполагал с достатъчно налични средства за закупуване на отдаваните под наем автомобили, с които се е извършвана таксиметрова дейност. Подадената след изтичане на срока за обжалване допълнителна въззивна жалба, съдът приема, че съдържа въпроси, които не са били поставени до този момент и не се отнасят до приложението на императивна норма от европейското законодателство, поради което не дължи произнасяне по нея. Поставените в тази връзка въпроси ще са от значение за допускане на касационното обжалване, само ако липсва произнасяне на съда по надлежно въведени от страните доводи и възражения, но не и когато съдът се е произнесъл, но страната не е съгласна с възприетите от съдебния състав факти и обстоятелства. Съгласно разясненията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, формулираните правни въпроси трябва да са от значение за изхода на спора и да са обусловили волята на съда по конкретното дело. Не са налице изискванията за поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, въпроси във връзка с правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждането на събраните доказателства от въззивния съд, респ. не са мотивирали решаващите му изводи по делото. Ето защо, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос, дали следва да се включи в имуществото на проверявания и подлежи ли на отнемане имущество, придобито през проверявания период, което към края на периода е негодно – бракувано, обезценено, повредено. В случая, съдът е приел, че наличните превозни средства са без регистрация, но се съхраняват в частен имот, а не че имуществото е негодно – бракувано, обезценено и повредено в края на проверявания период, поради което въпросът е неотносим. Останалите въпроси, свързани с приложението на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и отказа на въззивната инстанция да се произнесе, тъй като съображенията на страната са били поставени след изтичане на срока за обжалване, по същността си представляват доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По отношение на поставените въпроси обаче касаторът не е изпълнил задължението си да представи мотивирано изложение на основанията, които налагат произнасяне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва позоваване на съдебни актове на ВКС /определение по гр.д.№ 3604/2024 г. на ВКС, IV г.о. не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в него не е даден отговор на конкретен правен въпрос/, а делото „Йорданов и други срещу България“ некоректно се цитира като практика на Съда на ЕС, вместо решение на ЕСПЧ/. Формулираните в тази връзка въпроси в изложението не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като отговор на тези въпроси се съдържа в мотивите на постановените решения от Върховния касационен съд – напр. решение № 50116 от 03.04.2024 г. по гр.д.№ 3698/2021 г., IV г.о., решение № 203 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 4452/2022 г., IV г.о., решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр.д.№ 2652/2023 г., III г.о. и решение № 50004 от 08.04.2024 г. по гр.д.№ 3649/2020 г., IV г.о., в които еднозначно се възприема становището, че водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването, дали между притежаваното от проверяваното лице имущество, в началото и в края на проверявания период, е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля размера по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. От Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор М. И., са поискани разноски в производството, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 184,06 евро. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение