Определение № 474 от 18.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. З. Д. обжалва определение № 341/ 09.04.2014 г. по ч. гр. д. № 191/ 2014 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което след отмяна на разпореждането на заповедния съд за допускане до незабавно (предварително) изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите 6 000 лв. – главница и 165. 96 лв. – законни лихви в периода 10.08.2012 г. – 15.11.2012 г, издадена по ч. гр. д. № 1072/ 2012 г. от Троянски районен съд, въззивният отхвърля искането за предварително изпълнение на заповедта и обезсилва изпълнителния лист. Длъжникът А. Т. И. възразява по допускането на частната жалба до касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи развитието на делото и определения, с които се дава решение по съществото на други производства. С обжалваното пред ВКС определение въззивният съд отменя разпореждането на заповедния съд и отрича правото на заявителя на незабавно (предварително) изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК. В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, постановени в заповедното производство. Т. решения са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Като резултат от извършеното нормативно тълкуване настоящият състав е длъжен да приеме, че т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и има действие от 01.03.2008 г. – датата, на която влезе в сила ГПК от 2007 г. Частната жалба е с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът