Определение № 246 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 191/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 106/13.01.2012 год. ,заявена от Н. Т. Ч. [населено място], [община] чрез адв. С. П. АК- Б. срещу въззивно Решение Nо 574 от 12,12.2011 година по гр.възз.д. Nо 1054/2011 година на ОС-Благоевград, с което по реда на чл. 258 и сл. ГПК е отменено Решение Nо 206 от 29.06.2011 година по гр.д. Nо 2053/2010 год. на РС- Петрич по отхвърления иск за собственост по чл. 108 ЗС на 1/14 идеална част на процесните земеделски земи срещу Н. Т. Ч. от [населено място] и е постановено ново, с което искът е уважен и последният е съден да предаде владението им до размер на признатия обем от собствеността. С касационната жалба се поддържа, че посоченото решение е неправилно, поради неточно приложение на материален и процесуален закон, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК с доводите, че решението на въззивния съд относно извода му, доколкото този извод може да се приеме като обуславящ изхода на делото правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, ч е Решението на ПК годен е титул за собственост, без надлежно отбелязване от административния орган, че същото е вляло в сила и без вписване в Агенцията по вписванията е в противоречие с практиката на ВКС- Решение Nо 1216 от 05.12.2008 год. по гр.д. Nо 4210/2007 г. на ВКС-III отд. и Решение Nо 870 от 17.10.2008 год. по гр.д.Nо 2929/2007 г. ВКС-I отд.- непредставени по делото и Решение Nо 204 от 26.06.2009 год. по гр.д. Nо 217/2009 год. на ОС Велико Търново и Решение Nо 122 от 15.02.2010 год. по гр.д. Nо 3325/2008 г. на ВКС-III отд., представени по делото. Поддържа се, че по въпроса за начина на интерпретиране на доказателстваaта по делото, въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 на ТР 1/ 14.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, без конкретни доводи. В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от ответника С. Д. М., с което се поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните по делото за данъчната оценка на процесните недвижими имоти, приема същата за процесуално допустима. Решаващите мотиви на въззивния съд да бъде уважен заявеният ревандикационен иск в обем на наследствените права на С. М. от 1/14 идеална част от възстановените на общия наследодател земеделски земи касаят изразеното становище, че Решението на ПК- П. Nо 23119/ 24. 06. 1999 година за възстановяване на земеделските земи е годен титул за собственост на реституираното имущество,въпреки, че не е вписано в Агенцията по вписванията, че С. М. е наследник в обем на 1/14 идеална част и, че не са налице предпоставките на закона да се приеме, че за времето от възстановяване на земите и издаването на констативния НА Nо */2009 година само и единствено наследникът Н. Ч. е обработвал земите и е осъществявал владение за себе си, след като същите са обработвани и от други наследници на общия наследодател. След преценка на доводите на касатора, настоящият състав намира, че не е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.1 или т.3 ГПК. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично се сочи, че за да е налице основание за допустимост, поставеният въпрос не само следва да има пряка връзка с постановения правен резултат но и следва да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата, изразена с ПП ВС, ТР на ОСГК/ТК, Решение, произнесено по чл. 290 и сл. ГПК. Представеното изложение към касационната жалба не съдържа точно формулирани, конкретни материално-правни или процесуално правни въпроси, а доколкото такива могат да се извлекат с оглед на релевираните доводи за незаконосъобразност, то не може да се приеме, че въззивното решение дава отговори, който са в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС / т.1. и т.2 / или налагат произнасяне с оглед на ново разрешение по уеднаквяване практиката на съдилищата/ т. 3/. По изведеният първи въпрос: Изводите на въззивния съд, че р ешението на ПК е годен титул за собственост, без надлежно отбелязване от административния орган, че същото е вляло в сила и без вписване в Агенцията по вписванията, не може да се приеме, че е в противоречие с практиката на ВКС по посочените Решение Nо 1216 от 05.12.2008 год. по гр.д. Nо 4210/2007 г. на ВКС-III и Решение Nо 870 от 17.10.2008 год. по гр.д.Nо 2929/2007 г. ВКС-I отд. След като съдебната практика не е приложена, а това е задължение на страната-касатор, касационният съд не е задължен да слектира на това основание касационната жалба. Въпреки това, при служебната проверка на двете решения, настоящият състав констатира, че нито едно от тези решение не третира поставения въпрос за годността на решението на поземлената комисия като титул за собственост при липсата на заверка, че решението е влязло в сила или че е вписано в Агенцията по вписванията. Не може да се приеме, че е налице основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по поставения въпрос за начина на интерпретиране на доказателстваaта по делото, въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 на ТР 1/ 14.01.2001 год. на ОСГК на ВКС.Поддържането на довод за неправилна преценка на доказателствата по делото като основание за допустимост и като основание за отмяна на обжалваното решение е недопустимо и не сочи на противоречие с т.19 на ТР 1/ 14.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия