Определение № 199 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на В. С. П. от [населено място] срещу разпореждане № 29 от 06.10.2011г. по на Председателя на ІV г.о на Върховен касациоинен съд, с което на основание 247 ал.4 от ГПК във вр. чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу постановено по реда на чл. 247 ГПК решение №1041 от 05.07.2011г на Пловдивски окръжен съд. Производството, по което е било постановено решението, е по иск с правно основание 124 ал.1 вр.чл. 439 ГПК, за установяема главница и лихва под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност, което жалбоподателят подкрепя с довод за нищожност на обжалваното от него решение. Наред с това, в решение №1041 от 05.07.2011г на Пловдивски окръжен съд има обжалвано произнасяне по разноските и в тази част се препятства дължимото разглеждане на жалбата от настоящата инстанция. Частната жалба е неоснователна. Постановеното от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК решение №1041 от 05.07.2011г по гр.д. № 425/2011г на Пловдивски окръжен съд е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) с оглед цената на иска. От безспорната констатация по цената на исковете в случая следва и направения с обжалваното разпореждане извод ,че касационната жалба слещу въззивното решение не е подлежала на разглеждане. Недопустимостта на жалбата означава ,че ВКС не може да обсъжда изтъкваните от касатора пороци на обжалваното решение ,независимо от какво естество са те. В решението по чл. 247 ГПК въззивният съд се е произнесъл допълнително, съгласно чл. 248 ал.3 ГПК и по искане на настоящия жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските. В една част искането е уважено, определението се съдържа в решение №1041 от 05.07.2011г по гр.д. № 425/2011г на Пловдивски окръжен съд.Това определение за разноските подлежи на обжалване по реда ,по който подлежи на обжалване решението ,следователно и в тази част оплакванията са неоснователни. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,