Определение № 2522 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 386/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. Ж. против определение № 4754/21.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3654/2025 г. на ВКС, състав на III г. о., с което е:

• потвърдено определение № 1429/30.05.2025 г. по ч. гр. д. № 998/2025 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Ж. срещу решение № 4824/14.08.2024 г. по ч. гр. д. № 6302/2024 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта, с която съдът се е произнесъл по същество и срещу определение № 18232/13.11.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решение № 4824/14.08.2024 г. по ч. гр. д. № 6302/2024 г. на СГС в частта за разноските с осъждането на жалбоподателя Ж. да заплати на Г. С. Г. сумата от 100 лв. за адвокатско възнаграждение,

• оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. Ж. против определение № 1429/30.05.2025 г. по ч. гр. д. № 998/2025 г. на Апелативен съд София в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Ж. срещу решение № 4824/14.08.2024г. по ч. гр. д. № 6302/2024г. на СГС - с характер на определение, за оставяне без разглеждане на негова жалба с вх. № 00665/03.01.2024 г. срещу посочени действия на ЧСИ С. Я. по изп. д. № 20238440403210 и в частта, с която е обезсилено определение № 18232/13.11.2024 г. на СГС, постановено по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е нищожно, респ. недопустимо, респ. неправилно и се иска същото да бъде обявено за нищожно, респ. обезсилено или отменено. Развиват се доводи за отказ правосъдие и лишаване на жалбоподателя от достъп до съд по всички релевирани от него оплаквания. Прави се също и искане за спиране на производството до приключване на висящо производство, което според жалбоподателя е с преюдициален характер – образувано по частна касационна жалба срещу определение № 268/23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7658/2018 г. на СГС, с което са отказани правосъдие и достъп до съд. В допълнителната молба от 18.03.2026 г. страната обосновава и искане за спиране на настоящото производство до произнасянето на Конституционния съд на РБ по дело относно претендирана противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като имало множество неразгледани на това основание нейни искове и жалби против горепосоченото определение по ч. гр. д. № 7658/2018 г. на СГС. Иска също да се постанови тълкувателно решение дали запора на специалната адвокатска сметка, открита и поддържана в банка, е нарушение на Закона за адвокатурата, Конституцията на РБ и Европейската конвенция за професията на адвоката, доколкото като краен резултат това водело до източване на сметките на адвоката и блокиране на адвокатската му практика.

Насрещната страна по частната жалба – Г. С. Г., чрез адв. Ц. с отговора в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК я счита за неоснователна.

Настоящият състав на ВКС, III г. о., като провери служебно допустимостта на производството, намира следното.

Частната жалба срещу определението на предходния състав на ВКС в частта за потвърждаване на определение № 1429/30.05.2025 г. по ч. гр. д. № 998/2025 г. на Апелативен съд - София в там посочените му части, е с недопустим предмет и като такава следва да се остави без разглеждане. В описаната част развилото пред касационния съд производство е приключило с окончателен съдебен акт. Инстанционният контрол е изчерпан, поради което последващо обжалване на този акт не е допустимо.

Частната жалба срещу горното определение на предходния състав на ВКС в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите на Ж., е допустима.

Произнасяйки се по нея, този състав на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

За да постанови тук обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е приел, че в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (чл. 435 - 438 ГПК), каквото е развилото се пред СГС по жалба на настоящия жалбоподател – длъжник по изп. д. № 20238440403210 на ЧСИ С. Я., решението на окръжния (в случая градския) съд по съществото на жалбата, е окончателно - чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК. Съобразил е разясненията по т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона. Подобен триинстанционен ред за обжалване на актовете, постановени в производството по чл. 435 - 438 ГПК обаче законът не е предвидил. Изтъкнал е, че съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС производството по чл. 435 и сл. ГПК е контролно-отменително. По дела с такъв предмет, когато окръжният съд прекрати производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция. Обосновал е виждане, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК. Ето защо, след като в пределите на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В частта, с която апелативният съд е обезсилил определение № 18232/13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 6302/2024 г. на СГС – постановено на основание чл. 248 ГПК за допълване на решение № 4824/14.08.2024 г. по същото дело в частта за разноските - жалбата на Ж. е приета също за недопустима поради липса на правен интерес от обжалване.

Определението на предходния състав на касационния съд в разглежданата му част е валидно, допустимо и правилно.

Последователна е практиката на ВКС в утвърждаване на разрешението, че един съдебен акт (решение, определение, разпореждане) е нищожен в случаите на постановяването му от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не е подписан от членовете на съдебния състав, ако не е изразен в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. невъзможност тя (смисълът на акта) да се извлече и при тълкуване. В разглеждания случай подобен порок не е налице – предходният състав на ВКС в надлежен състав е изложил подробни съображения за възприетите от него правни изводи въз основа на установените по процесуалния спор обстоятелства; определението му е ясно и разбираемо, а направените изводи - логични и последователни.

Този състав на ВКС не констатира и пороци на атакуваното определение, водещи до неговата недопустимост – наличие на процесуални пречки или липса на процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на жалба.

В трайната съдебна практика на ВКС, вкл. задължителната такава (вж. мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС) е прието, че производството по чл. 435 и сл. ПК е уредено като контролно - отменително едноинстанционно съдебно производство. Решението на окръжният съд при произнасяне по съществото на жалбата, не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС (макар и прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., същото не е изгубило значение и при действащия ГПК - в сила от 01.03.2008 г.), функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. По тези дела апелативният съд не действа като въззивна инстанция именно поради характера на производството пред окръжния съд (контролно – отменително). На касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона (така мотивите към указанията по т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), като такова триинстанционно разглеждане не е предвидено за актовете, постановени в производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК. Затова, че е окончателно определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, сочат и разпоредбите на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК. Така правилно е прието, че след като в рамките на контролно-отменителното едноинстанционно съдебно производство не е постановено въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна касационна жалба е без предмет и поради това процесуално недопустима (касаеща оспорването на определение № 1429/30.05.2025 г. по ч. гр. д. № 998/2025 г. на АС – София в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на А. Ж. срещу решение № 4824/14.08.2024 г. по ч. гр. д. № 6302/2024 г. на СГС в частта за оставяне без разглеждане на негова жалба с вх. № 00665 от 3.01.2024 г. срещу посочени действия по изп. д. № 20238440403210 на ЧСИ С. Я.). Недопустима се явява и частната касационна жалба против определението на апелативния съд в частта за обезсилване на определение № 18232/13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 6302/2024 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за допълване на решение № 4824/14.08.2024 г. по ч. гр. д. № 6302/2024 г. на СГС в частта за разноските. Този извод почива както на доводите, изтъкнати по – горе, така и на съображението, че за жалбоподателя Ж. липсва правен интерес от оспорване, доколкото с определението на АС – София в посочената му част е обезсилено определение на СГС по чл. 248 ГПК, с което, като краен резултат, в негова тежест са възложени разноски.

Като е приел, че частната касационна жалба в съответните й части, е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение в тази му част, което ще следва да бъде потвърдено. Оплакванията в жалбата, че постановяването му обективира отказ от правосъдие и лишава страната от достъп до съд не могат да бъдат споделени. Това е така, защото процесуалните норми, разписващи съдопроизводствения ред за разглеждане на споровете (вкл. и процесуални) са императивни и изчерпването на инстанционния контрол на съдебните актове има за последица техния стабилитет като гарантира правната сигурност, а не лишава/ограничава страните от правото на защита по делата.

По направените от частния жалбоподател искания.

Те са изцяло неоснователни.

1. Не може да се уважи искането за спиране на настоящото производство, поради наличие на твърдяно висящо производство по преюдициален спор - образувано по частна касационна жалба срещу определение № 268/23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7658/2018 г. на СГС, с което са отказани правосъдие и достъп до съд. Нито се твърди от жалбоподателя какъв конкретно е процесуалния спор, предмет на това дело, не се представя самия съдебен акт, нито пък страната ангажира доказателства за подаване на въпросната частна касационна жалба, респ. за развитието на производството по нея, т. е. на обуславящото дело. По тези съображения не може да се прецени налице ли е сочената връзка на преюдициалност, която преценка принципно не е предпоставена и не налага да се изиска и приложи цялото друго производство (дело). В този смисъл искането на жалбоподателя да се изиска горепосоченото дело е неоснователно, каквото е и искането за спиране.

2. Няма основание по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на настоящото производство, предвид образуваното пред Конституционния съд на РБ дело (№ 5/2026 г.) по искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК. Една от предпоставките за да бъде спряно едно производство в очертана хипотеза е изискването с допуснатото до разглеждане по същество от Конституционният съд искане да се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. С оглед предмета на разглежданото дело – спор относно процесуалната допустимост на частни жалби срещу съдебни актове, постановени в производство по обжалване действия на съдебен изпълнител, такава релевантна връзка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК с образуваното к. д. № 5/2026 г. не се открива, а и не се твърди. Напротив, искането за спиране се прави с оглед на „висящи неразгледани искове и жалби“ на жалбоподателя в друго производство (по обжалване на определение № 268/23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7658/2018 г. на СГС), което само по себе си обуславя неговата неоснователност.

3. Искането да се постанови тълкувателно решение от ВКС по въпроса дали запора на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата е нарушение на Закона за адвокатурата, Конституцията на РБ (КРБ) и Европейската конвенция за професията на адвоката, също не може да се уважи. То е поставено самоцелно, без да се сочат противоречиво дадени разрешения по въпроса от съдебни състави на касационния съд и без да е обоснована тяхната връзка с предмета на настоящото дело, което да изисква тълкуване на нормата.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,