Определение № 50062 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2985/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 214 от 09.06.2022г. по гр.д.№ 130/2022г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 210 от 22.12.2021г. по гр.д. № 208/2020г. на Елинпелински районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. П. Б.-С. и Д. П. Ц. против К. Н. И. и С. П. Г. иск с правно основание чл. 76 ЗН за обявяване относителна недействителност на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том. IV, рег № 5916, дело № 564 от 09.08.2018г. на нотариус с район на действие ЕлПС, с който С. Г. дарява на внучката си К. И. 1/8 идеална част от поземлен имот с площ 920 кв.м., който по кадастралния и регулационен план на [населено място] П., съставлява имот пл. № *, за който е отреден УПИ * в кв. 43 по плана на селото, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ 76 кв.м. и гараж с работилница от 35 кв.м., при посочени граници и съседи; допусната е съдебна делба на този имот между съделители и при квоти: К. Н. И. - 6/8 ид.ч., Е. П. Б.-С. - 1/8 ид.ч. и Д. П. Ц.- 1/8 ид.ч. С решението е допусната делба и на земеделски земи: 1/ нива с площ 3,830 дка, пета категория, местност „Ц.“, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на землището [населено място], [община]; 2/ нива с площ 1,899 дка, четвърта категория, местност „Р.“, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на землището на [населено място], [община]; 3/ нива с площ 1 дка, пета категория, местност „Л.“, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на землището на [населено място], [община], между следните съделители и квоти: С. П. Г. - 1/3 ид.ч.; Д. П. Ц. - 1/3 ид.ч. и Е. П. Б.-С. - 1/3 ид.ч. Касационната жалба е подадена от ищците Е. П. Б.-С. и Д. П. Ц. чрез пълномощници адв. Н. А. и адв. Й. В.. Изложени са съображения за неправилност на решението. Твърди се, че въззивният съд e нарушил императивни материалноправни норми, разширил е по свой почин пределите на исковата молба за делба, нарушавайки диспозитивното начало и е постановил недопустимо съдебно решение. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ при положение, че исковата молба е заведена като делба на съсобствен имот между едни съделители, допустимо ли е в производството да се включва и делба на наследство между други съделители; допустимо ли е да бъде извършена делба в едно производство на различни имоти, съсобствени между различни лица и на различно правно основание; 2/ при отхвърляне на преюдициалния иск по чл. 76 ЗН допустимо ли е лицето, което участва в делбата само като ответник по този иск, да бъде конституирано като съделител с ищците и на други имоти, които да останат предмет на производството по делба; 3/ при условие, че е направено искане за нищожност на една от разпоредителните сделки на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, следва ли съдът да даде възможност на страната да заяви дали отправя и искане за относителна недействителност по отношение на същата сделка, за да бъде уважен искът по чл. 76 ЗН; допустимо ли е за една и съща сделка да бъдат правени едновременни искания за нищожност и за относителна недействителност; 4/ когато съсобственик притежава част от вещта по наследство и друга част по сделка и се разпореди с тях в полза на трето лице, приложим ли е чл. 76 ЗН по отношение на разпореждането със сънаследствената част. Твърди се, че разрешаването на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС при разглеждане на подобни казуси, посочени от касаторите. Ответникът К. Н. И., чрез адв. В. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът С. П. Г., чрез адв. З. Р.-К. изразява становище, че обжалваното решение е правилно, касационната жалба - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от Е. П. Б.-С. и Д. П. Ц. иск за делба на урегулиран поземлен имот с построените в него сгради, находящ се в [населено място] П.. Като ответник по иска първоначално е посочена единствено К. Н. И.. Ищците твърдят, че притежават по 1/8 ид.ч. от имота по наследство от баща си П. Ц., починал 1998г. Ответницата е собственик на 6/8 ид.ч., от които 1/8 ид.ч. е придобила с договор за дарение от дядо си С. П. Г. - брат на ищците, а 5/8 ид.ч. е придобила с договор за продажба със същия праводател, като двата договора са сключени последователно в един ден. С исковата молба се претендира нищожност на договора за продажба на 5/8 ид.ч. поради заобикаляне забраната на чл. 33, ал.1 ЗС. Този иск впоследствие е оттеглен и се поддържа само възражение в тази насока. Предявен е от ищците допълнително иск по чл. 76 от ЗН за обявяване относителна недействителност на дарението на 1/8 ид.ч. от имота, извършено през 2018г. от С. П. Г. в полза на К. Н. И.. Като ответник по иска за делба и по иска по чл. 76 ЗН е конституиран прехвърлителя по договорите и сънаследник на ищците С. П. Г.. По реда на чл. 341, ал.2 ГПК по искане на С. П. Г. в делбата са включени три земеделски имота - ниви, възстановени на наследодателя П. Ц.. Установено е, че застроеният поземлен имот в [населено място] П. е бил собственост на родителите на ищците П. Ц. и Ц. Ц. в режим на СИО. След смъртта на П. Ц. през 1998г. негови наследници са преживялата съпруга Ц. Ц., която притежава 5/8 ид.ч. от имота и децата Е. П. Б.-С., Д. П. Ц. и С. П. Г., всеки с дял 1/8 ид.ч. С нотариален акт от 2015г. Ц. Ц. дарява на сина си С. Г. своите 5/8 ид.ч. от имота. Впоследствие, през 2018г. с две последователни сделки С. Г. дарява на внучката си К. И. 1/8 ид.ч. и й продава 5/8 ид.ч. от имота с находящите се в него жилищна сграда, гараж и работилница. При тези данни съдът е намерил за неоснователно твърдението на ищците за нищожност на договора за покупко-продажба за 5/8 ид.ч., сключен с н.а. № 65/2018г., поради заобикаляне на закона. Посочил е, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД /Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 год. по тълк. дело № 5/2012 год. ОСГК на ВКС на РБ/. Приел е, че в случаите, когато продажбата на част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за намерение да се заобиколи закона, не променя характера на сделката по чл. 33 ЗС, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. Съдът е отказал да прогласи и относителна недействителност по чл. 76 ЗН на договора за дарение, сключен с н.а. № 64/2018г. Изложил е съображения, основани на утвърдената съдебна практика, че приложението на чл.76 ЗН е оправдано само когато при уважаване на претенцията и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, имуществото ще се върне в патримониума на призованите към наследяване лица и делбата ще се допусне между тях. Когато са извършени няколко разпореждания с отделни наследствени предмети разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери приложение, само ако възражението на неразпоредилия се с дела си наследник касае всички разпореждания. Само в този случай ще се постигне целта в делбата да участват само наследници. В случая е констатирал, че не е направено възражение за относителна недействителност на договора за покупко-продажба, който е произвел вещно-правно действие, като доводите за неговата нищожност поради заобикаляне на закона, е приел за неоснователни. Поради което по силата на този договор ответницата К. И. е придобила 5/8 ид.ч. от имота и се легитимира като съсобственик на тази част от него, то и искът на ищците за относителна недействителност на договора за дарение по чл. 76 ЗН е неоснователен, тъй като уважаването му няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между призованите към наследяване лица. Поради това, че ищците не са упражнили правото си по чл. 76 ЗН по отношение на всички разпореждания с идеални части, а именно не са упражнили това право по отношение на договора за покупко-продажба, то делбата на процесния УПИ, въззивният съд е приел, че следва да бъде допусната и извършена между всички лица, които се легитимират като собственици на съответните идеални части към момента на приключване на устните състезания при зачитане на извършените след откриване на наследството разпоредителни сделки, а именно: К. И. - 6/8 ид.ч.; Д. Ц. - 1/8 ид.ч., Е. Б.-С. - 1/8 ид.ч. Искът за делба на земеделските имоти съдът е уважил като е допуснал делбата при равни дялове между трите деца на наследодателя. Намерил е за неоснователно поддържаното възражение, че този иск е недопустим, тъй като имотите са включени в делбата по искане на ответника С. Г., който е конституиран допълнително и не е ответник по първоначалния иск за делба. Съдът е посочил, че според чл. 341, ал. 2 ГПК всеки сънаследник може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбата и други имоти. Наред с това, при предявен иск по чл. 76 ЗН заедно с иска за делба, прехвърлителят по сделката участва като главна страна в процеса - като съделител с цел да се обезпечи извършването на делбата между сънаследниците и като ответник - необходим ндругар по иска по чл. 76 ЗН. Именно в качеството си на главна страна С. Г. е упражнил правото си да поиска включване в делбената маса и на други имоти, независимо че се е разпоредил с идеалните части от другия наследствен делбен имот, тъй като при евентуално уважаване на иска по чл. 76 ЗН същият има правен интерес делбата с негово участие да се извърши по отношение на всички сънаследствени имоти. Освен това, по искането по чл. 341, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне във всички случаи - при отказ да включи имотите в делбата в същото производство, следва да следва да разпореди образуването на отделно производство за тяхната делба. Преценявайки събраните доказателства за собствеността на трите земеделски имота съдът е намерил за безспорно, че с решения от 1999г. на ОбСЗ-Земен е възстановено в реални граници правото на собственост на наследниците на П. Г. Ц. върху процесните три ниви в землището на [населено място]. Представени са скици на възстановените имоти с идентификатори съгласно действащата кадастрална карта. Наследници на П. Г. Ц. понастоящем се явяват трите му деца и дяловете им са равни. Затова е допусал делбата при квоти по 1/3 ид.ч. за С. Г., Д. Ц. и Е. Б.-С.. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното: Първият поставен въпрос е свързан с допустимостта да се извърши в едно производство делба на съсобствен имот между едни съделители и делба на наследство между други съделители; както и с допустимостта да се извършва в едно производство делба на различни имоти, съсобствени между различни лица и на различно правно основание. Въпросът има отношение към изхода на спора, но не е в състояние за обуслови достъп до касационен контрол, защото не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както считат касаторите. Практика, забраняваща в едно производство да се делят имоти, които са съсобствени между различни лица, не е посочена. В случая различието между участниците в съсобствеността на урегулирания имот и на земеделските земи произтича от отхвърлянето на иска по чл. 76 ЗН спрямо първия имот, в който случай неговата делба се извършва с участието на приобретателя по сделката, а в делбата на другите имоти, за които разпореждания не са извършвани, участват само сънаследниците. Вторият формулиран въпрос е дали при отхвърляне на преюдициалния иск по чл. 76 ЗН лицето, което е участвало в делото само като ответник по този иск, може да бъде конституирано като съделител с ищците и на други имоти, които да останат предмет на производството по делба. Така поставен въпросът почива на неразбирането на съединяването на иск по чл. 76 ЗН с иск за делба, а и не кореспондира с обстоятелствата по делото. Вярно е, че С. Г. не е посочен като ответник в исковата молба, но спрямо него е формулиран петитум - да бъде прогласена нищожност на договора за продажба, а ако този иск е неоснователен да се извърши делба на имота с негово участие. Именно въз основа на тези искания на ищците и след указания на съда С. Г. е конституиран не като ответник по иска по чл. 76 ЗН /предявен по късно/, а по иска за делба. Няма спор, че надлежни ответници по иска по чл. 76 ЗН са страните по прехвърлителната сделка, а когато този иск е съединен с иск за делба, то от изхода на спора по чл. 76 ЗН зависи дали участник в делбата ще е прехвърлителя или приобретателя по атакувания договор. Третият поставен въпрос е дали при направено искане за нищожност на една от разпоредителните сделки на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва да се даде възможност на страната да заяви дали отправя и искане за относителна недействителност по отношение на същата сделка, за да бъде уважен искът по чл. 76 ЗН и изобщо допустимо ли е за една и съща сделка да бъдат правени едновременни искания за нищожност и за относителна недействителност. Въпросът не е от значение за изхода на спора, а и е хипотетичен. Ищците са атакували като нищожен по чл. 26 ЗЗД договора за продажба на 5/8 ид.ч., а като относително недействителен по чл. 76 ЗН договора за дарение на 1/8 ид.ч. От една страна, за съда не съществува задължение да указва на страните да предявяват искания за нищожност на сделки. Соченото от касаторите Тълкувателно решение № 1/2020г. на ОСГТК е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като не касае относителната недействителност. Същевременно, няма пречка една сделка да бъде атакувана като нищожна и като отосително недействителна на различни основания. В случая обаче, дори ищците да претендираха относителна недействителност и на сделката продажба, то изходът на спора би бил непроменен доколкото прехвърлените от С. Г. 5/8 ид.ч. са придобити от него не по наследство, а чрез сделка. Отношение към изхода спора по чл. 76 ЗН има четвъртият въпрос - когато съсобственик притежава права и по наследство, и въз основа на правна сделка и извърши разпореждане с тях в полза на трето лице, приложим ли е чл. 76 ЗН по отношение на разпореждането със сънаследствената част. Даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която е посочена от самия въззивен съд - решение № 44 от 06.07.2021г. по гр.д. № 3117/2016г. на I г.о. В него подробно е разяснен смисълът и обхвата на разпоредбата на чл. 76 ЗН предвид даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 1/ 2004г. на ОСГК. Тъй като целта на разпоредбата е да гарантира извършване на делба на наследственото имущество само между наследниците, то при наличие на няколко разпореждания от сънаследници, правото по чл. 76 ЗН следва да бъде упражнено спрямо всички тях, за да се постигне поделяне на имуществото между наследниците. В настоящия случай извършените от С. Г. разпореждания в полза на К. Н. са две - едното е с наследствената му част, но другото е с част, придобита по сделка. Именно тази особеност обуславя неоснователност на претенцията по чл. 76 ЗН, тъй като дори при обявявяне относителна недействителност на разпореждането с наследствената част, то в делбата ще участва третото лице - приобретател на притежаваната на договорно основание идеална част и затова в случая е невъзможно удовлетворяването на целта на закона, преследвана с разпоредбата на чл. 76 ЗН. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на решението. В полза на ответника К. Н. И. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за отговора на касационната жалба, в размер на 500 лв. видно от приложения договор за правна защита. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.