Определение № 39 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 41/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд по спор за подсъдност между Окръжен съд-Шумен и Административен съд-Шумен, относно съда, който е компетентен да разгледа предявения от „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен“ АД срещу Националната здравноосигурителна каса иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата 39 659 лева, представляваща незаплатена от ответника лечебна дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури по Договор № 270305/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Допълнително споразумение № 24/21.02.2019 г. към него; по Договор № 270667/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури и Допълнително споразумение № 23/ 21.02.2019 г. към него; по Договор № 270666/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019 г. Искът е предявен пред Окръжен съд-Шумен, като с определение № 103/10.08.2023 г. по търговско дело № 18/2023 г. на Окръжен съд-Шумен, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Административен съд-Шумен. Прието е, че делото не е подсъдно на гражданските съдилища тъй като в чл.45а ал.1 от ЗЗО се въвежда институтът на Административния договор, а според ал.4 на с.ч. (ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019год.) договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл.45 от ЗЗО с НЗОК с физически, или юридически лица, са административни договори. Според съда, споразуменията са сключени след 01.01.2019 г., между ищеца и НЗОК и представляват административен договор по см. на чл. 45а от ЗЗО. С определение № 643 от 25.10.2023 г. Административен съд-Шумен е прекратил образуваното адм. д. № 221/2023 г. и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Приел е, че делото е подсъдно на гражданския съд, тъй като в случая исковата претенция се основава на отношения между страните, регламентирани с Договор № 270305/25.05.2018г. и Допълнително споразумение №24/21.02.2019г. към договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Договор № 270667/25.05.2018г. и Допълнително споразумение № 23/21.02.2019г. към договора за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури; Договор № 270666/25.05.2018г. и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019г. към договора за оказване на болнична помощ по клинични процедури. Посочените договори по дефиницията на чл.45а, ал.4 от ЗЗО безспорно представляват административни договори, но поради това, че същите са сключени на 25.05.2018г., т.е. преди 01.01.2019г., спорът относно исковата претенция, основана на тези договори, следва да се разгледа от Шуменския окръжен съд, който на основание чл.104 от ГПК се явява родово компетентен да разгледа делото с оглед цената на иска. Този извод не се променя от наличието на сключени допълнителни споразумения между страните по договора. Сключените през 2019г. допълнителни споразумения към договорите нямат самостоятелно правно значение, тъй като те само допълват и изменят съответния договор от 25.05.2018г. Съдебната практика е категорична, че допълнителното споразумение, с което се изменя договорът за оказване на болнична помощ по клинични пътеки / амбулаторни процедури / клинични процдури, няма самостоятелно правно значение и само по себе си не представлява нов административен договор по смисъла на чл.45а от ЗЗО. Изложеното тълкуване на законовите разпореди е в съответствие с мотивите на Определение №36 от 13.12.2022г. на ВКС по ч. гр.д. № 22/2022г., постановено от петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по аналогичен казус С оглед изложеното Шуменският административен съд приел, че делото не е подсъдно на административните съдилища, тъй като претендираните суми са дължими по договор с НЗОК от 25.05.2018г., който е сключен преди 01.01.2019г., когато влиза в сила чл.45а от ЗЗО, поради което така предявеният иск следва да бъде разгледан от гражданския съд. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд съобрази следното: Спорът между административния и гражданския съд е относно приложението на § 149, ал. 4 ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, когато претендираните с исковата молба суми се основават на допълнително споразумение, сключено след влизане в сила на чл.45а ЗЗО /01.01.2019 г./ към договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен преди влизане в сила на посочената разпоредба. Видно от данните по делото е, че исковата претенция на „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен“ АД срещу Националната здравноосигурителна каса се основава на отношения между страните, регламентирани с Договор № 270305/25.05.2018г. и Допълнително споразумение №24/21.02.2019г. към договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Договор № 270667/25.05.2018г. и Допълнително споразумение № 23/21.02.2019г. към договора за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури; Договор № 270666/25.05.2018г. и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019г. към договора за оказване на болнична помощ по клинични процедури. Ищецът е поискал осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата 39 659 лева, представляваща незаплатена от ответника лечебна дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури по Договор № 270305/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Допълнително споразумение № 24/21.02.2019 г. към него; по Договор № 270667/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури и Допълнително споразумение № 23/ 21.02.2019 г. към него; по Договор № 270666/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019 г. Със ЗИД на АПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016 г./ е регламентиран институтът на "административния договор". С § 129 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/18.09.2018 г./ е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, като е предвидено, че договорът по чл. 45 ЗЗО, сключен между НЗОК и физически или юридически лица, е административен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 19ж АПК, в сила от 01.01.2019 г., споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г./ съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. С оглед твърденията в исковата молба, следва да се приеме, че и през 2019 г. между страните по настоящия правен спор е действал договорът от 25.05.2018 г. Съдържанието на допълнителното споразумение не води до извод, че с него се променя правната същност на този договор, че преурежда отношенията между страните, променяйки основанието на вземанията или подновявайки задълженията. Допълнителното споразумение, с което се изменя договорът за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, няма самостоятелно правно значение и само по себе си не представлява нов административен договор по смисъла на чл. 45а ЗЗО. То не е изменящо съглашение с друго правно естество /в този смисъл определение № 36 от 13.12.2022г. постановено по гр.д. № 22/2022г. на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и определение № 81 от 12.11.2019г. постановено по адм. д. №57/2019г. на Върховния административен съд и Върховния касационен съд/. Договарянето между болницата - ищец и НЗОК е реализирано по административен ред, което обуславя правното естество на договора от 25.05.2018 г. като административен, съгласно чл. 45а, ал. 4 ЗЗО, но това обстоятелство е без значение при решаване на въпроса за подведомствеността на спора, доколкото според разпоредбата на § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./ споровете във връзка с изпълнението на договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключени преди влизането в сила на този закон, се разглеждат по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Договорът между страните сключен преди 01.01.2019 г., поради което не намира приложение уреденото в чл. 19ж, ал. 1 АПК правило, съгласно което споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Така предявеният иск обуславя подведомственост на спора за заплащане на 39 659 лева - незаплатена лечебна дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури по Договор № 270305/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Допълнително споразумение № 24/21.02.2019 г. към него; по Договор № 270667/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури и Допълнително споразумение № 23/ 21.02.2019 г. към него; по Договор № 270666/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019 г., пред гражданския съд /в случая – Окръжен съд-Шумен/. По изложените съображения, на основание чл. 135, ал. 5 АПК настоящият смесен петчленен състав от съдии на Върховния административен съд и Върховния касационен съд,