Определение № 57 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 564/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 383/15.01.2020 г. на С. Т. А., чрез адвокат В. В., срещу въззивно определение № 1015/25.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 751/2019 г. по описа на Окръжен съд – София. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК по следните въпроси: 1/ Преклудирано ли е искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за ищеца в инициирано от ответника производство по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението в частта за разноските, когато делото е прекратено с това определение поради направен отказ от страна на ищеца, за последния е съществувала процесуална възможност да направи възражение за прекомерност както в проведени открити съдебни заседания с негово участие, така и с молбата, с която е направен отказ от иска, и при условие, че искането за присъждане на разноски е направено от ответника още с отговора на исковата молба, а списъкът по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването на разноските са надлежно представени по делото още преди датата на провеждане на първото открито съдебно заседание; 2/ Когато по делото е имало открити съдебни заседания и ищецът е взел участие в тях, следва ли ищецът да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу своевременното и надлежно направено искане за присъждане на разноски от ответника до приключване на устните състезания в съответната инстанция или има право да направи това и в отговор на молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, когато определението за прекратяване е постановено поради направен отказ от иска от страна на ищеца; 3/ Преклудирано ли е правото на ищеца да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в отговор на молба на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските поради направен отказ от иска от страна на ищеца, когато съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, въпреки че ответникът е направил искане за присъждането им с отговора на исковата молба, представил е списък с разноски и доказателства за извършването им още преди провеждане на първото открито съдебно заседание, проведени са открити съдебни заседания с участието на ищеца, същият се е запознал с искането за разноски, списъка по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им и не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК преди постановяване на определението за прекратяване на делото, както и не е направил такова възражение за прекомерност и с депозирането на заявление за отказ от иска. По първите два въпроса се поддържа противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, изразена в определение № 36/26.01.2015 г. по гр.д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г.о., определение № 51/24.03.2011 г. по т.д. № 271/2010 г. на ВКС, I т.о., определение № 13/17.01.2013 г. по гр.д. № 1161/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и по трите въпроса, като се твърди, че произнасянето по тях от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед установяване еднаквост в дадените правни разрешения в случаите, в които съдът се произнася по своевременно направено искане за присъждане на разноски по делото с „изначалния“ си акт по съществото на спора, и в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за разноски с „изначалния“ си акт, а прави това по реда на чл. 248 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното определение по съображения, изложени в жалбата. Ответниците по жалбата – Д. Е. С. и М. Р. Д., чрез адвокат П. Н., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, са изразили становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 384/16.07.2019 г. по гр.д. № 177/2017 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за допълване на определение № 295/04.06.2019 г. по същото дело, в частта за разноските, с което съдът е осъдил ищците Д. Е. С. и М. Р. Д. да заплатят солидарно на ответницата С. Т. А. сумата 600 лв. разноски по делото, и е отхвърлил направеното искане за допълване на определението за разликата над присъдените 600 лв. до пълния предявен размер от 2 500 лв., поради прекомерност на претендираното възнаграждение. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че с оглед фактическата и правната сложност на повдигнатия правен спор, броят проведени открити съдебни заседания и извършените процесуалния действия с участие на страната, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения в закона минимален размер. При съобразяване разпоредбите на чл. 7, ал. 5 и ал. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът е счел, че размерът на дължимото в случая адвокатското възнаграждение възлиза на 600 лв. Въззивният съд е приел направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за своевременно и основателно. Позовал се е на съдебна практика на ВКС, изразена в определение № 372/16.05.2012 г. по ч.гр.д. № 223/2012 г. на ВКС, IV г.о., и е приел, че за възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат в случаите, в които страната, предвид развитието на делото, не е имала възможност да вземе участие в него – когато не е проведено открито съдебно заседание, в което да е даден ход на устните състезания, какъвто е и процесният случай, като в такива случаи е допустимо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да се направи и след прекратяване на производството, т.е. в срока и по реда на чл. 248 ГПК или в отговор на подадена молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на посочените в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая жалбоподателят формулира въпросите по съществото на спорния предмет. Те касаят решаващите изводи на Окръжен съд – София за своевременност на заявеното възражение по чл.78,ал.5 ГПК при прекратяване на производството с определение в закрито заседание поради отказ от иска и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението. Налице е константна практика на ВКС в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, сред които цитираното от въззивния съд определение № 372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. на IV г. о. Според дадените в него разрешения, когато искането по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави в отговор на молба по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските, то е своевременно. Възражението ще е преклудирано, ако се прави за пръв път в молба по чл. 248 ГПК. В случая възражението е направено в отговора на молбата по чл. 248 ГПК. Определението за прекратяване на производството по делото е постановено в закрито заседание, без да е провеждано открито съдебно заседание, без да е даван ход на устните състезания, поради което възражението по чл.78,ал.5 ГПК не може да се приеме за преклудирано. Доводите на жалбоподателя, че възражението на ищеца по чл.78,ал.5 ГПК следва да се направи след запознаване с отговора по чл.131 ГПК и съответните доказателства за заплатеното възнаграждение, не могат да намерят правна опора, тъй като основанията за това възражение и преценката за наличието им, отчита действителната фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. извършените процесуални действия. В този смисъл въззивното определение не се отклонява от дадените правни разрешения, поради което не се установява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано от касатора. За пълнота следва да се отбележи, че цитираните от касатора определения на ВКС не могат да се приемат за относими към процесния случай, доколкото разглеждат хипотезата на заявено за първи път с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на присъдени със съдебно решение /определение/ разноски, постановено след приключване на устните състезания в съответната инстанция, респ. след дадена възможност на страните да заявят исканията си във връзка с разноските. Определение №36/2015г. приема, че страната е имала възможност да направи възражение за прекомерност и да заяви искането си по чл.78,ал.5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В практиката последователно се приема, че когато разноските са присъдени в производство, по което страните не се призовават в открито заседание, намаляването на разноските може да се иска в срока и по реда на чл. 248 ГПК. Предвид наличието на константна практика на ВКС по поставения въпрос не се установява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол. С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.