Определение № 43 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2967/2019 г.

ВКСI търговско отделение23.02.2021 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските определение № 545/02.11.2020 г. по т.д. № 2967/2019 г. на І т.о. на ВКС, както следва: ОСЪЖДА М. М. Б. да заплати на „Агел България“ АД, [населено място], възнаграждение за процесуално представителство на страната в касационна инстанция, в размер на 2347.20 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адв. М. Х., в качеството й на процесуален представител на „Агел България“ АД, [населено място], с искане за допълване на определение № 545/02.11.2020 г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1900/25.07.2019г. по т.д.№ 519/2019г. на Софийски апелативен съд, по подадена от М. М. Б. касационна жалба, като се присъди адвокатско възнаграждение, за депозирането на отговор на касационната жалба на противната страна, в размер на понесените разноски, съгласно представен списък. Ответната страна – М. М. Б. – не депозира отговор на молбата, инициирала настоящото производство, в рамките на определения за това срок, но е изразил предварително становище по основателността й с молба вх. на ВКС № 2697/24.03.2020 г., намираща се на л. 43 и л. 44 от настоящото т.д. № 2967/2019 г. на ВКС. Страната счита молбата за изцяло неоснователна. Изразява несъгласие с включването на ДДС към окончателно претендираната сума, позовавайки се на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и решения на Съда на ЕС. Извежда аргумент от цитирана практика на ВКС, за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение, поставяйки под съмнение броя на предявените искове и различията в характера на защита на дружеството по тях. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2967/2019 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на М. М. Б. против решение № 1900/25.07.2019 г. по т.д.№ 519/2019 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 545/02.11.2020 г. не е допуснал до касационно обжалване на горепосоченото решение. В определението няма произнасяне по отговорността за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен за ответната страна резултат, по касационната жалба на М. М. Б., е направено своевременно, с депозирания отговор на касационната му жалба, чрез процесуалния представител адв. Х., редовно упълномощена от изпълнителния директор на „Агел България“ АД, с пълномощно, представено към отговора. С молба вх. № 1612/18.02.2020 г. по вх. рег. на ВКС, представляваща списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, е представено извлечение от банковата сметка на адвокатско дружество „М.“ и фактура № 217/12.11.2019 г., издадена от същото адвокатско дружество, с получател „Агел България АД“, с която е начислена сума в размер на 2347.20 лв., от която 1 956 лева представляващи хонорар за процесуално представителство по касационното обжалване от г-н Б. на решение по в.т.д. № 519/2019 г. на Софийски апелативен съд и 391,20 лева – ДДС върху възнаграждението. Договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция не е представен, но това не е пречка да бъде уважена претенцията за разноски, тъй като, съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставка за присъждане на разноски е доказване на извършването им от страната, която ги претендира, доколкото сключването на договора за правна помощ в писмена форма не е условие за действителност и е допустимо и сключването му устно / в този смисъл са определение № 183/28.09.2020 г. по т.д. № 2515/2019 г. на ВКС, II т.о. и определение № 759/23.12.2019 г. по ч.т.д. № 504/2019 г. на ВКС, II т.о./. В случая ответникът по касация не е представил към отговора договор за правна защита и съдействие, но е представен банков документ – извлечение от сметка на адвокатското дружество / впрочем представлявало страната и в предходните инстанции, въз основа на представени договори за правна помощ /, от което е видно, че на 20.01.2020 г. по сметка, съответстваща на посочената във фактура № 217/12.11.2019 г. и на банковата сметка, по която е уговорено да бъде извършвано плащане от акционерното дружество в договорите за правна защита и съдействие за предходните инстанции, е постъпила сума в размер на 2347.20 лв., с наредител Agel A.S. и основание за плащане „Series No. 217”,очевидно визирайки съставената фактура. Всички тези данни вкупом удостоверяват реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в касационна инстанция. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. ,за изготвяне на отговор по касационна жалба, с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, без процесуално представителство,в производства по Търговския закон, по искове на акционер срещу дружеството, минималното възнаграждение е в размер на ѕ от 800 лева или 600 лева за всеки отделен иск, към което, на основание §2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли и ДДС в размер на 120 лева. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с броя на предявените искове. В исковото производство са предявени четири иска - на четири различни правни основания, за отмяна на четири различни решения на проведеното на 14.06.2018 г. Общо събрание на акционерите на „Агел България“ АД. Защитата срещу всеки от исковете не е идентична, нито дори сходна / за отмяна решението на ОСА, за приемане на ГФО за 2017 г., искът се основава на неизвършен задължителен и независим финансов одит; на иска за отмяна решението за приемане на годишния доклад за дейността на дружеството – на твърдение за съдържаща се в него невярна информация; за отмяна на решенията за освобождаване от отговорност на членовете на Управителния, съответно на Надзорния съвети – на твърдение, че не са изпълнявали задълженията си /. Друг е въпроса, че решаващият извод на въззивния съд е, че исковете не се основават на годни да обосноват отмяна обстоятелства – нарушение на императивни разпоредби на закона и устава, относими към преценка за законосъобразността и уставосъобразността на взетите решения на ОСА. Поради това, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. се дължи адвокатско възнаграждение за всеки от тях поотделно, което обуславя минимално адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева без ДДС, което е под размера на заплатеното - 1 956 лева. Несъстоятелно е позоваването на решение на СЕС по съединени дела С 427/16 и С 428/16 г., относно тълкуването на пар.78 първа алинея б. а ) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тълкуваната разпоредба гласи, че данъчната основа включва по-специално данъци, мита, налози и такси, с изключение на самия ДДС. С решението СЕС е приел, че същата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства / пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / по силата на която ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. Видно и от мотивите на решението към седми въпрос, смисълът на приетото е различен от възприетата от касатора недължимост на ДДС върху размера на договореното адвокатско възнаграждение от получателя на правната помощ, респ. за липса на основание за възмездяването му, при благоприятен за същата страна изход на спора. Смисълът на решението на СЕС е в недопускането на правна уредба, която, квалифицирайки ДДС като неразделна част от адвокатското възнаграждение, позволява съвкупността от същото и данъка върху добавената стойност, да формира нова, подлежаща на облагане с ДДС, данъчна основа и по този начин да се допусне двойно данъчно облагане. Следователно, не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски, съизмерими със заплатено от същата адвокатско възнаграждение, като е доказала заплащането му и липсва основание същото да бъде счетено за прекомерно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

9