Определение № 1734 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. срещу определение № 3150 от 23.08.2022г. постановено по ч.гр.д.№1680/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6843 от 24.06.2022г. по гр.д. № 98/2022г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл.299 ГПК. Жалбоподателят счита, че по делото за делба разрешаването на преюдициалния въпрос за наличието на съсобственост върху имота няма сила на пресъдено нещо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя въпроса: дали в производството по делба, следейки служебно за наличието на правен интерес, респективно за наличието на право на собственост, съдът се произнася по същото със сила на присъдено нещо. Поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с определение № 231 от 03.05.2018г. по гр.д. №3776/2017г. на I г.о.; сочи се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 и ал. 2 ГПК. В писмения си отговор ответникът по частната жалба К. М. Д., чрез процесуалния си представител Н. Т., счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Н. Н. против К. М. Д. установителен иск за собственост на върху 1/2 идеална част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], [община], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 58 кв.м., на един етаж, с предназначение жилищна сграда. Ищецът твърди, че е придобил собствеността по наследство от майка си А. В. С., починала на 19.04.2006г., която е била собственик на сградата в качеството си на собственик на поземления имот; строежът на сградата е завършен до степен груб строеж през 2005г., а през 2006г. майка му и ответницата /сестра на ищеца/ сключили договор за покупко-продажба на идеални части от поземления имот, без посочване на сградата, при което тя е останала собственост на прехвърлителката. Ответницата по иска К. М. Д. поддържа възражение за недопустимост на иска, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № 659/2016г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от ищеца В. Н. Н. срещу нея иск за делба на същата сграда и поземления имот. Първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Констатирал е, че е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни, с които претендираните от жалбоподателя права, на същото основание, са били отречени. С влязло в сила решение по гр.д. № 659/2016г. на Варненски районен съд искът на В. Н. против К. Д. за делба на поземления имот и сградата е отхвърлен, като е прието, че липсва съсобственост. По този начин е решен спорът относно наличието на съсобственост върху имотите (дворно място и жилищна сграда) и този въпрос не може да бъде пререшаван /чл.299, ал.1 ГПК/ между участниците в това производство. В сега предявения иск шщецът В. Н. не сочи новонастъпили обстоятелства, довели до промяна в собствеността. Въззивният съд е потвърдил този преграждащ акт. Приел e, че силата на присъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение обхваща въпроса за наличието на съсобственост върху имота, предмет на делбата, което прави недопустим последващ иск за собственост между същите страни и за същия имот. Въпросът за собствеността не може да се пререшава, освен при настъпили нови обстоятелства след решението по допускане на делбата. Въззивният съд, не е споделил твърдението на жалбоподателя, че предметът на заведено дело с правно основание по чл. 124 ГПК е различен от този за делбата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се е произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти е налице съсобственост и каква е частта на всеки от съсобствениците. Така че, в приключилото производство по делба има произнасяне досежно това дали ищецът притежава част от правото на собственост. Същият въпрос е предмет и на сега предявения положителен установителен иск за собственост. Поради това, тъй като в делбеното дело между същите страни по отношение на същия имот е отречено ищецът да притежава дял от правото на собственост, то новопредявеният иск за собственост на идеална част от същия имот е недопустим, тъй като е вече разрешен със сила на пресъдено нещо. При горните обстоятелства и преценявайки визираните от жалбоподателя основания за допускане на касационен контрол, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение, счита, че такива липсват. Поставеният правен въпрос, въпреки непрецизната си формулировка, се свежда до това дали решението, с което се допуска съдебна делба, респ. се отхвърля иск за делба, се ползва със сила на пресъдено нещо досежно притежанието на правото на собственост върху делбения имот. Отговорът на въпроса несъмнено е положителен. Той произтича от самата разпоредба на чл. 344, ал. 1 ГПК, според която с решението по допускане на делбата съдът се произнася по наличието на съсобственост (изследвайки придобивните основания, независимо дали са въведени от ищец или ответник по иска). Затова, когато се отхвърля иск за делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху каквато и да е идеална част от тази вещ. Няма колебание и в практиката на Върховния касационен съд, че решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса кои лица са съсобственици и при какви дялове. В този смисъла са: Решение № 60139 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1948/2021г. на І г.о., Решение № 104 от 26.11.2020г. по гр.д. № 4871/2019г. на ІІ г.о., Решение № 17 от 29.01.2020г. по гр.д. № 1748/2019г. на І г.о. и др. Соченото от жалбоподателя определение № 231 от 03.05.2018г. по гр.д. № 3776/2017г. на І г.о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не представлява практика по смисъла на чл. 290 ГПК. Независимо от това, в него не се съдържа извод, който да не съответства на посочената практика. Предвид изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно (жалбоподателят го е окачествил като „очевидно несправедливо“). Съдът е изложил обосновани и съвсем логични разсъждения както по отношение съвпадението на страните, така и по отношение предмета на двата иска. От мотивите не се съзира нарушаване на основни правни принципи, нито прилагане на закона в противоположен смисъл. Очевидно е за настоящия състав, че с предявяването на иска ищецът преследва пререшаването на вече разрешен гражданскоправен спор (след подаването на две безуспешни молби за отмяна по чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение), което нарушава забраната на чл. 299, ал.1 ГПК. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.