Определение № 4 от 03.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. К. П. К. и Р. Г. К. са подали чрез адв.Н. Т. П. касационна жалба вх.№ 7839 от 17.06.2011 год. срещу въззивното решение № V-70 от 13.05.2011 год. по в.гр.дело № 153/2011 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав, с което е отменено решение № 890 от 28.07.2008 год. по гр.дело № 1754/2007 год. на Бургаския районен съд и е допусната съдебна делба на магазин с площ * кв.м., състоящ се от търговска площ и санитарен възел, находящ се в магазинния етаж на четириетажна-със сутерен, магазинен и два жилищни етажа жилищна сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор *бивш УПИ * в кв.* по плана на [населено място]/, който магазин е при граници: североизток-калканен зид към УПИ *, северозапад-вътрешно стълбище; югоизток-външен зид, [улица], югозапад-магазин/ляв/, отдолу-складово помещение, отгоре-жилищен етаж, която делба е допусната при квоти: * ид.ч. общо за ищците М. Г. М. и К. Г. М. и * ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за двамата ответници/сега касатори/ К. П. К. и Р. Г. К.. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречива съдебна практика по конкретния казус с позоваване на решение № 6149 от 08.06.2006 год. по адм.дело № 3731/2006 год. на Върховния административен съд-от една страна, и решение № 15 от 11.02.2009 год. по в.гр.дело № 859/2008 год. на Бургаския окръжен съд, както и решение № 675 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 656/2009 год. на ВКС, І г.о.-от друга и б/ касаторите имат значителен материален интерес от законосъобразно решаване на спора. Касационна жалба вх.№ 8273 от 27.06.2011 год. срещу въззивното решение в частта, с която се оставя в сила първоинстанционното решение за отказ да бъде допуснат до делба целия първи процесен етаж, състоящ се от два ново изградени магазина, са подали К. Г. М. и М. Г. М.. Поддържат се оплаквания за пороци на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/по какви критерии следва да се изследва съответствието между старо и ново строителство в хипотезата на чл.66, ал.2 ЗС, тогава когато новото строителство е по-голямо по обем от погиналата стара постройка; дали обемът на застроената площ е достатъчен за нуждите на съпоставянето или е необходимо да се съобразят и границите на отделните самостоятелни обекти в старата и новата постройка, за да се прецени докъде се простира предметния обхват на приращението и предметния обхват на присъединяването и б/в какво се изразява „по-пълното” съответствие по отношение на застроената площ между старото и новото строителство, ако нито един от двата нови обекта не съответства на обема на старото строителство – единият е по-малък от този обем, а другият е по-голям. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: По делото е безспорно, че ищците К. Г. М. и М. Г. М., както и ответникът К. П. К. са наследници по право на заместване на Т. Д. К., починала на 17.03.1981 год., която по договор за продажба от 1959 год. и съдебна делба по гр.дело № 1695/1974 год. на Б. придобила * кв.м. ид.ч. от дворно място с площ * кв.м., съставляващо парцел *, * в кв.* по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна къща с магазинен и жилищен етажи. Установено е, че по реда на ПМС № 60/22.12.1975 год. магазинният етаж бил отчужден. С договор за гледане и издръжка от 1980 год. Т.К. прехвърлила на П. К. П./баща на ответника К. П. К./, през време на брака му с ответницата Д. П., правото на собственост върху дворното място и сградата. С договор за дарение от 16.09.1993 год. П. К. П. и съпругата му прехвърлили описания по-горе имот на сина си К. П. К.. Установено е, че по силата на З., първият магазинен етаж е бил възстановен на наследниците на Т. К. и деактуван със заповед № 417 от 19.10.1992 год. на кмета на [община]. Безспорно е и че въз основа на заповед № 620 от 15.11.2002 год. описаната по-горе сграда била съборена, като съгласно предписание на Н./писмо № 6011 от 01.10.2002 год./ при бъдещо строителство е следвало да бъде възстановена в параметрите, в които е съществувала. Не се спори и че въз основа на одобрен проект и строително разрешение № 451/13.12.2004 год. в дворното място ответниците К. К. и Р. К. построили нова сграда, в партерния етаж на който са изградени два магазина и вътрешно стълбище на жилищната сграда с обща площ * кв.м., а в сутерена-два склада с полезна площ * кв.м. П. на съборената сграда е бил с площ * кв.м., като отчужденият магазин е бил с площ * кв.м., а след реституцията е разделен на две помещения: първият магазин-десен е с площ * кв.м. и съдържа търговска площ и санитарен възел, а вторият-ляв, е с площ * кв.м. и съдържа търговска площ на две нива и санитарен възел. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, окръжният съд е съобразил указанията на ВКС, І г.о. в отменителното решение № 675 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 656/2009 год. и е приел, че правото на строеж на ищците върху магазинния етаж е запазено след погиването му и се е трансформирало в право на собственост върху магазинния етаж в обема, в който е съществувало. В. съд е приел, че до делба следва да бъде допуснат магазина на площ * кв.м., като по-близък до този, находящ се в съборената сграда – с площ 35 кв.м. По касационна жалба вх.№ 7839 от 17.06.2011 год. на К. П. К. и Р. Г. К. Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Позоваването на част от мотивите на решение № 6149 от 08.06.2006 год. по адм.дело № 3731/2006 год. на Върховния административен съд, второ отделение, в които е прието, че К. М. и М. М. не са имали правото да обжалват одобрените проекти за строеж „Жилищна сграда” в УПИ * в кв.* по плана на [населено място] и разрешение за строеж № 451 от 13.12.2004 год., тъй като не съществува акт за учредяване на право на строеж върху имота, за да е приложим чл.66, ал.2 ЗС при погиване на постройката, не може да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията на административния съд, касаят наличието или липсата на изискванията по чл.149 ЗУТ, при които заинтересуваните лица могат да обжалват законосъобразността на издадено разрешение за строеж. Обхватът на съдебните актове, които съставляват задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на съдебните актове, които се включват при въвеждане на понятието за противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не съдържа съдебните актове, постановени от административните съдилища, нито съдебните актове на районните или окръжните съдилища, постановени по спорове относно законосъобразността на обжалвани административни актове. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн., чл.258 и чл.259 АПК/. В случаите, когато приложението на гражданскоправна норма има преюдициално значение за разрешаване на административно дело, формираната практика обхваща и тези въпроси, като при наличие на противоречива практика по въпроси обуславящи крайния изход на делото, редът на уеднаквяването й е този по чл.124, ал.2 ЗСВ-чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд /срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Изводът е, че съображенията на ВАС досежно качеството „заинтересувани лица” по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, от гледна точка на изискванията за притежавано от тях право на строеж в случаите на погиване на постройката /чл.66, ал.2 ЗС/, изобщо не биха могли да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На следващо място, не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите в хода на инстанционното производство противоречиви разрешения не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила /срвн., отново т.3 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Ето защо, липсва предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която касаторите обосновават с твърдяното противоречие на отменителното решение № 675 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 656/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. с решение № 812 от 05.04.1960 год. по гр.дело № 5122/1959 год. на ВС, ІІІ г.о. Всъщност, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за нарушение на чл.66, ал.2 ЗС, които биха съставлявали основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, но не и обоснована предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По касационна жалба вх.№ 8273 от 27.06.2011 год. на К. Г. М. и М. Г. М. Налице е предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: по какви критерии се изследва съответствието между старо и ново строителство в хипотезата на чл.66, ал.2 ЗС, когато новото строителство е по-голямо по обем от погиналата стара постройка и дали обемът на застроената площ е достатъчен за нуждите на съпоставянето или е необходимо да се съобразят и границите на отделните самостоятелни обекти в старата и новата постройка. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото в случаите, в които новоизградената постройка не отговаря по технически параметри на погиналата сграда. Разпоредбата на чл.66, ал.2 ЗС урежда само общото правило, а хипотезата на несъответствие между старото и новото строителство не е детайлизирана и се нуждае от тълкуване по реда на чл.290 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.