Определение № 50502 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „Д. строй“ О. е обжалвало възивното решение на Бургаския окръжен съд № 656 от 17.12.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 1461/2021г., с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.109 ЗС. В касационната жалба се поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила и не е съобразил практиката на ВКС. В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Има ли статут на обща част по своето естество помещение, в което се намира общ за цялата сграда водомерен възел? 2.Има ли статут на обща част по своето предназначение помещение, в което се намира общ водомерен възел и това е заложено в архитектурния проект за сградата? 3.Следва ли всички етажни собственици да имат свободен достъп до помещението, в което се намира общият водомерен възел на сградата? Ответникът „Спортелит“ ЕАД е подал писмен отговор, в който изразява становище, че въззивното решение е допустимо, законосъобразно, обосновано и правилно. Не е изразено становище по основанията за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК поради предмета на делото – иск за защита на собствеността, поради което е допустима. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение №260061 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело №821/2019г. по описа на Районен съд - Поморие, с което съдът е отхвърлил исковите претенции на ,,Д. строй“ О. срещу ,,Спортелит“ ЕАД, за осъждане на ответника да прекрати своите неоснователни действия, пречещи на ищеца да упражни своето право на собственост върху апартаменти с идентификатори .....; .....;.....; ..... и ....., намиращи се в сграда с идентификатор ..... по КККР на [населено място], като възстанови водоснабдяването на апартаментите на ищеца и осигури достъп до помещението в сградата, в което се намира общия водомер и водопроводен възел със санитарен кран, чрез снабдяване на ищеца с ключ за помещението, както и за осъждане на ответника да даде съгласие за откриване на самостоятелни партиди за вода на собствените на ищеца обекти. Въззивният съд е приел, че негаторният иск по чл.109 ал.1 от ЗС представлява иск на собственика и цели защита на нарушено право на собственост от всякакви неоснователни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем. Това налага собственикът да установи кое е действието, което препятства упражняването на право му на собственост, като по отношение на сградите етажна собственост следва да се има предвид, че претенцията по чл.109 от ЗС може да се насочва срещу действия, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение, но когато част от имотите са собствени на други лица, то успешното провеждане на иск по чл.109 от ЗС не би могло да се осъществи. Така е и в конкретния случай, като по делото е установено, че не се търси защита от противоправно поведение спрямо обща част на сградата, тъй като избеното помещение не е обща част, а е собственост на въззиваемото дружество. Съдът е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба по отношение на другите две искания на ищеца като се е мотивирал, че районният съд е взел предвид обстоятелството, че водоснабдяването е било възстановено, както и това, че откриването на самостоятелни партиди на собствениците на отделни обекти изисква общи действия и не може да бъде вменено във вина на дружеството ответник. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният в изложението от касатора правен въпрос: Следва ли всички етажни собственици да имат свободен достъп до помещението, в което се намира общият водомерен възел на сградата? е от значение за делото. В мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е отрекъл това право по съображения, че се иска достъп до помещение, което е индивидуална собственост на етажен собственик. Същевременно в практиката на ВКС – решение № 365 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 981/2010 г., I г. о. се приема, че общите части от сградата следва да бъдат достъпни за всички собственици на отделни етажи в сградата, независимо къде се намират. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК По второто и третото искане на ищеца да бъде задължен ответникът да възстанови водоподаването към обектите, собственост на ищеца и даде съгласие за откриване на собствени партиди за обектите в етажната собственост, не се съдържат правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което в тази част касационното обжалване не следва да се допуска. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение