Определение № 402 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. В. чрез адв. Е. Д. от САК срещу решение №831 от 11.04.2017г. по в. гр.дело № 5278/2016г.на Софийски апелативен съд ,с което след отмяна на решение № 3806 от 11.05.2016г на Софийски градски съд е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу строителя на сградата и продавач по предварителен договор, на основание чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, за връщане на недължимо платена част от продажна цена от 32983 лв. за тераса към ап. №25 в жилищна сграда, неизградена на място, както и сумата 18004,63 лв недължимо платена, представляваща продажна цена за мазе №13 към същия апартамент Решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Изтъква се погрешно формирано вътрешно убеждение и неправилно прилагане на материалния закон .В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса налице ли са между страните по делото валидни облигационни отношения ,след като има сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба, в последствие окончателен такъв в изискуемата нотариална форма (чл. 18 ЗЗД). Според касатора, следвало е да се приеме ,че предмет на на облигационната връзка между страните е било правото на собственост върху недвижим имот с площ 81,84кв.м. и мазе 9,28 кв.м.,но е налице неизпълнение на архитектурния проектот страна на строителя - продавач (ответника),като терасата установено е с по-малка площ, съгласно заключение на вещо лице и не е изпълнена съгласно договора. Така имуществото на ищеца е обедняло с претендираната на основание чл. 55 ал.1 ,предл. първо сума по иска. Ответникът по жалбата [фирма] изтъква в отговор ,че касационно обжалване не следва да се допуска, както и че жалбата е по същество неоснователна. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдържанието на единствения формулиран в изложението въпрос ( т.1 ) е налице ли са между страните по делото валидни облигационни отношения ,след като има сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба, в последствие окончателен такъв в изискуемата нотариална форма (чл. 18 ЗЗД). Касаторът обосновава значението на въпроса (т.2, т.3 от изложението) с теза, че първоинстанционният Софийски градски съд му дава положителен отговор и поради това е уважил иска, докато въззивният съд е отговорил отрицателно на въпроса и поради това е отхвърлил иска, основан на чл. 55 ал.1 предл. първо ЗЗД. Въпросът не се основава на решаващо възприетото от въззивния съд ,в решаваща за изхода на делото насока. Изтъкнатата в изложението на касатора причина въззивният съд да ревизира първоинстанционното решение и при същата фактическа обстановка да отхвърли по същество иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.първо ЗЗД е явно несъответна на изтъкнатата от съда в решението. Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд са възприели за валиден както предварителния договор така и на окончателния договор между страните по нот. акт № 133 от 08.10.2008г с предмет покупко-продажба на процесния апартамент в сграда, построена от ответника. Въззивният съд е изтъкнал именно това развитие на облигационното отношение като изключващо основанието на ищцовата претенция при наведените факти, а именно че след като реалната площ е по-малка от платената от ищеца продажна цена по предварителния договор, начислявана на база архитектурния проект,а разликата е с повече от 10 процента ,в разглеждания случай законът признава право на намаление на цената в полза на купувача (чл. 210 ЗЗД ), което право е преубразуващо и трябва да се предяви в срока по чл. 211 ЗЗД считано от предаване на имота. Поради това въззивният съд решаващо е изтъкнал,че ищецът, като обвързан от договора за продажба(т.е именно поради валидността му),по отношение на който договор не е упражнил право да го развали ( след като е налице частично неизпълнение), нито е упражнил правото си на купувач по чл.210 ЗЗД, нито търси договорно обезщетение за вреди поради по-малката площ(чл. 79,ал.1 ЗЗД ),не може да иска връщане на част от продажната цена като платена без основание.Въззивният съд е посочил в кои случаи е налице начална липса на основание съгласно ППВС №1/1979г.,за да отграничи обстоятелствата по настоящето дело от установените в задължителната тълкувателна практика на ВКС хипотези на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Тезата на защитата ,че при фактическите обстоятелства изтъкнати в т.2 от изложението: предмет на облигационната връзка между страните е било правото на собственост върху недвижим имот с площ 81,84кв.м.и мазе 9,28 кв.м.,но е налице неизпълнение на архитектурния проект от страна на строителя - продавач (ответника), терасата установено е с по-малка площ и не е изпълнена съгласно договора ,се налага извод за обедняване с претендираната сума и тя следва да се върне на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД, не държи сметка за различните по характер и съдържание субективни права,произтичащи от различни облигационни основания и при различни фактически състави. Също така, касаторът не е посочил и приложил съдебна практикав подкрепа на съображенията си за противоречиво решаван правен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .Твърди се възможността да се иска връщане на даденото (чл. 55 ал.1 от ЗЗД ) при начална липса на основание, но същевременно се твърди самото основание да е договорно, валидно и обвързващо страните. При поставянето на въпроса и обосновката му не е отговорено както на общите, така и на специалните селективни критерии за допускане на касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д .№1/2009г. на ОСГТК на ВКС Следва да се присъдят разноските на ответната в производството страна, в размер на 400 лева Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.