Определение № 609 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. И., Х. К. Н. и Т. К. Н. и тримата от [населено място] чрез адв. Руска И. против решение № 364/16.07.2012 по в. гр.д № 398/2012 на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен предявеният от тях срещу И. Банков Ц. от [населено място], [община] иск за сумата над присъдените 1380 лв. до претендираните 15 000 лв. стойност на придобита и продадена дървесина, както и в частта, с която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1 000 лв. мораторна лихва и искането за разноски. Ответникът по касация - И. Б. Ц., чрез адв. М. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.Сочи, че не са изпълнени кумулативните законови условия за допустимост на касационното обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване се съдържат само оплаквания и доводи които касаят правилността на обжалваното решение. Такива са оплакванията, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 200 ЗЗД вместо по чл. 280, във вр. чл. 284,ал.2, чл. 292,ал.2 и чл. 79,ал.1 ЗЗД., че неправилно е ценил доказателствената сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство и събраните по него доказателства, че неправилно е прието, че мораторна лихва се дължи от поканата, а не от датата на извършване на сечта. Тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Посочването на правен въпрос в цитирания по- горе смисъл е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Предвид изложеното не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, както и представените във връзка с първото допълнително основание / това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ съдебни актове. Последното е така, доколкото тези допълнителни основания могат да бъдат изпълнени само във връзка с конкретен правен въпрос. С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.